Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от А.А, с адрес в гр. С., срещу решение №903/15.02.2021 г. по адм. дело №6767/2020 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение №266/29.05.2020 г. по преписка №35/2019 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмени бележки чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, установяване на извършена дискриминация от ответниците по отношение на касатора или връщане на преписката за ново разглеждане на АССГ или КЗД, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, прави възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения на процесуалните представители на другите страни.
Ответникът по касационна жалба - КЗД, чрез процесуален представител в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност за претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касационна жалба - Изпълнителна агенция "Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж", в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационна жалба - К.Г, бивш изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" К.Г, в писмен отговор иска оставяне на решението в сила.
Ответникът по касационна жалба - директор на Дирекция "Подбор на проекти и договаряне" в Изпълнителна агенция "Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" Ц.С, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, присъждане на разноски за касационната инстанция, прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.
Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, АССГ е взел предвид, че с обжалваното пред него решение на КЗД, е установено, че К.Г в качеството си на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" и директорът на на Дирекция "Подбор на проекти и договаряне" в Изпълнителна агенция "Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" Ц.С, не са извършили тормоз по смисъла на чл. 5 във връзка с пар. 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) по признаци "лично положение", "обществено положение" и "пол", по отношение на М.П, Е.Д и жалбоподателя. КЗД е установил, че Гератлиев като изпълнителен директор, Изпълнителна агенция "Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" и директорът на Дирекция "Подбор на проекти и договаряне" в Изпълнителна агенция "Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" Спасов не са извършили нарушение по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. по признаци "лично положение", "обществено положение" и "пол", по отношение на М.П, Е.Д и жалбоподателя. АССГ е приел, че КЗД правилно е установил фактите и от тях не може да се направи извод за по - неблагоприятно третиране на Ангелов по някой от изброените признаци или нежелано поведение на основата на защитен признак от тримата ответници в производството пред КЗД спрямо Ангелов. Прието е, че решението на КЗД е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, съдържа необходимите реквизити, при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие е с материалното право и целта на закона.
Неоснователно е оплакването на касатора, свързано с участието на А.Д в решаващия състав на КЗД. Касаторът не е направил отвод на Джумалиева, а изтъкнатото от него обстоятелство - членство в състава на Комитета за наблюдение на "Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" на Джумалиева не попада между хипотезите на чл. 22, ал. 1, т. 1 - 5 ГПК, когато отводът е задължителен съгласно чл. 22, ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 63 ЗЗДискр. вр. чл. 22, ал. 2 вр. ал. 1, т. 6 ГПК в твърдяната от касатора хипотеза по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК е достатъчно само обстоятелството да бъде обявено на страните при направен от тях отвод, но отводът не е задължителен, поради което неотвеждането на Джумалиева от състава не представлява съществено административно - процесуално нарушение. По оплакването за неправилно разглеждане от КЗД на трите жалби ( на Павлова, Давидова и касатора) в едно производство и останалите твърдени от касатора процесуални нарушения в производството пред КЗД, АССГ е изложил мотиви, които се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат повтаряни предвид разпоредбата на чл. 222, ал. 2, изр. последно АПК.
Твърдението за по - неблагоприятно третиране на Ангелов чрез включването в списък с 11 човека за преценка за прекратяване на служебните правоотношения не е доказано, същото се основава единствено на твърдения за чути в коридора разговори, тоест липсват годни доказателства или доказателствени средства, установяващи съществуването на подобен списък. По отношение на заместването на ръководителя от други лица е установено, че последният е бил заместван от Ангелов до момента, в който самият Ангелов е посочил на ръководителя друго по - подходящо да го замества лице. За Ангелов е установено, че е с най -много обучения в страната - 3 броя и никой от дирекцията не е участвал в обучение в чужбина, поради което липсва по - неблагоприятно третиране. За общата работна среща е било установено, че е имало необходимост от определяне на дежурни, които няма да участват на нея.Относно освобождаването му като председател на комисията, същото е обусловено от ползвания от него отпуск, а прекъснатият достъп до системите се е дължал на технически проблем, отстранен след докладването му и правилно АССГ е приел, че тези факти не са проявни форми на тормоз.
Оплакването за необсъждане на всички писмени доказателства, които са достатъчно на брой, е бланкетно, без конкретизация кои писмени доказателства не са обсъдени.
При така установените факти, обосновани са изводите за липса на неблагоприятно третиране на Ангелов и оттам за липса на пряка дискриминация по какъвто и да е било защитен признак. Не е и установено нежелано поведение от ответниците, което да бъде квалифицирано като тормоз, по който и да е било признак. Дисциплинарното уволнение на Ангелов не е било предмет на контрол от КЗД, тъй като към онзи момент заповедта за налагането му е била обжалвана пред съд и съдебното производство е било висящо, поради което не може да бъде обсъждано и в настоящето касационно производство предвид забраната за нови фактически установявания за касационната инстанция. С оглед изложеното АССГ правилно е приложил материалния закон.
Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност да се присъди претендираните от касатора разноски. На КЗД и на Изпълнителна агенция "Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" следва да бъде присъдено претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на по 150 ( сто и петдесет) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. На Ц.С следва да бъде присъдено заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 ( триста) лева за настоящата инстанция, което не се явява прекомерно, предвид фактическата и правна сложност на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №903/15.02.2021 г. по адм. дело №6767/2020 г. на Административен съд - София - град.
ОСЪЖДА А.А, с адрес в гр. С., [улица], ет.[номер], ап.[номер], да заплати 150 ( сто и петдесет) лева разноски по делото на Комисията за защита от дискриминация.
ОСЪЖДА А.А, с адрес в гр. С., [улица], ет.[номер], ап.[номер], да заплати 150 ( сто и петдесет) лева разноски по делото на Изпълнителна агенция "Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж", гр. С..
ОСЪЖДА А.А, с адрес в гр. С., [улица], ет.[номер], ап.[номер], да заплати 300 ( триста) лева разноски по делото на Ц.С, с адрес в гр. С., [улица], вх.[номер], ет.[номер], ап.[номер].
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.