Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба от „Митьова къща“ ООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от адв. И.Х, срещу Решение № 1059 от 31.12.2020 г. по адм. дело № 1216/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 30/3/3120973/3/01/04/01 от 23.09.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", и е осъдено да заплати в полза на ДФЗ разноски по делото в размер на 2 295, 71 лева. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения за недопустимост на ретроактивно действие на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. (ПОРПВБФП), обн. ДВ, бр. 69 от 30.08.2019 г. Касаторът счита, че бизнес планът е прогнозен документ, а не договорно или нормативно задължение. Иска отмяната на съдебния акт и разрешаване на спора по същество, като се отмени оспореният АУПДВ. Претендира разноски.

Ответната страна – изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния си представител адв.. П, в писмен отговор и в откритото съдебно заседание по делото, оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 АПК, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност...