Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К.Б, подадена чрез пълномощник - адв.. Б, насочена срещу Решение № 454/ 05.07.2018 г., постановено по административно дело № 56/ 2017 г. на Административен съд - гр. П..

В жалбата са изложени твърдения за нищожност, недопустимост, незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и процесуалните права.

Касационният жалбоподател моли да бъде обявено за нищожно или да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови ново разглеждане на делото от друг съдебен състав на първостепенния съд.

Ответникът - Областна дирекция на МВР - гр. П. в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на решението, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, изходяща от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решаващият съд е бил сезиран с иск на К.Б за обезщетение за вреди, срещу Областна дирекция на МВР - Плевен в качеството й на юридическо лице на основание чл. 37, ал. 2 ЗМВР.

В исковата молба ищецът счита, че ОД на МВР Плевен, като ЮЛ е отговорна за действията на лицето Д.Д, който е изготвил предложение за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца в нарушение на чл. 268а, ал. 3 от ППЗМВР, тъй като предложението за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца е следвало да бъде направено от прекия му ръководител - Началник група „Охранителна дейност” при РУ на МВР – Белене.

С обжалвания съдебен акт Административен съд - Плевен е ОТХВЪРЛИЛ, исковата претенция на К.Б, предявена на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, против Областна дирекция на МВР - Плевен, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер, както следва: 9 000 (девет хиляди) лева за периода от м. март 2014 год. до м. август 2015 год., представляващи разликата между размера на заплатата на ищеца като полицейски служител за периода и размера на пенсията за същия период; сумата от 18 000 (осемнадесет хиляди) лева за периода м. септември 2015 г. до м. февруари 2017 год., представляваща произведение от броя на месеците и размера на брутната заплата за периода; причинени от действията на длъжностното лице Д.Д, от които произтича и Заповед № 336/ 04.02.2014 год. на ВНД Директор ОД на МВР Плевен.

Освен това е оставил БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на ОД на МВР - Плевен за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева в полза на ответника.

Решаващият съд е посочил, че със Заповед № 336/ 4.02.2014 год. на ВНД Директор ОД на МВР Плевен, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13, пр. второ от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на К.Б - младши оперативен дежурен в РУ ”Полиция”- Белене при ОД на МВР Плевен, поради придобиване право на пенсия, при условията на чл. 69 от КСО - по инициатива на органа по назначаването въз основа на предложение рег.№ 4081/ 3.02.2014 год., считано от датата на връчване на заповедта.

Против тази заповед ищецът е подал жалба, въз основа на която е образувано административно дело № 175 по описа на АС - Плевен за 2014 г. По делото е постановено Решение № 293/ 10.06.2014 год., с което съдът е отхвърлил жалбата на ищеца срещу Заповед № 336/ 4.02.2014г. на ВНД Директор на ОД на МВР Плевен, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, във връзка с чл. 69 от КСО е прекратено служебното правоотношение на лицето в качеството му на държавен служител в МВР - поради придобиване на право на пенсия за изслужено време и възраст по смисъла на чл. 69 от КСО. След подадена касационна жалба с Решение № 12316/ 18.11.2015 г. по адм. дело № 11781/ 2014 год. Върховен административен съд е оставил в сила Решение № 293/ 10.06.2014 г. по административно дело № 175/ 2014 г. на АС - Плевен.

По съществото на спора, съдът е намерил подадената искова молба за допустима за разглеждане, като подадена от лице, което твърди, че е засегнато от действия на служители на ответника, който е юридическо лице по смисъла на чл. 205 от АПК във връзка с 37, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР. Искът е бил предявен пред надлежния съд по мястото на твърдяното увреждане и по настоящ адрес на ищеца, по аргумент от чл. 7 от ЗОДОВ.

На следващо място е преценил исковата молба като неоснователна.

Счел е, че предложението от Джантов с рег.№ 4081/ 3.02.2014 год. за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца не съставлява действие, а волеизявление, макар и същото да няма характеристиките на административен акт.

Извършил е анализ на приложимата нормативна уредба по Закон за МВР отм. с ДВ, бр. 53/27.06.2014 год.), КСО (КОДЕКС ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ) и Правилник за прилагане на ЗМВР от 2.06.2006 г. (отм.).

Посочил е, че видно от Заповед рег.№ 3509/ 13.11.2013 год., на Джантов е възложено основно длъжностно право и задължение на Началник РУП, така, както е разписано в длъжностната характеристика на Началник РУП, да осъществява общо и непосредствено ръководство, като организира, ръководи и контролира дейността на същото районно управление.

Преценил e, че със Заповед рег.№ 3509/ 13.11.2013 г., с оглед на горното цитирано нейно съдържание относно обема от възложени функции, на Джантов са възложени такива именно на Началник РУП– Белене.

В това си последно качество на Началник РУП-Белене, Джантов се е явявал пряк ръководите на ищеца (към датата на предложението) по смисъла на чл. 268а, ал. 3 от ППЗМВР и раздел IV, т. 1 на типовата длъжностна характеристика на длъжността „младши оперативен дежурен“ в ОДЧ на РУП при ОД на МВР. На това основание и именно в това си качество законосъобразно е направил предложението до Директора на ОД на МВР - Плевен за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца на основание чл. 245, ал. 1, т. 13, пр. второ от ЗМВР.

Съдът не е установил наличието на незаконосъобразни действия на служителя на ОД на МВР– Плевен, Джантов, изразяващи се в изготвяне на предложение рег.№ 4081/3.02.2014 год. за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца.

Съдът е разгледал и приел за недопустими направените възражения, касаещи законосъобразността на предложението за прекратяване на служебното правоотношение и други актове от проводеното производство по прекратяване на трудовото правоотношение, поради пенсиониране.

Искът като неоснователен и недоказан е бил отхвърлен изцяло.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира постановеното решение за правилно.

Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на адм. съд е нищожно, недопустимо и незаконосъобразно. Съдебният акт е постановен от законен състав, има необходимото съдържание и е в съответствие с правораздавателната власт на съда. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и след анализ на приложимия материален закон. съдебният акт е допустим, валиден и постановен в съответствие със закона.

Неоснователни са твърденията на касатора, че съдът не се е съобразил с твърденията на ищеца. Решаващият съд е разгледал коректно визираните факти в исковата молба, и от там е определил рамката на спорния предмет - чл. 127, ал. 1 ГПК.

Решението на административния съд е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Неговото съдържание отговаря на предмета на делото и спорните въпроси с изложени конкретни правни изводи– чл. 172а АПК.

Не е налице твърдяната от касационния жалбоподател неправилност на съдебния акт, поради противоречие на изводите на съда по отношение състава на претендираната отговорност, по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решаващият съд правилно е отхвърлил предявения иск, като неоснователен.

За да отхвърли иска за обезщетение на претърпените неимуществени вреди, правилно първостепенният съд е приел за недоказана исковата претенция, основана на твърдения за незаконосъобразни адм. действия. Понятията "действия" и "бездействия" законодателят е дефинирал в чл. 250 и чл. 256 от АПК. Такива незаконосъобразни фактически действия не се откриват в процесното административно правоотношение.

Предвид извършения подробен анализ на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, адм. съд е извел обоснован правен извод за недоказаност на хипотезата на чл. 250 от АПК.

Правилно адм. съд е приел, че предложението от Джантов с рег.№ 4081/ 3.02.2014 год. за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца не съставлява действие, а волеизявление, макар и същото да няма характеристиките на индивидуален административен акт. Издаденото предложение представлява волеизявление, а не действие, прави искът неоснователен само на това основание, защото не е установено по делото наличието на незаконосъобразно действие.

Предложението е правно действие със сезиращ ефект, което няма самостоятелен характер. Това волеизявление няма самостоятелно правно значение, отделно от заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца, издадена впоследствие, и не поражда самостоятелни правни последици, защото не съставлява индивидуален административен акт - чл. 21, ал. 5, чл. 64 АПК.

Правилен е достигнатия в съдебния акт извод, че законосъобразно е било направено предложение до Директора на ОД на МВР - Плевен за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца на основание чл. 245, ал. 1, т. 13, пр. второ от ЗМВР. Липсва незаконосъобразност на визираното предложение.

В този смисъл не е налице незаконосъобразно действие, извършено от служителя Джантов, изразяващо се изготвяне на предложение рег.№4081/3.02.2014 год. за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца по чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР отм. , защото същото е извършено в съответствие с разпоредбата на чл. 268а, ал. 3 от ППЗМВР отм. .

Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13, пр. 2 от ЗМВР отм. , служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването. Преценката дали са налице предпоставките на цитирания текст или не, е предоставена изцяло на органа, компетентен да прекрати същото.

Разпоредбата на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР отм. сочи, че при прекратяването на служебното правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 13, пр. 2 от ЗМВР, органите по чл. 268а могат да правят предложение.

Ответната администрация е изпълнила свое законоустановено право и не е налице незаконосъобразна административна дейност - чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР, чл. 268а, ал. 3 от ППЗМВР.

Правилно решаващият съд е преценил, че исканията за констатиране/ прогласяване нищожността на актове и решения, от проведеното производство по прекратяване на трудовото правоотношение, поради пенсиониране не следва да се разглеждат. Същите са породили правни последици. Докато в отделен процес един адм. акт не бъде обявен за нищожен или отменен като незаконосъобразен неговият стабилитет следва да бъде зачитан. Относно тях не може да се осъществява косвен, инцидентен съдебен контрол. Още повече, че по делото е постановено Решение № 293/ 10.06.2014 год. по административно дело № 175/ 2014 г. по описа на АС - Плевен, с което е била отхвърлена жалбата на ищеца срещу Заповед № 336/ 4.02.2014г. на ВНД Директор на ОД на МВР Плевен, с която е прекратено служебното правоотношение на лицето в качеството му на държавен служител в МВР - поради придобиване на право на пенсия за изслужено време и възраст по смисъла на чл. 69 от КСО.

С това не са налице предпоставките за реализиране отговорността на държавата. Липсата на първата предпоставка от посочената норма на чл. 1 от ЗОДОВ, представлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска.

Целта на ЗОДОВ е обезщетителна с оглед чл. 4, ЗОДОВ, чл. 82 ЗЗД, във вр. с &1 от ЗОДОВ. В случая тази правораздавателна функция не следва да се приложи, тъй като ищецът не е доказал наличието на незаконосъобразни административни действия, обосноваващи основателност на претенция по чл. 1 ЗОДОВ. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон.

Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд– трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 454/ 05.07.2018 г., постановено по административно дело № 56/ 2017 г. на Административен съд - гр. П..

Решението е окончателно.