Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба на „Уейбин“ ООД против решение № 5527 от 16.10.2020 г., постановено по адм. дело № 2758/2020 г. по описа на Административен съд – София град. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва извода на съда, че са налице предпоставките за присъждане на претендираното обезщетение за вреди. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна – Националната агенция за приходите, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Йорданова. Моли да се отхвърли изцяло подадената касационна жалба, като неоснователна и недоказана и да се потвърди решението на АССГ. Претендира юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на търсеното адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Обосновано съдът е направил извод за неоснователност на исковата молба и не е уважил последната, като правните му изводи се подкрепят от доказателствата по делото. Правилно е приел съдът, че наличието на отменен административен акт не е достатъчно основание, за да се приеме, че предявеният иск е основателен и доказан. Ищецът не доказва в настоящото производство наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между отменената като незаконосъобразна заповед и извършеното въз основа на нея запечатване на магазина да са довели до настъпването на претендираните имуществени вреди в размер на 23 718, 79 лева, ведно със законните лихви.

Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Производството пред АССГ е образувано по искова молба на „Уейбин“ ООД срещу Национална агенция за приходите-гр. С. за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на 23 718, 79 лева, вследствие на незаконно принудително изпълнение на Заповед за налагане на ПАМ-№ФК-253-0380942/09.05.2019 година в Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявения иск.

Съдът е изложил мотиви, че искът е допустим и е предявен срещу надлежен ответник. Но е приел, че по делото не е доказано, ищецът да е претърпял имуществена вреда в посочения размер от отменения незаконосъобразен акт, както и наличието на причинна връзка между отмененото незаконно принудително изпълнение и претърпяната вреда.

Постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Видно от доказателствата по делото, с Решение № 549/22.07.2019 година, постановено по адм. дело № 720/2019 година по описа на АС - Пазарджик, са отменени обективираните в Протокол серия АА № 0017529/17.06.2019 година действия на административен орган по предварително принудително изпълнение на Заповед за налагане на ПАМ № ФК-253-0380942/09.05.2019 година на Н. О „Оперативни дейности“ - Пловдив при ЦУ на НАП, с която е постановено запечатване на търговски обект – Магазин, находящ се в гр. П., ул. „Л.Б“ № 1, стопанисван от „Уейбин“ ООД и забрана за достъп до него за срок от тридесет дни на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Решението е влязло в сила на датата на постановяването му 22.07.2019 година, а производството пред АС - Пазарджик се е развило по реда на чл. 297, ал. 1 от АПК. По делото е назначена, изслушана и неоспорена от страните съдебно - икономическа експертиза. Въз основа на представените по делото дневни финансови отчети вещото лице е изчислило прихода, реализиран в търговския обект – Магазин „Ф 58“ по периоди: за същия период от тридесет дни през 2016, 2017 г. и 2018 г., съответно: 21 848, 41 лева и ДДС в размер на 4369, 68 лева; 26 022, 23 лв и ДДС в размер на 5204, 44 лв и 23 285, 64 лв и ДДС в размер на 4657, 13 лв.

Безспорно се установява от данните по делото наличието на отменен от съда незаконосъобразен акт, с който процесният магазин е бил запечатан за срок от един месец. След като вещото лице е посочило, че за същия период от тридесет дни в годините – 2016 г., 2017 г. и 2018 г. този магазин е бил действащ и е реализирал приблизително едни и същи обороти, логично е да се приеме, че и в месеца, в който поради административна принуда магазинът е бил затворен, този доход е пропуснат. По делото не е установена никаква друга обективна или субективна причина, поради която магазинът да е бил затворен в предходни периоди. Неоснователно е възражението, че самата Заповед за налагане на ПАМ не е била обжалвана и отменена от съда, а само допуснатото в нея предварително изпълнение - запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от тридесет дни. Именно поради това предварителното изпълнение е отменено в производство по чл. 297 АПК, а обезщетението за вреди се претендира на основание чл. 299 АПК.

При тези съображения необоснован се явява изводът на съда, че пропуснатата полза, изчислена от вещото на базата на средните обороти за месец, не е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт. Решението следва да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество с уважаване на претенцията в размер на 23 718, 79 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

На ищеца следва да се присъдят направените разноски за двете инстанции - адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. и разноски в размер на 162, 50 лв. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, поради това че минималния размер по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. е 1230 лв. за една инстанция, а претендираното възнаграждение е в размер на 1500 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5527 от 16.10.2020 г., постановено по адм. дело № 2758/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите - гр. С. да заплати на „Уейбин“ ООД, ЕИК[ЕИК], обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на 23 718, 79 лева, причинени от незаконно принудително изпълнение на Заповед за налагане на ПАМ-№ ФК-253-0380942/09.05.2019 година в Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите - гр. С. да заплати на „Уейбин“ ООД, ЕИК[ЕИК] направените разноски по делото в размер на 162, 50 лв./сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки/ и адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв./три хиляди лева/ за двете инстанции. Решението е окончателно.