Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Е.Г, адвокат В.Б, София, срещу Решение № 4205 от 27.07.2020 г., постановено по адм. д. № 4826 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2018 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Гебрев срещу решение №2-1224 от 26.02.2018г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА), с което е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, в качеството на секретен сътрудник на ДС - агент в структурите на ДС по линия на ВГУ.
Предвид изложеното в касационната жалба, твърди се постановяване на съдебното решение, предмет на контрол, при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които обосновават извод за неговата неправилност. Според касационния жалбоподател съдът неубедително и неправилно е ценил приобщените писмени доказателства като не е коментирал нито едно от възраженията на жалбоподателя по отношение на липсата на задължителни реквизити на документите, съставяни от Комисията. Съдът не изложил и убедителни мотиви, за да вземе предвид само частично заключението на приетата по делото съдебно - почеркова експертиза. Оспорва се, че процесните документи, въз основа на които е установена принадлежността на лицето са истински, като експертното заключение оборвало тяхната достоверност. Предвид изложеното и като се основава на твърдението, че достоверността на процесните документи по чл. 25 от Закона не е доказана по категоричен начин, касационният жалбоподател иска отмяната на обжалваното съдебно решение и решаване на въпроса по същество с отмяната на спорното административно решение или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се се представлява от упълномощения адвокат Бенатов, който от негово име поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира разноските по делото.
Ответникът – КРДОПБГДСРСБНА оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от нейно име оспорва жалбата, а по същество иска обжалваното съдебно решение да остане в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното съдебно решение да остане в сила.
Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
Въз основа на установеното по делото от фактическа страна на основание приетите по делото писмени доказателства и заключението на съдебно - почерковата експертиза, първоинстанционният съд направил извод за неоснователност на предявеното оспорване. Съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в законен състав и е взето с необходимото мнозинство съгласно чл. 8, ал. 2 ЗДРДОПБГДСРСБНА, при спазване на материалния закон и неговата цел, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Направил извод, идентичен на установеното от Комисията, че за Гебрев са налице данни в справочните масиви - peгистрационен дневник - 2бр.; картони - обр. 4 - 2 бр. и обр. 6 -1 бр.; протокол вх.№ 346/28.02.1990г. за унищожаване личното и работно дело на агент „Д.“. Въз основа на това съдът приел за доказано обстоятелството, че Гебрев, като агент на Държавна сигурност, се явява секретен сътрудник по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба на Закона. Приел също така, че в досието на лицето се съдържат изискуемите от закона данни, удостоверяващи принадлежността и сътрудничеството му със структурите на Държавна сигурност и Българската народна армия. Като се мотивирал, че в действията си по проверка и обнародване на събраната информация Комисията действа при условията на обвързана компетентност, без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата, съставът на АССГ направил извод, че наличието на който и да е от алтернативно посочените в чл. 25 ЗДРДОПБГДСРСБНА документи е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на този закон. Съобразил, че направеното оспорване от страна на пълномощника на жалбоподателя на документите, послужили да се обяви принадлежността на доверителя му е останало недоказано.
Решението е валидно и допустимо, но е неправилно по следните съображения:
Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия изрично предвижда правото на лицата с установена принадлежност на съдебна защита срещу решенията на Комисията. Това тяхно право, уредено и гарантирано в чл. 8, ал. 4, чл. 29, ал. 6 и чл. 31, ал. 8 от Закона, се реализира по установения в АПК ред при спазване на основното изискване на административния процес, залегнало в чл. 146 АПК за проверка на петте изисквания за законосъобразност на административните актове. Тях съдът е длъжен да провери служебно и без оплаквания от страните (чл. 168, ал. 1 АПК). Засегнатите от актовете на Комисията лица имат възможност да оспорят нейното решение пред съответния административен съд и да подадат касационна жалба срещу неговото решение пред тричленен състав на Върховния административен съд. В хода на съдебното производство за доказване на твърденията си могат да използват всички допустими от ГПК (Г. П. К) (ГПК) доказателства и доказателствени средства съгласно чл. 171, ал. 1 и 2 АПК (така в Решение № 4 от 26.03.2012 г., постановено по конст. д. № 14/2011 г. от Конституционния съд на Р. Б). Освен служебното обсъждане на условията за законосъобразност на обжалвания административен акт, съдът е длъжен да обсъди и всички направени доводи и релевирани съображения от страните по делото. В този смисъл са основателни оплакванията на Гебрев за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждането на делото, които са основание по чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК за отмяната на обжалваното решение и връщането му за ново разглеждане от друг състав на този съд. Неизяснен е останал въпросът със задължителните реквизити на оспорения административен акт. Още в жалбата си до АССГ, жалбоподателят е възразил, че обжалваното решение не съдържа всички реквизити.
В хода на съдебните прения по съществото на спора процесуалният представител на жалбоподателя Гебрев е поискал да му бъде дадена възможност да изложи допълнителни писмени съображения по съществото на спора. В представените в срока за това писмени бележки адв.. Б е акцентирал върху наличието само на две имена на ръководителя на проучваното лице, което представлявало нарушение на изискването на чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА за задължителните реквизити на административния акт при обявяване на принадлежност на лица, които са имали качеството секретен сътрудник. Доколкото писмените бележки, за които съдът е дал възможност на страната и те са представени в указания срок, са част от позицията на страната по съществото на спора изразена по делото, съдът е следвало да даде възможност на ответника да вземе становище по нововъведения аргумент и евентуално да ангажира допълнителни доказателства във връзка с това.
Като не е направил това и не е обсъдил това възражение на жалбоподателя, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В отговора на касационната жалба Комисията е посочила, че това не представлява съществено нарушение, защото съдебната практика насочва органа да изложи единствено фактите, намерени за проверяваните лица в оперативния и служебния архив на органите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /т. напр. в РЕШЕНИЕ № 6586 от 10.05.2012г. по адм. д. № 14945/2011/. Това възражение също следва да се обсъди от съда при преценката относно съдържанието на обжалваното решение на Комисията.
В резултат на така допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила, които са от категорията на съществените, първоинстанционният съд е постановил необоснован съдебен акт, който макар да е валиден и допустим, по реда на касационната проверка следва да се отмени. Доколкото е налице хипотезата на чл. 222, ал. 2 АПК, след отмяната на обжалваното решение, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг на АССГ при съобразяване на мотивите на настоящото решение. При новото разглеждане на делото съдът следва да разпредели доказателствената тежест като посочи на страните за какви обстоятелства следва да представят доказателства. При постановяване на решението съдът следва да вземе предвид предписанието на чл. 194 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, както и да постанови съдебния си акт след като обсъди и оцени представените относими към предмета на спора писмени и гласни доказателства, както и заключението на съдебно - почерковата експертиза в относимата към спора част поотделно и в тяхната съвкупност. При това съдът следва да обоснове защо дава вяра на всички или на част от доказателствата, а на други – не, и да направи съответните правни изводи.
По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.
Предвид всичко изложено, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4205 от 27.07.2020 г., постановено по адм. д. № 4826 по описа на Административен съд София - град за 2018 г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София - град при съобразяване на мотивите на настоящото съдебно решение. Решението не подлежи на обжалване.