Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Р. С. П. от гр. С. срещу Решение 1170 от 27.02.2014 г. по адм. дело 10409/2013 г. по описа на Административен съд София град, I отделение, 9 състав.

В касационната жалба се излага становище за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон и при необоснованост отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора неправилен е изводът на съда за законосъобразност на РА в частта относно задълженията по ЗДДФЛ за 2007 г., доколкото от събраните доказателства се установява, че сумата от 19 500 лева не е била заплатена и съответно получена от касатора съгласно договор от 10.04.2007 г. с Тензор ООД. Поддържа, че след като не е получил така описания доход, не следва да му се определя данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който да се отмени РА в посочената част.

Ответната страна - директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. С., представлявана от юрк.. М. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока...