Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от

Т. В. Л. от гр. В., чрез пълномощника адв. Л. П., против решение 86/27.02.2014г. , постановено по адм. дело 690 /2013г. по описа на Административен съд гр. В. , с което е отхвърлена жалбата й против решение 1314/06.03.2013г.

на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - гр. В. , с която е потвърдено разпореждане 061-00-1572-7/15.02.2013г. на ръководителя на осигуряването за безработица

. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, представляващ о касационн о основани е по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че неправилно е

отказано възстановяване на изплащането на паричното обезщетение за безработица по съображения, че не е изпълнено условието по чл. 54д, ал. 5 КСО упражняваната дейност да е преустановена след по-малко от 9 месеца, тъй като не е отчетено обстоятелството, че за упражняваната във Великобритания дейност от жалбоподателката същата не подлежи на задължително осигуряване за безработица.

По съображения

в този смисъл, касационната жалбоподателка

моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт.

Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт

гр. В., не е изразил становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210,...