Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) .

Образувано е по касационна жалба подадена от Н. В. Ц. срещу решение 444 от 20.03.2014 г. постановено по адм. дело 2767 по описа за 2013 г. на Административен съд Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) АУ001688 от 10.02.2012 г. издаден от старши експерт в дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклама (МПДТР) при община Б., потвърден с решение 94-01-37888 от 28.10.2013 г. на директора на дирекция МПДТР при община Б., с който са установени задължения за данък върху превозните средства за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г.

Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно. Счита, че е следвало да му се зачете правото да бъде освободен от заплащане на държавна такса и правото да отпише моторното превозно средство (МПС) от регистъра на КАТ, незачитането на което е довело до издаване на обжалвания в първоинстанционното производство акт.

О. Д. на дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклама при община Б., не е изразил становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обж алване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С решението, в обжалваната в настоящето производство част, съдът е отхвърлил жалбата на Н. В. Ц....