Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
С решение 506 от 20.02.2014г.,постановено по адм. д. 2430/12г. Административен съд гр. П., първо отделение, ХV - ти състав, е отхвърлил като неоснователна жалбата на Айтекс ЕООД-гр.С. З., против РА 16251200030/30.03.2012., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 772/29.06.2012г. на директора на Д. О. и управление на изпълнението-гр. П., с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 287 286, 54лв. и прилежащи лихви в размер на 98 274, 79лв. С решението съдът е осъдил Айтекс ЕООД - да заплати на ДОДОП-гр. П. сумата 8 161лв. юрисконсулско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Айтекс ЕООД, представлявано от управителя А. Я., чрез пълномощника му адв. М. Ц.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд гр. П. е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт.
Ответният по касационната жалба директор на Д. О. и управление на изпълнението, сега дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика -гр. П. чрез своя процесуален представител взема становище, че подадената касационна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.
Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.
С решението си Административен съд гр. П. е отхвърлил като неоснователна жалбата на Айтекс ЕООД - гр.С. З., против РА 16251200030/30.03.2012., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 772/29.06.2012г. на директора на Д. О. и управление на изпълнението-гр. П., с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 287 286, 54лв. и прилежащи лихви в размер на 98 274, 79лв., по фактури, издадени от Лазаров 007 ЕООД, Стандарт 60-ЕООД, Автостил 13-ЕООД, Волтом-ООД, Агрорекорд-ЕООД, вато-ООД и Страгъл комерс-ЕООД, с предмет на доставка слънчоглед. В мотивите на решението са описани подробно : заповедите за възлагане на ревизията ; събраните доказателства в рамките на ревизията, основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит за всеки един от горепосочените доставчици; заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, ангажираните от жалбоподателя писмени доказателства. От стр. 12 и сл. от мотивите, съответно л. 1115 и следващите от делото, първоинстанционният съд се е произнесъл по материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Изложени са мотиви, че последният е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила. Като спорен между страните е формулиран въпросът налице ли са реални доставки по процесните фактури. За да отговори на спорния въпрос решаващият съд е дал на първо място тълкуване на относими към спора правни разпоредби от ЗДДС и ЗЗД и ТЗ. Прието е, че за да бъде направен ясен извод за наличие на конкретно осъществена доставка следва да се установи прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, съответно услугата и заплащане на възнаграждение по процесните доставки. В тази връзка съдът се е позовал и обсъдил мотивите от решения на Съда на Европейския съюз по отправени до него преюдициални запитвания от български съдилища. На база на това е прието, че националният съд следва да определя във всеки конкретен случай в зависимост от фактите по делото дали е налице прехвърляне на правото за разпореждане със съответната вещ като собственик. Предвид предмета на доставка слънчоглед, вид родово определена вещ, са изложени мотиви, че в случая фактурите имат за предмет търговска покупко-продажба на стоки, определени по своя род. В тази връзка съдът е изложил мотиви относно характера на договора за покупко-продажба, правата и задълженията на страните по него, начинът по който става прехвърляне на собствеността върху вещта. На база на изложеното са изградени изводи, че доказването на реалността на доставките по процесните фактури налага да бъде установено къде, кога и как процесната родово определена стока е била индивидуализирана по съгласие на страните или пък физически предадена от продавача на купувача по сделката. Анализирайки констатациите на РА, е посочено, че по време на ревизията не са представени доказателства за придобиване на стоката, документи за нейното транспортиране, не е установено къде е извършено натоварването, къде е била предадена и приета стоката, липсват доказателства за съхранение на слънчогледа в регистрирана база. Тези обстоятелства са квалифицирани от решаващия съд като такива, установяващи по несъмнен начин реалността на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, и доколкото жалбоподателят черпи от тези факти благоприятни за себе си последици, то в негово тежест е да докаже тяхното възникване и съществуване. На стр. 16 от мотивите съдът е обсъдил събраните доказателства по време на ревизията, в това число, тези представени от ревизираното лице, като е приел, че те не установяват реалност на доставките. Маркирано е, че само представените фактури, без липса на свързани с тях други доказателства, не установяват наличието на посочените по-горе елементи от фактическия състав на чл. 6 от ЗДДС, поради което не може да бъде направен обоснован извод за наличие на реални доставки. Административният съд е посочил, че произходът на стоката или нейният транспорт или начин на съхранение не са предпоставки за възникването на право на данъчен кредит, но съставляват доказателства за реалното осъществяване на стопанската операция, без установяването на които обстоятелства би се стигнало само до извод, че в случая се е стигнало само до документално оформяне на доставки. На стр. 17 20 от мотивите е обсъдени и практика на Съда на Европейския съюз /дела С 454/98, С 566/07, С 285/11,С - 643/11/ и на Съда в Люксембург, по сходна фактическа обстановка. На база на изложеното е направен краен извод, че процесните фактури не удостоверяват осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, надлежно документирани с първичен счетоводен документ и осчетоводени на база на същия, по които е начислен правомерно данък и които оформят данъчен кредит за приспадане по чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, поради което правото на данъчен кредит правилно от отказано от органа по приходите на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.
Решението на Административен съд гр. П. е правилно и законосъобразно.
Основните оплаквания, развити в касационната жалба са за допуснати нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че административният съд не е обсъдил всички направени от жалбоподателя възражения, а е възприета единствено тезата на органа по приходите, като липсва всестранен и обективен анализ на фактите по делото и т. н.
По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:
Направените оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд, изразяващи се в необсъждане на направени от жалбоподателя възражения са неоснователни. От данните по делото е видно, че първоинстанционният съд е обсъдил всички приложени по делото доказателства, а не само тези, които са събрани в хода на ревизията и въз основа на които са направени констатации за липса на реални доставки по процесните фактури и наличие на хипотеза по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. В този смисъл оплакванията на касатора, че съдът е съобразил само доказателствата и доводите на приходната администрация, а не и тези на ревизираното дружество, са неоснователни и не почиват на фактите по делото. Първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви защо намира, че е налице хипотеза по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Изложените мотиви са логически обосновани и при съвкупна преценка на всички относими факти и обстоятелства по делото. При съобразяване на предмета на доставката административният съд правилно е посочил кои факти и обстоятелства следва да бъдат установени от ревизираното лице, за да бъде доказано наличието на фактическия състав на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС за наличие на реална доставка на родово определена вещ. В първоначално подадената жалба до административния съд жалбоподателят е описал фактическата обстановка по изкупуване и предаване на количествата слънчоглед, предмет на фактурите. Ако той е действал в качеството на търговски посредник по смисъла на чл. 49 51 от ТЗ, каквито са твърденията му в жалбата, той е следвало да фактурира договореното възнаграждение като посредник, а не да фактурира извършването на покупко-продажби, какъвто е предмета на фактурите. От мотивите на съдебния акт се установява, че решавашият съд е положил усилия и старание да установи фактическата обстановка по спора, съшият е обсъдил обстойно представените доказателства и доводите на страните. Обстоятелството, че той е възприел констатации на органа по приходите и не е възприел възраженията на задълженото лице, не означава, че неговите изводи са неправилни и необосновани на фактите по делото. Правилно е прието, че ангажираните от жалбоподателя доказателства не установяват горепосочените обстоятелства, установяващи реалност на доставките къде, кога, как са били предадени посочените количества слънчоглед от продавачите на получателя. Наведените оплаквания по същество в касационната жалба имат по-скоро житейски, но не и правен характер. Извършените проверки относно наличието на произведени или закупени количества слънчоглед, начина на съхранение и транспортиране на стоката, наличието на персонал и транспортни средства и прочие, не са извършени самоцелно, а с оглед установяване на отделните стопански операции, свързани с фактическия състав на покупко-продажба на стоката, които установяват реалното предаване на собствеността върху същата. Следва да бъде посочено, че административният съд правилно е приел, че назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза също не установява реалното предаване на стоката по фактурите. В случая правото на данъчен кредит не е признато поради това, че са налице разминавания между количественото и стойностното отразяване на стоката, каквито доводи са развити в жалбата, а поради това, че не е доказано прехвърлянето на собствеността върху същата. В тази насока административният съд правилно е отбелязал, че само притежаването на фактура не е достатъчно, за да се приеме, че са налице реални доставки. Решаващият съд се е позовал и на практика на Съда на Европейския съюз по сходни казуси по преюдициални запитвания и на български съдилища, като оплакванията, че тази практика е тълкувана превратно, не отговаря на обективната действителност.
Като е стигнал до краен извод, че от събраните по делото доказателства не се установяват реалното предаване на фактурираното количество слънчоглед по процесните фактури и данък по тях се явява неправомерно начислен, поради което е налице хипотеза по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, даваща основание за непризнаване на право на данъчен кредит, Административен съд Пловдив е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответната по касация дирекция разноски по делото /юрисконсулско възнаграждение/ в размер на 8 161лв.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ 506
на Административен съд гр. П., първо отделение, ХV-ти състав, от 20.02.2014г.,постановено по адм. д. 2430/12г. ОСЪЖДА
Айтекс ЕООД да заплати на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика -гр. П. разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 8 161 /осем хиляди сто шестдесет и един/лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. К.в секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. З./п/ Б. Л. Й.К.