Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Т. С., действащ като ЕТ "Алтеос - А. С.", подадена чрез адв. Г. Г., против решение 412/26.02.2014 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. 2772 по описа за 2013 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу РА 081203384/22.03.2013 г. на ТД на НАП , ИРМ - Добрич, потвърден с решение 271/20.06.2013 г. на Зам. Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, в частта на установените задължения за данък върху дохода по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2010г. в размер на 2 104.24 лв. и начислените лихви за забава и е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 339.31 лева.

Касаторът счита, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. По подробно изложени съображения се отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение, отмяна на РА и присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.

Ответникът по касация - Дирекция "ОДОП" - гр. В., редовно призован не е изразил становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на обжалване пред Административен съд - Варна е бил РА 081203384/22.03.2013 г. на ТД на НАП , ИРМ - Добрич, потвърден с решение 271/20.06.2013 г. на Зам. Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, в частта на установените задължения за данък върху дохода по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2010г. в размер на 2 104.24 лв. и начислените лихви за забава.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че обжалваният РА е издаден въз основа на надлежно възлагане, като в хода на ревизията не са извършени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По съществото на спора съдът е възприел извода на органа по приходите, че съгласно разпоредбите на чл. 166 от ЗКПО и чл. 189б, ал. 2, т. 1 и чл. 173, ал. 1 от с. з., следва, че хронологично актът на преотстъпване на данък предхожда по време акта на инвестиране на същия. Според решаващия съд, към момента на преотстъпване лицето, което е избрало да преотстъпи максимално допустимите 60 на сто от данъка, например на 100 ед. и е оповестило това в ГДД за съответната година, би следвало да съобрази, че за да преотстъпи корпоративен данък в такъв размер, трябва да инвестира сума в размер на 200 ед. до 31 декември на следващата година. В мотивите на съдебното решение е извършено позоваване на разпоредбата на чл. 173, ал. 1 ЗКПО, съгласно която, когато не са изпълнени изискванията на Глава 22 от ЗКПО за последващо използване (разходване) на преотстъпен корпоративен данък, последният се дължи по общия ред на закона за годината, за която е възникнал. Съдът е формирал извода, че чл. 173, ал. 1 ЗКПО не предполага при вече избран от самото лице размер на преотстъпен данък, да се извърши частично възстановяване на същия в бюджета, съразмерно на неизпълнената част от ангажимента за инвестиране. В обобщение, административният съд е приел, че за да претендира законосъобразно упражнено право на преотстъпване на данъка, жалбоподателят е следвало да представи всички документи, доказващи наличието на предпоставките по чл. 189, ал. 2 от ЗКПО, едновременно с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, което той безспорно в настоящия случай не е сторил.

Решението е неправилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, след събиране на относимите доказателства, но е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

От фактическа страна по делото е установено, че касационният жалбоподател като регистриран земеделски производител произвеждащ непреработена растителна продукция, с регистрация по ЗДДС е подал за 2010г. ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. 08000010120/29.04.2011г. като в Приложение 2 към същата е декларирал преотстъпване на 60% от данъка върху годишната данъчна основа съгласно чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ в размер на 6486.27 лв. През 2011г. е закупил склад за селскостопанска продукция на стойност 40000лв.

и следните машини : мото фреза Викинг НВ 585.0 с фактура 101293/19.07.2011г. на стойност 998.33лв.; пръскачка ЩИЛ SR 30 с фактура 101168/14.06.2011г. на стойност 848.33лв. ; мото култиватор Хуксварна с фактура 5010/23.05.2011г. на стойност 915.83 лв. и НR 5201 с Перфоратор и ъглошлайф с фактура 15966/18.11.2011г. на стойност 1445.99лв. По този начин закупената нова земеделска техника възлиза на обща стойност 4208.48лв.

По делото няма спор, че по отношение на закупения недвижим имот - склад за селскостопанска продукция в хода на ревизията е установено, че не отговаря на условието на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, а именно преотстъпеният данък да се инвестира в закупуване на нови сгради. Не е установено и че преотстъпеният данък е инвестиран в закупуване на НR 5201 с Перфоратор и ъглошлайф с фактура 15966/18.11.2011г. на стойност 1445.99лв. като нова земеделска техника. В този контекст следва да се посочи изрично, че макар касаторът да е обжалвал изрично решението на АС - Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу установени с РА задължения за данък върху дохода по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2010г. в размер на 2 104.24 лв., то по същество изложените оплаквания се свеждат до твърдения за неправилност на извода, че е налице данъчно задължение в размер на 1 381.25 лв. И така, същинският спор се свежда до това следва ли на ревизираното лице да се преотстъпи корпоративен данък в размер на 1381.25 лв. за придобитите от него активи на обща стойност от 2762.49 лева, представляващи мото фреза Викинг НВ 585.0 на стойност 998.33лв., пръскачка ЩИЛ SR 30 на стойност 848.33лв. и мото култиватор Хуксварна на стойност 915.83 лв. при условие, че е декларирало в Приложение 2 към ГДД данък за преотстъпване в размер на 6486.27 лв.

При даване отговор на този въпрос първостепенният съд е игнорирал факта, че по отношение на мото фреза Викинг НВ 585.0 на стойност 998.33лв и мото култиватор Хуксварна на стойност 915.83 лв. не се спори, че същите са заведени по сметка 204 Машини и съоръжения" (стр. 4 от потвърждаващото решение на директора на дирекция ОДОП - Варна) и представляват нова земеделска техника.По отношение на пръскачка ЩИЛ SR30 закупена с фактура 101168/14.06.2011г. на стойност 848.33лв. в хода на делото са събрани доказателства, от които се установява, че същата е заведена като дълготраен материален актив, видно от партида 204 Машини и съоръжения" на приетата като доказателство по делото справка на активите към 10/2013 г. Погрешно дълготрайният материален актив е бил осчетоводен като резервни части, съгласно представена в хода на делото Контролна справка - счетоводни документи за периода 01.01.2013г.", от която се установява, че ф-ра 101168/14.06.2011г. с доставчик ЕТ Х. Х." е отписана от с-ка 601 Резервни части" и осчетоводена по с/ка 204 Машини и съоръжения". Следователно от събраните в хода на ревизионното производство и в хода на делото доказателства безспорно се установява, че придобитите от жалбоподателя мото фреза Викинг НВ 585.0, пръскачка ЩИЛ SR 30 и мото култиватор Хуксварна на обща стойност 2 762.49 лева представляват нова земеделска техника съгласно изискванията на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО и са заведени като ДМА по с-ка 204 Машини и съоръжения", т. е. за същите са изпълнени изискванията на чл. 189б, ал. 2, т. 2 от ЗКПО.

Въз основа на горните факти, правилно съдът е отчел, че в разглеждания случай е приложима разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, съгласно която

данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от закона за корпоративното подоходно облагане. Законосъобразна е и преценката, че горепосочената норма следва да бъде приложена съобразно предписанията на чл. 189б, ал. 1 и ал. 2 и чл. 173, ал. 1 ЗКПО. Съгласно чл. 189б, ал. 1 ЗКПО,

корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция, а съгласно ал. 2 корпоративният данък се преотстъпва, когато са изпълнени едновременно следните условия: преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването; активите по т. 1 са придобити при пазарни условия, а според чл. 173, ал. 1 от ЗКПО, когато не са изпълнени изискванията на тази глава за последващо използване (разходване) на преотстъпен корпоративен данък, последният се дължи по общия ред на закона за годината, за която е възникнал.

Настоящият състав на ВАС не споделя извода на първостепенния съд, по същество възпроизвел директно становището на директора на дирекция ОДОП - гр. В. при ЦУ на НАП, че в общия случай от разпоредбите на чл. 1896, ал. 2 и чл. 173 от ЗКПО е видно, че хронологично актът на преотстъпване на данъка предхожда по време акта на инвестиране на същия.

Съобразно изложеното по - горе, чл. 189б, ал. 1 ЗКПО корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция, а съгласно ал. 2

корпоративният данък се преотстъпва, при условие, че са изпълнени едновременно визираните по - горе условия.

В този контекст следва да бъде посочено, че Върховният административен съд в настоящия си състав намира за обосновано и законосъобразно тълкуването, дадено от касатора на горепосочените норми, според което фактът на преотстъпване настъпва тогава, когато са изпълнени условията на чл. 189, ал. 2 от ЗКПО, а не с декларирането на данък за преотстъпване в ГДД. Следователно, както обосновано твърди касаторът, актът на инвестиране се предхожда единствено от акта на деклариране от страна на данъчно задълженото лице в ГДД на размера на преотстъпения данък, но не се предхожда от акта, издаден от приходната администрация след извършен контрол по изпълнението на условията визирани в чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО. В този смисъл изводът на първоинстанционния съд, че актът на преотстъпване се предхожда от акта на инвестиране се явява незаконосъобразен.

Понятието "инвестиране" по своята същност означава сума пари, която е отклонена от текущото потребление с очакване за отложена възвръщаемост, реализирана постепенно т. е. влагане на определена сума пари в актив, който на по-късен етап ще донесе печалба. В настоящия случай е налице влагане на преотстъпеният данък в закупуване на земеделска техника т. е. налице е инвестиране на данъка в нова земеделска техника, и независимо че закупуването е с по-късна дата - през 2011 г., са налице доказателства че преотстъпеният данък е инвестиран в закупуване на техника, необходима за извършване на дейност по чл. 189б, ал. 1 ЗКПО, а именно такава по производство на непреработена растителна продукция. Настоящият състав на касационната инстанция счита, че законодателят единствено изисква преотстъпеният данък да е инвестиран, т. е. да е вложен в закупуването на нова земеделска техника, а не да е вложен в закупена вече такава.

Видно от нормата на чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО, декларираният от лицето размер на преотстъпения данък е поставен от законодателя в зависимост не само от предпоставки, които трябва да са налице към момента на декларирането, а и от бъдещи условия, изпълнението на които е възможно едва след подаването на ГДД, като не всички могат да бъдат съобразени и изпълнението им да бъде гарантирано от данъчно - задълженото лице при декларирането. В мотивите на решението както на административния орган, така и на съда са наведени доводи, че щом към момента на деклариране на данъка за преотстъпване данъчно - задълженото лице е избрало да преотстъпи например 100 единици, то е било абсолютно наясно, че за да преотстъпи корпоративен данък в такъв размер трябва да инвестира сума в размер на 200 единици до 31.12. на следващата година. Този подход е несъстоятелен, доколкото не държи сметка, че към момента на деклариране лицето може да има финансови възможности да направи декларираната инвестиция, но поради непредвидени обстоятелства през следващата календарна година то би могло да изпадне в невъзможност да вложи 100 единици. Не би могло да се приеме, че целта на законодателя е да постави в неравностойно положение търговците, които могат да изпълнят условията само за част от декларирания за преотстъпване данък.

С оглед горе изложеното и от цитираните по-горе норми следва, че ограничението до 60 на сто е както за декларирания от ДЗЛ в ГДД размер на преотстъпен данък, така и за размера на окончателно преотстъпения корпоративен данък след осъществен контрол от данъчната администрация (след изпълнение на условията на чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО).

В мотивите на обжалваното решение е извършено позоваване на чл. 60, ал. 2 от Конституцията, съгласно който данъчни облекчения и утежнения могат да се установят само със закон и се извежда извода, че законовите норми, с които се уреждат данъчни облекчения трябва да се тълкуват стриктно, а не разширително. Тази норма, обаче, не дава право нормите уреждащи ползването на данъчни облекчения да се тълкуват стеснително - в противоречие с целта и духа на закона, при несъобразяване с волята на държавата за подпомагане на земеделските производители и при поставяне на данъчните субекти в неравностойно положение.

Въз основа на всичко гореизложено, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, счита, че от събраните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства е доказано изпълнението на предписаните от ЗКПО предпоставки за преотстъпване на корпоративен данък в размер на 1381.25лв., представляващ

до 60 на сто от корпоративния данък на ревизираното лице за 2010г., за придобитата от него при условията на чл. 189б от ЗКПО нова земеделска техника / закупените описани по-горе мото фреза Викинг НВ 585.0, пръскачка ЩИЛ SR 30 и мото култиватор Хуксвар на обща стойност 2 762.49 лева/ съобразно изискването на чл. 189б, ал. 2, т. 4 от ЗКПО.

Като е достигнал до противни на изложените правни изводи и е отхвърлил жалбата срещу процесния РА в частта на установените данъчни задължения за разликата над сумата 1 381.25 лв. до 2 104.24 лв., решаващият състав е постановил необосновано и противоречащо на материалния закон решение, което като неправилно следва да бъде отменено в посочената част и вместо него, постановено друго, по съществото на правния спор, с което РА бъде отменен.

С оглед обстоятелството, че част от съдебното решение следва да бъде оставена в сила, съразмерно с нея следва да бъде потвърдено решението и в частта относно присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 163.81 лв., а в останалата част за размера на сумата 171.19

лв.

решението следва да бъде отменено.Предвид изхода на спора и заявеното искане за присъждане на разноски в полза на касатора, на последния следва да бъде присъдена сумата 254.60 лв.- разноски за двете съдебни инстанции, съобразно уважената част от жалбата.

Водим от гореизложеното, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение 412/26.02.2014 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. 2772 по описа за 2013 г. на този съд

в частта

, с която

е отхвърлена жалбата на А. Т. С., действащ като ЕТ "Алтеос - А. С."

срещу РА 081203384/22.03.2013 г. на ТД на НАП , ИРМ - Добрич, потвърден с решение 271/20.06.2013 г. на Зам. Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна,

в частта

на установените задължения за данък върху дохода по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2010г. за разликата над 1 381.25 лв. до 2 104.24 лв. и съответните лихви

,

а също

и в частта относно присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на

сумата 171.19 лв.

и вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ

РА 081203384/22.03.2013 г. на ТД на НАП , ИРМ - Добрич, потвърден с решение 271/20.06.2013 г. на Зам. Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна,

в частта

на установените задължения за данък върху дохода по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2010г. за разликата над 1 381.25 лв. до 2 104.24 лв. и съответните лихви

.

ОСЪЖДА

Дирекция "ОДОП" - Варна да заплати на

А. Т. С., действащ като ЕТ "Алтеос - А. С."

,

с ЕИК 124552307, от гр. Д., ул. "Р. Т." 3, вх.Г, ет. 6, ап. 12, сумата 254.60 лв.- разноски.

ОСТАВЯ В СИЛА

решението в останалата му част.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Е. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Р./п/ В. П.

М.Р.