Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от община А., представлявана от кмета Е. В. К., п ротив решение 581 /28.02.2013г ., постановено по адм. дело 3812 /2013г. по описа на Административен съд гр. П. , с което е от хвърлена жалбата на общината против решение 397/20.11.2013г. на директора

на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - гр. П., в частта, с която е потвърдено разпореждане 1521/08.10.2013г. на

ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/

. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът поддържа, че неправилно е ангажирана отговорността му за причинените щети на ДОО, тъй като изплащането на паричната помощ за профилактика и рехабилитация е в резултат на поведението на осигурителния орган, който е следвало, чрез своите служители, преди да издаде удостоверението за ползване на помощта, да извърши проверка дали данните в издадената от осигурителя служебна бележка са верни.

По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде от менен обжалвания административен акт.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. П., оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор от пълномощника юрисконсулт С. С.. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за не

основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211,...