Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ В. В. В. 27, чрез адв. О. М. срещу Решение 2760 от 04.11.2013 г. по адм. дело 1594/2012 г. по описа на Административен съд Варна, отделение, 30 състав в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт 1104073 от 27.12.2011 г. на орган по приходите в ТД на НАП Варна в частта, потвърден с Решение 50 от 20.03.2012 г. на директора на дирекция ОДОП гр. В., с която : 1. за данъчни периоди м. 01.2007 г. до м. 12.2009 г. вкл. са установени задължения за ДДС общо в размер на 56241, 73 лева и лихви в размер на 17 613, 46 лева; 2. за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. са установени допълнителни задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ общо в размер на 2722, 80 лева и лихви 656, 81 лева, както и в частта, в която ЕТ В. В. В. 27 е осъден да заплати на дирекция ОДОП гр. В. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 994, 70 лева.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора първоинстанционният съд безкритично и формално е възприел констатациите на приходните органи, релевантни към данъчното облагане по ЗДДС и ЗДДФЛ за посочените данъчни периоди. Поддържа се, че съдът не е обсъдил задълбочено събраните в хода на ревизията доказателства за всеки един от отделните доставчици, както и не е анализирал заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Не е съобразил нормата на чл. 124, ал. 1 от ДОПК и доколкото ревизиращите...