чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 323 във връзка с
чл. 308, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) .
Образувано е по жалба на подполковник Х. Ц. Х. военен следовател във Военно-окръжна прокуратура-гр. С., срещу решение по т. 12 (допълнителна) от Протокол
20 от заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 22.04.2015 г., с което на основание чл. 314, ал. 3 ЗСВ е потвърдено наложеното със Заповед 114/24.03.2015 г. на С. И. военно-окръжен прокурор на Военно-окръжна прокуратура гр. С., дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ порицание на подполковник Х. Ц. Х. за допуснати дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ.
В жалбата се излагат довид за налагане на дисциплинарно наказание при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Поддържа се, че при издаване на решението на ВСС не са изяснени вярно фактите и обстоятелствата по нарушението, за което е бил наказан; твърди, че липсвали мотиви към заповедта за налагане на наказанието му, което довело до ограничаване правото му на защита. Излага съображения, че и Комисията по дисциплинарни производство на ВСС не била изяснила фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, за което е бил наказан. Твърди, че не бил уведомен за заседанието на комисията, за да направи писмени възражения и да посочи доказателства. Счита, че ВСС е следвало да го уведоми за заседанието на съвета и за възможността да бъде изслушан.
Ответникът по жалбата - Висшият съдебен съвет чрез юрисконсулт Захариева изразява становище за неоснователност на същата. Счита, че липсват отменителните основания по чл. 146 АПК и при издаването на заповедта била спазена предвидената в закона процедура и срокове. Конкретизира, че при постановяване на атакувания акт са били съобразени тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя, като е било определено съответстващото се наказание.
Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията и становищата на страните, прие за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ
и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
От приложените към преписката доказателства е видно, че със Заповед 9/08.01.2015 г. на административния ръководител военно-окръжен прокурор на Военно-окръжна прокуратура - гр. С. е образувано дисциплинарно производство срещу военен следовател подполковник Х. Ц. Х. на основание чл. 140 и 310, ал. 1 вр. чл. 307, ал. 1 ЗСВ.
Въз основа на установените в хода на дисциплинарното производство факти административният ръководител на Военно-окръжна прокуратура - гр. С. е издал заповед 114/24.03.2015 г., с която на основание чл. 311, т. 1 във вр. с чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ е наложил на подполковник Х. Ц. Х. дисциплинарно наказание порицание за неизпълнение на служебни задължения - дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ. В хода на дисциплинарното производство с допустимите процесуални средства са събрани доказателства, които установяват изложените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание фактически обстоятелства. Направен е извод, че подп. Христов, в качеството си на разследващ орган по ДП 138-Сл/2014 г. по описа на ВОП гр. С., виновно не е изпълнил служебните си задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 223, ал. 1 и ал. 2 НПК, а именно безпричинно е освободил надлежно призовани и явили се на разпит пред съдия двама свидетели от военно формирование 14 370 - гр. С. и не е провел на 19.12.2014 г. разпитите им пред съдия полк. Г. П. от Софийски военен съд по ч. н.д. 200/2014 г. и ч. н.д. 201/2014 г. по описа на СВС. П. Х. е дал писмени обяснения във връзка с вменените му дисциплинарни нарушения. Писмени обяснения са дали и двамата свидетели, явили се за разпит пред съдия С. А. Б. и редник П. Т. Д., Р. Г. С. сътрудник по охрана в ОЗ Охрана сгради към ОД О. С., подп. Е. В. прокурор във ВОП гр. С. дал указания на жалбоподателя за извършване на разпити на двамата свидетели по реда на чл. 223 НПК, полк. Г. М. П. съдия в Софийски военен съд. Препис от цитираната заповед и преписката са изпратени на Висшия съдебен съвет /ВСС/ на основание чл. 314, ал. 2 от ЗСВ.
Съобразно разпоредбата на чл. 23, т. 1 и т. 2 от Правилника за организация дейността на ВСС Комисията по дисциплинарните производства /КДП/ е разгледала преписката и заповедта на административния ръководител за налагане на дисциплинарното наказание, на свое заседание като с Решение по т. 1 по протокол 17 от 21.04.2015 г. е предложила на ВСС да потвърди наложеното на Х. Х. дисциплинарно наказание за допуснати дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ.
Предложението на комисията е докладвано на заседание на ВСС, като са изложени съображения, че описаната в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните доказателства и наложеното дисциплинарно наказание следва да бъде потвърдено. Предложението на комисията е прието с единодушие от ВСС с 14 гласа за, против и въздържали се 0 в условията на изискуемия се по чл. 34, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ кворум. Разпоредено е прилагане на заповед 114/24.03.2015 г. на административния ръководител на Военно-окръжна прокуратура - гр. С. и копие от решението на ВСС към кадровото досие на магистрата /т. 12.2 от протокол 20/22.04.2015 г./
Доколкото ВСС на заседанието, на което е прието посоченото решение, не е изложил допълнителни мотиви към тези, съдържащи се в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, следва да се приеме, че с последните се изчерпва от фактическа и правна страна обосновката на дисциплинарните нарушения, за което е наложено на подп. Христов дисциплинарно наказание. ВСС е приел, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание правилно и по безспорен начин е установена фактическата обстановка по случая. Направените изводи съответстват на материалния закон и неговата цел и се основават на вярно установените факти в хода на дисциплинарното производство.
Осъщественото от военния следовател подп. Христов, в качеството му на разследващ орган по ДП 138-Сл/2014 г. по описа на ВОП гр. С., а именно безпричинно освобождаване на надлежно призовани и явили се за разпит пред съдия двама свидетели от в. ф. 14 370 гр. С. и не провеждането на 19.12.2014 г. на разпитите им пред съдия полк. Г. П. от Софийски военен съд, представлява виновно неизпълнение на служебните задължения на жалбоподателя, произтичащи от разпоредбите на чл. 223, ал. 1 и ал. 2 НПК. Обосновани са изводите на наказващия орган, че това е нарушение на процесуалната дисциплина в наказателното (досъдебното) производство и представлява дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ. Несъгласието на жалбоподателя с дадените от наблюдаващия прокурор подп. Владимиров от ВОП София в прокурорско постановление от 26.11.2014 г. указания, а именно извършване на посочените разпити, както и обстоятелството, че същите са били отменени с постановление на Военно-апелативна прокуратура като незаконосъобразни, не променя характера на допуснатото от следователя виновно неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 307, ал. 3 ЗСВ. Съгласно чл. 203, ал. 2 НПК задължението на следователя е да изпълнява задължителните за него писмени указания на наблюдаващия прокурор, поради което неизпълнението на това задължение в случая правилно е преценено като дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ. Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 3 НПК разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурор. Ако има непреодолимо противоречие в становищата на наблюдаващия прокурор и следователя по въпроса кои следствени действия в конкретния случай биха били по-ефикасни за събиране на релевантни доказателства, следователят може да поиска да бъде отведен от разследването, но е длъжен до неговото отвеждане да изпълнява указанията на прокурора.
Видно от доказателствата по делото е, че в случая действително, при явяването на двамата свидетели в сградата на ВОП София на 19.12.2014 г. в 10:25 ч., за което подп. Христов е бил уведомен от дежурния сътрудник по охраната, същият е разпоредил да не им се издават пропуски и лично ги е уведомил, че разпитите се отлагат за месец януари и няма да се проведат през този ден. За явяването на свидетелите военният следовател подп. Христов не е уведомил наблюдаващия прокурор, поради което след 11:00 ч. съдия пол. Петров си е тръгнал от кабинета на прокурор подп. Владимиров.
Това поведение съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ, поради което законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на наказания магистрат.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не е бил допуснат и изслушан на проведеното на 22.04.2015 г. заседание на ВСС. Изискването на чл. 313, ал. 1 ЗСВ за изслушване на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице или за приемане на писмените му обяснения е вменено в задължение на дисциплинарно наказващия орган, в случая административният ръководител военно-окръжен прокурор на ВОП гр. С.. В цитираната разпоредба изрично е предвидено, че преди налагане на дисциплинарното наказание наказващият орган в случаите /какъвто е настоящият/ по чл. 311, т. 1 и т. 3 ЗСВ административният ръководител, и дисциплинарният състав в случаите по чл. 311, т. 2, изслушва привлеченото към дисциплинарна отговорност лице или приема писмените му обяснения и събира доказателства от значение за случая. По тези съображения задължение за изслушване или приемане на писмени обяснения от привлеченото към дисциплинарна отговорност лице за ВСС в хипотезата на чл. 314, ал. 3 ЗСВ, каквито доводи се излагат в жалбата, не съществуват. Съдът приема, че събраните
по делото гласни доказателства не следва да бъдат кредитирани. Показанията на свидетеля К. У. в частта им за склоняването на подп.Х. Х. да наруши служебните си задължения като състави протокол за разпит на свидетел пред съдия без действителното присъствие на съдията полк.Петров при провеждането му, не се кореспондират с останалите събрани доказателства. Показанията на свидетеля С. Л. също не кореспондират с останалите събрани доказателства. По делото е безспорно установено, че на 19.12.2014 год. в 10, 00 часа военният съдия полк. Г. П. се е намирал в сградата на ВОП-София, в служебния кабинет на прокурора във Военоокръжна прокуратура-София подп.Владимиров, за което обстоятелство последният надлежно и своевременно е уведомил военния следовател под.Х. Х..
Оспореният акт на ВСС е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, приет е с необходимото мнозинство и при наличен кворум. Спазени са административнопроизводствените правила, а материалноправните норми са правилно приложени. Решението е мотивирано с всички съпътствуващи актове по приемането му, включително с мотивите в заповедта на административния ръководител и тези, изложени в становището на Комисията по дисциплинарни производства при ВСС. Дисциплинарното нарушение с оглед приетите за установени фактически констатации вярно и точно е квалифицирано като такова по
чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ
и е извършено виновно. Въпросът за съответствието на тежестта на извършеното нарушение и наложеното за него наказание не може да бъде обсъждан в детайли с оглед на обстоятелството, че е определено най-леко наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ и липсата на жалба от конституирания като заинтересована страна в процеса вносител на предложението. Изложените от ВСС мотиви следва да бъдат преценявани като съответстващи на изискванията на чл. 309 от ЗСВ.
По изложените съображения оспореното решение по т. 12 (допълнителна) от
Протокол
20 от заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 22.04.2015 г. е издадено при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 предл. пето от АПК
, Върховният административен съд, шесто отделение
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на подполковник Х. Ц. Х. военен следовател във Военно-окръжна прокуратура гр. С., срещу решение по т. 12 (допълнителна) от
Протокол
20 от заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 22.04.2015 г., с което на основание чл. 314, ал. 3 ЗСВ е потвърдено наложеното със Заповед 114/24.03.2015 г. на С. И. военно-окръжен прокурор на Военно-окръжна прокуратура гр. С., дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ порицание на подполковник Х. Ц. Х. за допуснати дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 7-дневен срок от получаване на съобщения за изготвянето му пред петчленен състав на Върховния административен съд.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ М. П.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Г. Г./п/ Р. В.
Р.В.