Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Б. К., чрез адв. М. К., срещу Решение 75 от 14.01.2014 г., постановено по адм. д. 71 по описа за 2013 г. на Административен съд Варна (АСВ).

В касационната жалба се поддържа, че решението, предмет на контрол, е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а предвид изложеното в нея се твърди и необосноваността му - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени съображения се иска неговата отмяна и разрешаване на спора по същество, като Главна дирекция Изпълнение на наказанията бъде осъдена да заплати на Крумов сума в общ размер на 6000, 00 лв. по предявените искове. В съдебното заседание пред настоящия съд касационната жалба се поддържа от касатора, чрез назначения му процесуален представител адв.. Б..

Ответникът ГД ИН оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и в съдебното заседание пред настоящия съд, чрез упълномощен процесуален представител. По същество моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че исковете за претърпени вреди във връзка с условията в затвора са недопустими за разглеждане, тъй като са били предмет на друго дело.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното решение съставът на АСВ е отхвърлил предявените обективно съединени искове от Крумов за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди в общ размер на 6000, 00 лв. (2000, 00 лв. за всеки иск), за периода, в който се е намирал в Затвора гр. В., в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия от страна на администрацията на затвора, както следва: 1. съжителстване при мизерни условия с други лишени от свобода, в килия с квадратура около 30 кв. м., в която било много горещо, за периода от м. април до м. септември 2008 г.; 2. съжителстване в килия на пушачи след като самият той е непушач за периода от м. април до м. септември 2008 год. и 3. осъществяване на престоя му на открито върху малка площ, оградена с телена ограда за периода от 10.01.2010 г. до 24.03.2010 г.

Прието е от първоинстанционния съд, че Крумов постъпва в затвора в гр. В. на 21.03.2006 г., като подсъдим с мярка за неотклонение Задържане под стража. С. З. 393 от 17.09.2008 г. на началника на затвора в гр. В. ищецът е настанен в постоянно заключено помещение за действия, представляващи грубо нарушение на установения ред и застрашаващи сигурността в затвора. С влязла в сила присъда по н. о.х. д. 248/2008 г. по описа на ВОС на Крумов е наложено наказание доживотен затвор с изтърпяване при специален режим. На 24.03.2010 г. е преведен в затвора в гр. Б. дол. През периода 17.09.2008 г. 24.03.2010 г. е настанен в помещение 19а, в обособено отделение в зона с повишена сигурност. В килията нямало санитарен възел. В периода м. април - м. септември 2008 г. Крумов е настанен в V-та група с други обвиняеми и подсъдими. В затвора нямало обособени килии за пушачи и непушачи. Престоят на открито е провеждан, както за всички други лишени от свобода, по график, без ограничения. Не са регистрирани постъпили от ищеца жалби за целия период. За периода на престоя в затвора в гр. В. ищецът не е имал оплаквания и не е боледувал, освен при инцидент при бягството му, за който е проведено амбулаторно лечение. При първоначалния медицински преглед ищецът е бил клинично здрав.

Като е съобразил разпоредбите на чл. 7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и чл. 205 АПК, съставът на АСВ е направил извод, че ГД ИН не е пасивно легитимирана да отговаря по искове за обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ преди да бъде обособена като самостоятелно юридическо лице, считано от 01.06.2009 г. с влизането в сила на ЗИНЗС. За периода 01.04.2008 г. 01.09.2008 г. ГД ИН е била административно звено в Министерството на правосъдието (МП), поради което отговорността за вреди, причинени през този период следва да носи институцията, която е юридическо лице. Изложил е съображения, че ГД ИН е със статут на юридическо лице към момента на предявяване на исковете, но това не обуславя легитимацията й на ответник по делото, тъй като длъжностните лица, чиито действия и бездействия са причинили твърдените вреди, са били в служебно правоотношение с друга, съществуваща институция, със статут на юридическо лице. По тези съображения съставът на АСВ е приел, че предявените искове за претърпени неимуществени вреди за периода от м. април до м. септември 2008 г. в общ размер на 4000, 00 лв., както и предявените акцесорни искове за присъждането на законната лихва върху тази сума, следва да се отхвърлят като неоснователни.

Искът за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконни действия и бездействия на администрацията на Затвора гр. В. във връзка с престоя на Крумов на открито, за периода от 10.01.2010 г. до 24.03.2010 г., в размер на 2000, 00 лв., също е отхвърлен като неоснователен. Съдът е приел за недоказани твърдените от ищеца неимуществени вреди като резултат от условията при престоя му на открито за периода 10.01.2010 г. до 24.03.2010 г., които да са били като последица от бездействие на длъжностни лица от Затвора - гр. В.. Направил е извод, че ищецът не е доказал случай, при който му е било отказано право на престой на открито. Не е кредитирал показанията на свидетеля Петров, след като ги е намерил необективни, а и поради това, че двамата с ищеца не са обитавали една и съща килия. Приел е, че Крумов не се е справил с доказателствената тежест и не е установил, че твърдените действия и бездействия на длъжностни лица във връзка с престоя на открито са били в разрез с нормативните изисквания на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, както и с приложимите национални стандарти, както и наличието на незаконни действия от страна на администрацията, които обективно да са довели до причиняване на заявеното неимуществено увреждане. Наред с това съдът е взел предвид, че не са представени доказателства, че Крумов е търсил и ползвал здравна помощ, с оглед твърдението му за промени, настъпили в психологичното и физиологичното му състояние.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това налага извод за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АСВ.

Установява се, че в съдебното заседание на 16.12.2013 г. съдът е приключил събирането на доказателствата и е дал ход на делото по същество. В това съдебно заседание е направено изрично възражение от страна на представителя на прокуратурата за приключване на производството предвид данните, представени от процесуалния представител на ответника ГД ИН относно факта, че в Административен съд София е на производство дело по иск на Крумов ...относно битовите условия.... Направено е искане от прокурора да бъде установено, дали дело със същите страни и предмет е образувано в този съд. Въпреки това и след като е отменил свое Разпореждане 21276 от 21.11.2013 г. (л. 185 от първоинстанционното дело) за изискване на информация относно предмета на адм. д. 10393 по описа на Административен съд София град (АССГ) за 2011 г., съдът е намерил делото за изяснено от фактическа страна и е дал ход по същество. По делото не се съдържат данни писмото, изпратено до АССГ във връзка с Разпореждане 21276 от 21.11.2013 г. да е получено в АССГ.

Ден по късно, на 17.12.2013 г., по делото е постъпила молба от процесуалния представител на ответника, в която се твърди, че от приложените към нея документи се установява, че исканията на ищеца, обективирани в исковата молба, по която е образувано адм. д. 10393 по описа за 2011 г. на АССГ, страните, предмета и процесния период са идентични с тези по адм. д. 71/2013 г. по описа на АСВ. По тези причини е направено искане на основание чл. 126, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) производството по адм. д. 71/2013 г. по описа на АСВ да бъде прекратено. Наред с това са представени съдебно решение на АССГ по адм. д. 9012/2010 г. и на ВАС по адм. д. 13664/2012 г.

Въпреки приложените документи към постъпилата на 17.12.2013 г. молба и направеното искане, в нарушение на съдопроизводствените правила, съставът на АСВ не е отменил дадения в съдебното заседание на 16.12.2013 г. ход на делото по същество. Това е следвало да се направи на основание чл. 253 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, с оглед приобщаването им по делото и извършване на проверка относно допустимостта на предявените искове, предмет на разглеждане във висящото пред него производството. Вместо това, съдът е разгледал и коментирал в обжалвания съдебен акт част от представените от ответника на 17.12.2013 г. документи - решенията на АССГ и ВАС във връзка с допустимостта на третия от предявените от Крумов обективно съединени искове за репариране на претърпените от него в периода 10.01.2010 г. 24.03.2010 г. вреди от незаконосъобразните действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на затвора гр. В. във връзка с осигуряване на престоя на открито на лицето. Съдебният акт не е мотивиран досежно допустимостта на първите два предявени иска. Съдът изрично се е обосновал, че допустимостта на третия иск следва да бъде преценявана във всяка фаза на производството, поради което е счел, че не е налице процесуална пречка да обсъди тези документи, въпреки представянето им след последното съдебно заседание, проведено на 16.12.2013 г. Като следствие на посочените процесуални действия първоинстанционният съд е разгледал и постановил съдебно решение по същество без да извърши задължителната проверка за допустимост на всеки от предявените искове поотделно. Въпреки наличните данни по делото, възражението на представителя на прокуратурата и представените документи, които е следвало да бъдат приети по делото при спазване на процесуалните правила, съдът не е изяснил въпроса досежно висящността на друго по рано заведено дело в АССГ (адм. д. 10393/2011 г.) и не е дал отговор дали приема или отхвърля, че същото е образувано по искова молба на Крумов срещу същия ответник, на същото основание и за същото искане. Вместо това съставът на АСВ е разгледал спора и е постановил решение по същество на предявените от Крумов искове. Като е процедирал така, въпреки представените му документи, които е следвало да приеме по надлежния процесуален ред и обсъди във връзка с допустимостта на предявените искове, съдът е постановил решението, предмет на контрол, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага неговата отмяна. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд, който да приобщи към делото представените на 17.12.2013 г. документи по съответния процесуален ред. След като установи релевантните факти във връзка с развитието на съдебното производство по адм. д. 10393/2011 г., съдът следва да извърши дължимата проверка по чл. 129 ГПК и по чл. 299 ГПК за всеки от предявените искове поотделно на тази база, и предвид решенията на АССГ и ВАС, като изложи мотивирано становището си по въпроса. В зависимост от резултата от тази проверка съдът следва да процедира съобразно представените му от процесуалния закон възможности да прекрати производството по всички или някои от исковете, или да ги разгледа по същество. В случай, че пристъпи към разглеждането им по същество съдът следва да обсъди поотделно и в съвкупност всички представени по делото писмени доказателства и гласни такива (депозирани по време на разпита на свидетелите и техния повторен разпит). Гласните доказателства следва мотивирано да се преценят в светлината на чл. 172 ГПК, а тези на Сръндашка и предвид разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ГПК (във връзка с въпросите, на които свидетелката не отговаря по режимни съображения). Съдът следва да съобрази също така разпоредбата на чл. 159, ал. 2 ГПК предвид направеното искане от страна на Крумов за допускане до разпит на петима свидетели, обективирано както в исковата молба, така и в молбата му от 27.03.2013 г. (л. 22 от първоинстанционното дело), от които са допуснати и разпитани Живков, Петров и Сръндашка.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

Решение 75 от 14.01.2014 г., постановено по адм. д. 71 по описа за 2013 г. на Административен съд Варна. ВРЪЩА

делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Варна. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. Р./п/ Р. Л.

Р.Л.