Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение 608 от 16.03.2015 г. на Административен съд Варна по адм. д. 3598/2014 г. С него съдът отменя по жалба на Мараж ООД - гр. В. уведомително писмо изх. 01-2600/6717/02.10.2014 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с което на Мараж ООД е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичния му ангажимент по направление Биологично растениевъдство по мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. за кампания 2013.
Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон и необоснованост. Твърди се, че административният орган правилно е приложил чл. 18 ал. 2 т. 2 от Наредба 11/06.04.2009 г. като е отказал финансова помощ и е прекратил агроекологичния ангажимент по направление Биологично растениевъдство по мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. за кампания 2013. Касаторът моли решението да се отмени в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Претендират се направените по делото разноски.
Ответната страна Мараж ООД не заявява становище по касационната жалба.
Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните разпоредби и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Административния съд е образувано по жалба на Мараж ООД срещу издаденото на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Наредба 11/06.04.2009 г. на МЗХ Уведомително писмо изх. 01-2600/6717/02.10.2014 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с което на Мараж ООД е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичния му ангажимент по направление Биологично растениевъдство по мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. за кампания 2013. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган заместник изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП във вр. с чл. 11 ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ Земеделие, приет с ПМС 151/16.07.2012 г. и в предвидената в чл. 59 АПК форма. В процесното УП са посочени конкретни обстоятелства, въз основа на които издателят му е приел, че са налице основания за прекратяване на агроекологичния ангажимент. Въпреки това съдът е счел, че подходът на административния орган при тълкуването на законовите разпоредби е бил формален, без отчитане на конкретиката по случая и влязъл в явно противоречие със заложените в чл. 1 ал. 2 на Наредба 11/06.04.2009 г. цели на подпомагането по отношение прилагането на агроекологичните дейности в земеделските стопанства и по-специално с тази по т. 3 относно държавната подкрепа за развитие на биологичното земеделие като екологосъобразен метод за селскостопанско производство, който е и икономически изгоден.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон.
Правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че процесното Уведомително писмо е издадено от компетентен орган заместник изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП във вр. с чл. 11 ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ Земеделие, приет с ПМС 151/16.07.2012 г. За доказване на компетентността на заместник изпълнителния директор на ДФЗ Ж. Ж. е представено заверено копие от Протокол 66 от заседанието на Управителния съвет, състояло се на 29.08.2014 г. С точка 5 от него е избран за заместник изпълнителен директор Ж. Ж. с правомощия в посочения ресор. Представена е и заповед 03-РД/1811/14 от 02.09.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ Л. В., избран за такъв на същото заседание на УС на фонда, с която на посочените основания той е възложил на заместник изпълнителния директор Ж. Ж. да изпълнява правомощията, разписани в седем точки. Заповедта за делегиране на правомощия е издадена на основание чл. 20, т. 2 и чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗПЗП. Според нея управителният съвет на фонда определя броя и избира заместник изпълнителните директори на фонда. В чл. 10 т. 3 от Устройствения правилник на фонда е посочено задължението на изпълнителния директор да изпълнява решенията на управителния съвет, а в чл. 11, ал. 1 е предоставена възможността за делегиране на права. Възможността за делегиране на права произтича от нормативен акт, поради което настоящият съдебен състав счита, че е налице валидно делегиране на правомощия от изпълнителния директор на негов заместник.
Неоснователни са релевираните в касационната жалба доводи за неправилно приложение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд. Съгласно чл. 37, ал. 1 т. 3 от Наредба 11 от 6 април 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Подпомаганите лица по подмярка "Биологично земеделие" са длъжни до 30 септември на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни или пчелни продукти с правилата на биологичното производство, като съгласно чл. 58 т. 1 б. д от същата наредба следва да приложат копие на сертификат съгласно чл. 37, ал. 1, т. 3 - поне веднъж от поемане на агроекологичното задължение, най-късно до 30 октомври на петата година от поемане на същото.
В настоящият случай, видно от приложените по делото писмени доказателства, между Мараж ООД като клиент и CERES GmbH като сертифициращ орган е сключен договор за сертификация от 17.04.2011 г., по силата на който клиентът изисква от сертифициращия орган сертифицирането на произведените продукти за стандарт по Регламент /ЕС/ 834/2007, приложим за ЕС. Във връзка с изпълнението на договора е представено сертификационно писмо за извършена инспекция за съответствие с изискванията на Регламент /ЕС/ 834/2007 и Регламент /ЕС/ 889/2008 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти, изготвено и подписано на датата 15.07.2013 г. от инспектор на CERES в България. В писмото изрично е посочено, че сертификат ще бъде издаден след извършване на проверка на документацията от сертифициращ офицер на CERES, като не е посочен срок, в който ще бъде издаден сертификатът или евентуално ще бъде постановен отказ за издаването му. В случая сертификатът е издаден на 01.10.2013г.
Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че предвид факта, че документът е относим към извършена от CERES GmbH проверка, датираща от месец май 2013 г., административният орган неправилно е приложил предвидената в чл. 18 ал. 2 т. 2 от наредбата санкция за земеделския производител. Видно от доказателствата по делото, Мараж ООД е предприел всички необходими действия, за да получи в срок изискуемия документ по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредбата, като липсата на неправомерно поведение от негова страна, не следва да бъде санкционирана с прекратяване на агроекологичния ангажимент. Аргумент в тази посока е и фактът, че земеделският производител е изпълнил точно задължението си, инкорпорирано в чл. 58 т. 1 б. д от Наредба 11/06.04.2009 г., като е представил издадения сертификат на 11.10.2013г в изискуемия от закона срок до 30 октомври. Правилно в този смисъл административният съд се е позовал на заложените в чл. 1 на Наредба 11/06.04.2009 г. цели и принципи на подпомагането по отношение прилагането на агроекологичните дейности в земеделските стопанства.
Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. АПК Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение 608 от 16.03.2015 г. на Административен съд Варна по адм. д. 3598/2014 г.. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. П./п/ С. С. Т.П.