Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на ООД "В и М " със седалище и адрес на управление гр. В., представлявано от управителя П. М., срещу решение 7 от 15.11.2013 г. по адм. дело 15 от 2012 г. на Административния съд - Габрово, с доводи, че е неправилно поради допуснати нарушения на материалноправни и процесуалноправни норми, поради което е поискано да бъде отменено.Счита се, че неправилно съдът е приел недоказаност на исковата претенция за пропуснати ползи. По делото е установено, че ако указанията не бяха действали през процесния период, биха могли да се реализират по-големи печалби от действително реализираните. Пропуснатите ползи се дължат единствено на приемането на незаконосъобразните разпоредби на незаконосъобразния административен акт, с който ищецът е бил длъжен да се съобрази. Претендират се направените разноски пред двете инстанции.
Ответната страна - Националната здравноосигурителна каса, не се представлява и не взема становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Освен това счита, че вреди от отменен нормативен акт по реда на ЗОДОВ не могат да се претендират, защото отмяната на акта има действие занапред.
Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С посоченото решение на основание чл. 204 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е отхвърлен предявеният иск срещу Националната здравноосигурителна каса - София, в размер на 4000 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди - пропуснати ползи за периода 01.07.2008-31.05.2009 г., ведно с дължимата законна лихва от 1000 лв. за периода от датата на причиняването на вредите до подаването на исковата молба, както и лихва от деня на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Решението е правилно.
При изяснена фактическа обстановка съдът е установил правно релевантните за спора факти, като е изложил подробни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция.Събрани са нужните доказателства, включително и допуснатата експертиза, които са анализирани подробно и задълбочено в тяхната съвкупност.Направени са обосновани и законосъобразни изводи, че в случая не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на НЗОК - незаконосъобразен акт, издаден по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред, от който са настъпили вреди, и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.Съдът е обсъдил подробно тези възражения и въз основа на нормативната уредба е дал правилен отговор, че искът е неоснователен и недоказан, тъй като не са налице две от предпоставките - реално настъпили вреди и причинна връзка с отменения акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца.Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Отговорността не се презюмира от закона, а е в тежест на ищеца да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за това.
В конкретния случай ищецът "В и М" ООД не е успял да се справи с доказателствената тежест и да докаже всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е постановил допустимо съдебно решение и обосновано е приел в мотивите му, че не е осъществен фактическият състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ относно претендираните от касатора имуществени вреди за сумата от 4000 лв., изразяващи се в пропуснати ползи за периода 01.07.2008-31.05.2009 г., и лихви за забава вследствие отменен от Върховния административен съд като незаконосъобразен административен нормативен акт - Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК РД-16-3 от 10.01.2008 г., издаден от директора на НЗОК. Този извод на съда следва да бъде споделен, защото от отменения нормативен акт не са настъпили реално вреди за ищеца, които да са в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения като незаконосъобразен нормативен акт.Следователно в случая не е налице изискващата се от закона съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника - НЗОК, за вреди. Дружеството ищец не е доказало пропуснати ползи за процесния период, явяващи се резултат от наложени му с колони 7 и 9 от указанията по-ниски надценки за търговец на дребно от определените по
чл. 7 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти (НУПРРРЦЛП
) надценки, понеже посоченият в чл. 7 от наредбата размер на надценките не е фиксиран и същите могат да бъдат и с по-нисък размер. Съответно при нормативно определени максимални цени дружеството би могло да продава и на по-ниски от пределните цени - съобразно икономическата политика на същото, както и съобразно размера на договорената цена на лекарствата с производители или търговци на едро. До този извод съдът е стигнал след правилно тълкуване както на ЗЛПХМ, така и на чл. 6, ал. 1 от приложимата НУПРРРЦЛП. Не би могло да се приеме, че пропуснатата полза следва да се извлича единствено от сравняването на отменените колони 7 и 9 от приложение 2 към указанието и надценките по чл. 7, ал. 1, т. 3 от НУПРРРЦЛП. И това е така, тъй като липсват каквито и да било доказателства какви продажби са извършени преди въведеното с отменения административен акт ограничение, за да се определи размерът на пропуснатата полза във връзка с извършените продажби с въведеното ограничение.
Също така правилно е прието от съда, че с волеизявлението си за сключване на договор за отпускане на лекарства с НЗОК ищецът се е съгласил с клаузата за предоставяне на отстъпка, поради което тази договореност изключва наличието на причинна връзка между отменения нормативен акт и претендирания вредоносен резултат. Това е така поради факта, че на практика твърдените пропуснати ползи не се дължат единствено и пряко на приемането на този незаконосъобразен административен акт, с който търговецът се е съобразявал при продажбата на лекарствата. Касаторът доброволно е сключил договор с НЗОК. Действително НЗОК разполага с публична власт, но право на ищеца е приемането и сключването на договора.По скоро се поставя въпроса доколко незаконосъобразността на административния акт се е отразила върху законосъобразността на определените клаузи от договора( довели до причиняване на евентуалната вреда ),но такива доводи не са правени и тъй като се касае до исково производство то съдът служебно не е задължен да ги обсъжда. Правилен се явява и изводът, че за периода 11.04-31.05.2009 г. - след отмяната на акта, дори и да има вреди, те също не са в причинна връзка с отменения административен акт, а доводи в тази насока не са правени в исковата молба.
Предвид гореизложеното атакуваното решение като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - състав на трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение 7 от 15.11.2013 г., постановено по адм. дело 15 от 2012 г. по описа на Административния съд - Габрово. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. Х./п/ П. П. В.П.