Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Г. Т. и Р. Г. Т. против Решение № 6

28/ 21.11.2014

г. по в. гр. д.№

779/

14 г. на Русенския окръжен съд. С посоченото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение №

532/ 04.04.2014

г. по гр. д.№

5821/13

г. на Русенския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите

срещу Н. Г. Н.,

при условията на активно субективно съединение, искове за собственост по чл. 108 ЗС - за признаване правото на собственост на ищците, в качеството им на наследници по закон на Й. Т. Т., върху апартамент № 11А в [населено място], жилищен блок „М. конник”, вх.Д, ет. 7. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковете за собственост бъдат уважени със законните последици.

Според обективираното в касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, от обуславящо значение за изхода на спора е следния правен въпрос, уточнен и конкретизиран съобразно постановките на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т. д.№ 1/09 г. на ОСГТК, а именно:

Годен придобивен способ ли е постановление за възлагане на недвижим имот, когато с присъда на наказателния съд е признато, че действията на съдебния изпълнител по изпълнението съставляват престъпление по служба /чл. 282, ал. 1 НК/, като имотът е възложен на взискател, за който не е установено да е кредитор на длъжника

.

Касаторът поддържа, че по отношение на така формулирания въпрос са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК основания за ангажиране компетентността на касационната инстанция по спора - наличие на противоречива незадължителна съдебна практика, при което произнасянето на ВКС по въпроса с решение по реда на чл. 290 ГПК би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответникът по касационната жалба - Н. Г. Н. е депозирал по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за това. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, обусловил правните изводи на въззивния съд по спорния предмет

/ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая са налице. По същество исковите претенции за собственост на ищците-касатори в настоящото производство се основават на твърдението, че постановлението на съдебния изпълнител, с което процесният недвижим имот, върху който е било насочено принудително изпълнение за удовлетворяване на притезание на [фирма] срещу наследодателката на ищците, е бил възложен на частния праводател на ответницата - А. Р. З. в качеството му на присъединен взискател, представлява нищожен акт на съдебния изпълнител, поради което същото не е произвело вещно-транслативен ефект в полза на посочения взискател, респ. на неговите частни правоприемници, и имотът е останал в патримониума на правоприемниците на длъжника. Нищожността на постановлението за възлагане се обосновава с факта, че с влязла в сила присъда на наказателния съд съдебният изпълнител е признат за виновен в извършване на престъпление по служба по чл. 282, ал. 1 НК, като при провеждане на принудителното изпълнение е нарушил и не е изпълнил служебните си задължения, произтичащи от процесуалния закон - не е връчил на длъжника призовка за доброволно изпълнение съгласно чл. 325, ал. 1 ГПК отм. ; не е посочи при описа на недвижимия имот изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело /чл. 361, ал. 1 ГПК-отм./; не е извършил пазарна оценка на имота, върху който е насочено изпълнението /чл. 374, ал. 2 ГПК/; не е извършил разпределение между всички взискатели /чл. 355 ГПК-отм./; възложил е имота на присъединен взискател, без да е представен изпълнителен лист в негова полза /чл. 354, ал. 1 ГПК-отм./, с цел да набави за същия имотна облага, и от това са настъпили немаловажни вредни последици за А. и Р. Т. в размер на 24 028 лв. За да потвърди първоинстанционното съдебно решение, с което предявените на това основание искове по чл. 108 ЗС са отхвърлени, въззивният съд е изложил мотиви, според които влязлото в сила постановление за възлагане е годно придобивно основание и е произвело вещно-прехвърлително действие в полза на частния праводател на ответницата съгласно чл. 384, ал. 2 ГПК отм., доколкото не е обжалвано и проданта не е атакувана по исков ред на основанията, посочени в чл. 384, ал. 3 ГПК отм., При тези решаващи правни мотиви, постановени в основата на обжалваното въззивно решение, следва да се приеме, че поставеният от касаторите правен въпрос е от обуславящо значение за изхода на делото

.

Съдебната практика /вкл. задължителната такава по чл. 290 и чл. 274, ал. 3 ГПК/ е константна, че нищожността на постановлението за възлагане може да се релевира поначало

само с иск по чл. 496, ал. 3 ГПК /аналогичен на чл. 374, ал. 3 ГПК-отм./, т. е. когато имотът е купен от лице, което е нямало право да наддава, или при невнасяне на цената

,

като нищожността може да

се релевира и инцидентно като обуславящ въпрос в производството по предявен иск за собственост върху имота /Определение № 81 от 20.02.2012 г. по ч. гр. д.№ 498/11 г. на І г. о./. В този смисъл, доколкото в конкретния случай исковата претенция по чл. 108 ЗС обективира изрично позоваване на нищожността на постановлението за възлагане в полза на частния праводател на ответницата поради установено с влязла в сила престъпление на съдебния изпълнител престъпление по служба - възлагане на имота в полза на взискател, който няма качеството на кредитор, следва да се приеме, че е налице надлежно релевирано възражение за нищожност на проданта по чл. 384, ал. 3 във връзка с чл. 379, ал. 2 ГПК отм., по което въззивният съд не се е произнесъл. В този смисъл обжалваното решение се явява несъобразено с посочената по-горе задължителна съдебна практика, което обуславя необходимост от допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като в решението си по съществото на спора касационната инстанция се произнесе по възражението за нищожност на проданта и неговото значение за крайния изход на спора.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК, на касаторите следва да се укаже необходимостта да внесат по сметка на ВКС такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 135, 44 лв. всеки от тях.

Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на В. Г. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на Решение № 628/ 21.11.2014 г. по в. гр. д.№ 779/14 г. на Русенския окръжен съд, по касационната жалба на А. Г. Т. и Р. Г. Т.

.

УКАЗВА

на касаторите, че в 1-седмичен срок от съобщението следва да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 135, 44 лв. за всеки от тях.

След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: