№63 С., 25.01.2011 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 1049 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Ж. П. С. и М. Д. С., чрез пълномощника им адвокат Н. Д., против решение № 512 от 21.04.2010 г., постановено по гр. д. № 138 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Варна, с което е отменено решение № 3137 от 28.10.2009 г. по гр. д. № 9449/2007 г. на Районен съд-Варна и е постановено друго за признаване за установено по отношение на Д. А. С., Ж. Т. А., И. А. П., Д. С. А., Ф. Х. Т., И. Х. Г. и К. Х. Д., че Ж. П. С. и М. Д. С. не са собственици на реална част от 450 кв. м. от недвижим имот № 816 по ПНИ на СО”А. м.”,[населено място] с обща площ 556 кв. м., която реална част е индивидуализирана по граници и скица на вещото лице.

Ответниците по жалбата Д. А. С., Ж. Т. А., И. А. П., Д. С. А., Ф. Х. Т., И. Х. Г. и К. Х. Д. оспорват наличието на основание за докускане на касационно обжалване.

Предявен е отрицателен установителен иск, основан на твърденията, че на ищците е признато правото на възстановяване на собствеността, а ответниците не могат да се легимират като собствениците, тъй като не са налице предпоставките по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Съдът е...