Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на осми март две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. А. ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР Х. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията С. Х. по административно дело № 10227 / 2021 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФПСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 год., в сила от 01.07.2022 год.).
Образувано е по касационна жалба от Сдружение с нестопанска цел (СНЦ) „Черноморски институт“, БУЛСТАТ 175639778, със седалище гр. Бургас, представлявано от председателя М. Д., чрез представител по пълномощие – адв. Н. Б.-Арабова от Адвокатска колегия Бургас против Решение № 1011/09.07.2021 год., постановено по административно дело № 1418/2019 год. по описа на Административен съд – Бургас. Заявено е, че оспореното съдебно решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди се, че решението е изпълнено с вътрешни противоречия, постановено в нарушение на правилата за логическото мислене и тълкуването на нормативните актове. По мнение на касатора, в настоящото производство, спорни се явяват: процедурата, по която е взето процесното решение; кворумът, с който Съвместния комитет за наблюдение (СКН) е взел процесното решение; начинът на избор на оценители (работна група за техническа оценка на качеството на проектните предложения) осъществила крайната оценка на проекта, в резултат на която му е отказано финансиране; наднационалния характер на СКН. Оспорен е извода на първоинстанционния съд, че СКН по ИНТЕРРЕГ П. Б. – Турция е наднационално тяло. Възразява се и срещу формирания от съда извод, че Правилникът на СКН, въз основа на който последния функционира е действащ, приет законосъобразно и в съответствие с изискванията на Регламента и Меморандума. Заявено е несъгласие с приетото от съда, че решението на колективния орган СКН, с което на касатора е отказано финансиране, е законосъобразно, без наличие на съответния протокол, удостоверяващ начина на гласуване на членовете на СКН, които разполагат с равни гласове при взимане на решенията си. Позовавайки се на изявление на процесуалния представител на ответника, че такъв протокол не е съставян, касаторът формулира извод, че само това обстоятелство обосновава незаконосъобразност на решението. Развити са и доводи за допуснат съществен законодателен пропуск при конституирането на СКН, който пропуск е саниран със съдебния акт. Заявени са обстойни доводи и аргументи по отношение председателството на СКН, което според касатора се осъществява или от Управляващия орган (УО) или от Националния орган, но никога заедно, в допълнение на които е оспорен извода на съда, че министъра на регионалното развитие и благоустройството (РРБ) има компетенции да определя председателя на СКН. В този смисъл се твърди, че министъра на РРБ не разполага с правомощия да определя свой заместник за председател на СКН, поради което и издадената от него заповед в този смисъл се явява незаконосъобразна. Развити са и аргументи относно твърдяната от касатора липса на извършена от първоинстанционния съд проверка относно законосъобразността на дейността на работната група за оценка. Твърди се и допуснато от съда съществено процесуално нарушение, доколкото последния не се е произнесъл по законосъобразността на Правилника за дейността на СКН, което не е пряк предмет на делото, но без косвен контрол по отношение законосъобразността му, по мнение на касатора не може да се гарантира законосъобразността на действията на СКН. В съответствие с така развитите доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на съдебното решение на първоинстанционния Административен съд – Бургас и постановяване на друго по съществото на спора, по силата на което да се отмени Решение от 18.04.2019 год. на СКН, с което е отказано финансиране на проектното предложение на СНЦ „Черноморски институт“. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител, като представя писмено становище за даване на ход на делото и заявява доводи по съществото на спора.
Ответникът – Ръководител на Управляващия орган по Програмата „ИНТЕРРЕГ-ИПП за трансгранично сътрудничество България-Турция 2014-2020 год.“, чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт З. И. представя писмен отговор по касационната жалба, в който изцяло оспорва касационната жалба, като формулира искане до съда да я остави без уважение, като неоснователна. В подкрепа на така заявеното твърдение са развити подробни доводи и аргументи, като е формулирано искане за оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването, доколкото в случая не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:
С оспореното решение, състав на Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на СНЦ „Черноморски институт“ против Решение от 18.04.2019 год. на Съвместния комитет за наблюдение по Програмата за „ИНТЕРРЕГ-ИПП за трансгранично сътрудничество България-Турция 2014-2020 год.“ и е осъдил жалбоподателя да заплати направените по делото разноски в общ размер на 3480,84 лева.
За да постанови този резултат, решаващият съд е приел за установено от фактическа страна следното:
СНЦ „Черноморски институт“ гр. Бургас е кандидатствало като водещ партньор в Асоциация „Черноморски институт“ за предоставяне на субсидия по Програмата „ИНТЕРРЕГ - ИПП - трансгранично сътрудничество - България - Турция 2014-2020 год.“ с проект № СВ005.2.12.029 „Предотвратяване на РМ2.5 риска за качеството на живот“.
По повод подаденото проектно предложение, на 13.12.2018 год. СКН е постановил решение, с което е отхвърлил проектното предложение с № СВ005.2.12.029 на Асоциация „Черноморски институт“, като мотив за това е получената крайна оценка от 50 т.
Недоволен от така постановения резултат, СНЦ „Черноморски институт“ е подало жалба с рег. № 99-00-2-1289-1/27.12.2018 год. до Управляващия орган, в която е оспорило решението от 13.12.2018 год.
Въз основа на подадената жалба, на 03.04.2019 год. Комисията по жалбите е представила доклад, № 99-00-2-216, за процедурата за подаване на жалби за техническа оценка и оценка на качеството по втората покана за предложения и актуализираното класиране на проектите до членовете на СКН. В доклада е обективирано предложение за увеличаване на оценката на проектното предложение на Асоциация „Черноморски институт“ от 50 на 51 точки.
На 18.04.2019 год. СКН е одобрил процедурата за подаване на жалби за техническа оценка и оценка на качеството по Втората покана за предложения и актуализираното класиране на проектите по Втората покана за предложения на Програмата „ИНТЕРРЕГ – ИПП - трансгранично сътрудничество България-Турция 2014-2020 год.“, с което окончателно е отказал финансирането на проект № СВ005.2.12.029.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, първоначално с Определение № 1502/16.07.2019 год., постановено по административно дело № 1418/2019 год., състав на Административен съд – Бургас е оставил жалбата на СНЦ „Черноморски институт“ без разглеждане и е прекратил производството. В мотивите на съдебния акт е прието, че решението на Комитета за наблюдение е задължително за Ръководителя на Управляващия орган и съставлява акт по управление на оперативната програма, който по своите белези не съставлява административен акт по смисъла на чл. 21, чл. 65 и чл. 75 от АПК, доколкото това е акт по целесъобразността на държавната политика по отношение на процесната оперативна програма. При формиране на този правен извод, съдът се е позовал и на практика на Върховния административен съд – Определение № 15777/20.12.2017 год. по адм. дело № 9971/2017 год. по описа на ВАС, VІІ отд.
След проведено касационно оспорване, с Определение № 3181/27.02.2020 год., постановено по адм. дело № 11856/2019 год., състав на ВАС, Седмо отделение е отменил Определение № 1502/16.07.2019 год. по адм. дело № 1418/2019 год. на Административен съд – Бургас и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В мотивите на този съдебен акт е прието, че административната преписка не е комплектована в цялост, доколкото по същата не са приложени Насоките за кандидатстване по програмата, както и „Процедурен правилник на Съвместния комитет за наблюдение“, поради което, въпросните документи в официален превод на български език следва да се изискат от ответника и да се приложат по делото.
В изпълнение на задължителните указания на ВАС, първоинстанционният административен съд е изискал и приложил по делото указаните писмени доказателства и след приключване на съдебното дирене е постановил Определение № 1031/17.06.2020 год. по адм. дело № 1418/2019 год., с което е оставил без разглеждане жалбата на СНЦ „Черноморски институт“ и е прекратил производството. В мотиви те си, съдът е развил идентични мотиви, съгласно които Решение от 18.04.2019 год. на Съвместния комитет за наблюдение по Програма „ИНТЕРРЕГ – ИПП – ТГС България-Турция 2014-2020 год.“ не съставлява годен за оспорване административен акт. Отново е направено позоваване на посочената практика на ВАС.
Така постановеното определение е било оспорено, като с Определение № 15965/29.12.2020 год. по адм. дело № 7919/2020 год. състав на ВАС, Седмо отделение го е отменил и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В мотивите на ВАС е обосновано, че оспореният акт има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и липсата на изрична разпоредба, която да допуска обжалването му по съдебен ред не е основание съдът да не изпълни задължението си по чл. 127, ал. 1 от АПК.
В съответствие с така дадените указания, първоинстанционният административен съд е постановил Решение № 1011/09.07.2021 год. по адм. дело № 1418/2019 год., с което е отхвърлил жалбата на СНЦ „Черноморски институт“ против Решение от 18.04.2019 год. на Съвместния комитет за наблюдение по Програма „ИНТЕРРЕГ – ИПП – ТГС България-Турция 2014-2020 год.“ и е осъдил сдружението да заплати на ответника сумата от 3480,84 лева разноски по делото. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че въз основа на събраните доказателства и отразеното в оценителните протоколи може да се приеме, че оценителите са мотивирали в достатъчна степен оценките, които са поставили, като са отчели всички факти и доказателства, представени от кандидата и са извършили изчисления при калкулиране на оценките, в съответствие с въведените в т. 6.3 от Насоките за кандидатстване формули, като функция на въведените данни. Според съда, направените констатации на оценителите отговарят на действителните факти, които са посочени в проектното предложение на кандидата, приложените към него документи, което е довело като правна последица и до законосъобразно определяне на броя на точките с които е оценено проектното предложение на сдружението. В този смисъл, съдът е формирал извод, че в случая не са нарушени нормите, регламентиращи структурирането и дейността на работната група за оценка, като не са налице и пропуски или нарушения в действията на СКН. Обосновано е също, че съдът не може да извърши контрол за законосъобразност на самата оценъчна дейност на работната група за оценка, която дейност не подлежи на съдебен контрол, като в подкрепа на този извод е направено позоваване на практиката на ВАС, обективирана в конкретно посочени съдебни актове.
Съдът е приел за неоснователни развитите в жалбата възражения относно липсата на компетентност на министъра на регионалното развитие и благоустройството да определи председателя на СКН. Като неоснователно е прието и твърдението на жалбоподателя, относно липсата на кворум за взимане на процесното решение, както и заявеното от жалбоподателя, че писмената процедура, по която е взето процесното решение е открита от лице, различно от оправомощените. В заключение е формулиран извод за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, не е налице нарушение на процедурата, като е спазен и материалния закон.
В съответствие с така развитите мотиви, първоинстанционният административен съд е отхвърлил жалбата, като неоснователна.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Както правилно е посочено в мотивите на Административен съд – Бургас, Програмата „ИТЕРРЕГ - ИПП - трансгранично сътрудничество България - Турция 2014 - 2020 г." е приета в изпълнение на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП ІІ), установен с Регламент № 231/2014. Позовавайки се на член 49 от Договора за Европейския съюз и правото на всяка европейска държа, която поддържа посочените ценности, между които и правовата държава и зачитането на правата на човека, да поиска да членува в Съюза (съображение 3), на стратегията за разширяване (съображение 4) и на дадения статут на страни кандидати (съображения 6) регламентът установява специфичните цели и областите на политиката, за които е допустимо отпускането на помощ от Съюза. Съгласно член 2, параграф 1, б. iii) и член 3, параграф 1, б. д) от Регламент № 231/2014 регионалното сътрудничество и добросъседските отношения, като цели, съответно регионалното и териториално сътрудничество, като области на политика, са цели и области на политиката, за които е допустимо предоставянето на помощ. Съгласно член 3, параграф 3 от Регламент № 231/2014 помощта за област на политиката регионално и териториално сътрудничество може да включва финансиране на дейности, предвидени в Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ (Регламент № 1299/2013), като параграф 4 уточнява, че това финансиране може да бъде за дейности и на трансграничното сътрудничество. Участието на Европейския фонд за регионално развитие във финансирането на програми по трансграничното сътрудничество между бенефициери, посочени в приложение І, какъвто е и Р. Т. и държави членки, е изрично регламентирано в член 9, параграф 2 на Регламент № 231/2014.
В разпоредбата на член 6, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 236/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 година за определяне на общи правила и процедури за изпълнение на инструментите на Съюза за финансиране на външната дейност (Регламент № 236/2014), програмите за трансгранично сътрудничество се изпълняват при споделено управление с държавите членки или при непряко управление с трети държави, като подробните правила са уредени в Регламент № 447/2014. В параграф 5 на същата разпоредба изрично е указано, че правилата при споделеното управление са съвместими с правилата в Регламент № 1303/2013 и Регламент № 1299/2013. От своя страна, член 1, параграф 3 от Регламент № 1299/2013 предвижда, че разпоредбите на Регламент № 1303/2013 се прилагат и за програмите по цел „Европейско териториално сътрудничество“, доколкото с Регламент № 1299/2013 не е предвидено друго.
В разпоредбата на член 38 от Регламент № 447/2014 е указано, че участващите държави създават съвместен мониторингов комитет, който има състав, посочен в параграф 2 – представител на Комисията, на националния координатор за ИПП и на други съответни национални органи на бенефициера по ИПП ІІ, на държавата членка. Съгласно член 39 от Регламент № 447/2014, съвместният мониторингов комитет подбира операциите по програмите за трансгранично сътрудничество.
В настоящият случай, програма е одобрена от Комисията с решение С (2015) 5280 от 22 юли 2015 г., в изпълнение на Споразумение за партньорство между Р. Б. и Европейския съюз, очертаващо помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 год., одобрено с Решение на Комисията C (2014) 5582 от 7 август 2014 год., и на Рамково споразумение между Р. Т. и Европейската комисия за мерките за предоставяне на финансова подкрепа на Европейския съюз към Р. Т. в рамките на Инструмента за предприсъединителна помощ, в сила от 22 юни 2015 год., при отчитане на съответните стратегически документи.
С. З. приет от 43-то Народно събрание на 09.09.2016 год. (Дв. бр. 74 от 2016 год., в сила от 17.10.2016 год.) е ратифициран Меморандум за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014-2020 год.“ по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП ІІ) CCI2014TC1615CB005 между правителството на Р. Б. и правителството на Р. Т. (Меморандума). В член 8 от Меморандума, е регламентирано създаването на Съвместен комитет за наблюдение (СКН), като в ал. 2 е указано, че съставът на СКН се одобрява от държавите-участнички, като той включва представители на съответните органи и организации, в съответствие с параграф 2 на чл. 38 от Регламент (ЕС) № 447/2014. В член 8, ал. 5 от Меморандума изрично е указано, че СКН изпълнява функциите си в съответствие с чл. 38 от Регламент (ЕС) № 447/2014 и членове 49 и 110 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Отговорностите и процеса на вземане на решения от СКН се определят от Процедурни правила, съвместно изготвени от УО и НО и одобрени на първото заседание на СКН.
В съответствие с цитираните по-горе правни норми, СКН по Програмата за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014-2020 год.“ е приел Процедурен правилник, в който са регламентирани съставът на СКН, представителството, обхвата и задачите, начина на провеждане на заседанията и др. касаещи условията за функциониране, реда и начина за вземане на решения от СКН. В чл. 4, ал. 2, б. „е“ от Процедурния правилник на СКН е включено и правомощието на същия да одобрява проектни предложения, които ще бъдат финансирани, въз основа на класирането, изготвено от работна група за оценка и одобряването на резервния списък на резервни предложения, ако има такъв.
По Програмата са одобрени Насоки за кандидатстване – Покана за представяне на предложения: 2014TC1615CB005 2018-2 с краен срок за подаване на проектни предложения 11 април 2018 год. В чл. 6 от Насоките за кандидатстване е регламентирана процедурата за оценка и подбор на кандидатите. В условията за допустимост на проектното предложение е предвидено, че за да бъде предложен за финансиране даден проект, същият следва да бъде представен в рамките на определения срок, да отговаря на всички административни критерии и критерии за допустимост и да получи поне 65 точки при техническата и качествената оценка.
В хода на първоинстанционното съдебно производство безспорно е установено, че СНЦ „Черноморски институт“ е кандидатствало като водещ партньор в Асоциация „Черноморски институт“ по Програмата „ИТЕРРЕГ - ИПП - трансгранично сътрудничество България - Турция 2014 - 2020 год." с проектно предложение № СВ005.2.12.029 „Предотвратяване на РМ2.5 риска за качеството на живот“. Видно от оценителния доклад на работната група, приет от Ръководителя на Управляващия орган по Програмата от 01.11.2018 год., проектното предложение на СНЦ „Черноморски институт“ е било оценено и е получило 50 точки. С оглед така получения резултат, с Решение от 13.12.2018 год. на СКН, проектното предложение не е одобрено за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, доколкото същото е оценено под минимално изискуемите се 65 точки.
С. З. № РД-02-14-1338/20.12.2018 год., Ръководителят на Управляващия орган е определил поименния състав на комисия, която да разглежда постъпилите жалби, в изпълнение на решение на СКН от 13.12.2018 год. по отношение оценката за техническото съответствие и качеството на подадените проектни предложения.
С жалба от 27.12.2018 год., сдружението е оспорило пред Управляващия орган решението на СКН. По повод получената жалба и след като същата е била разгледана от нарочно създадената комисия, последната е излязла със становище от 03.04.2019 год., че крайната оценка на проектно предложение № СВ005.2.12.029 на СНЦ „Черноморски институт“ следва да бъде увеличена на 51 точки. С Решение от 18.04.2019 год., СКН е одобрил представения доклад за процедурата по подаване на жалби и техническа и качествена оценка и актуализираното класиране на проектните предложения.
С писмо от 24.04.2019 год., СНЦ „Черноморски институт“ е уведомено за окончателното решение на СКН, с което проектното предложение не е одобрено, като в писмото са обективирани и констатациите и аргументите в подкрепа на взетото решение. В същото писмо е посочено, че крайното решение е, че проектът № СВ005.2.12.029 е оценен на 51 точки.
Недоволен от така постановеното решение на СКН, представляващия СНЦ е оспорил същото по съдебен път. Както в сезиращата първоинстанционния административен съд жалба, така и в настоящата касационна жалба липсват твърдения и доводи или аргументи в тяхна подкрепа за това, че така определената му оценка не съответства на показателите и критериите за подбор и оценка. Липсват твърдения или възражения относно мотивите на работната група за оценка, въз основа на които проектното предложение е оценено именно с 51 точки. По същество, касационният жалбоподател не оспорва размера на присъдените точки за проектното му предложение.
Независимо от липсата на възражения в горния смисъл, първоинстанционния съд е развил мотиви относно дейността на работната група за оценка, като е приел, че оценяването е извършено в съответствие с предварително зададените в условията за кандидатстване критерии за оценяване. Прието е също, че вписаните в оценителния доклад и таблицата за оценка факти и обстоятелства изцяло съответстват на действителни. По мнение на настоящият касационен състав, така развитите мотиви са ирелевантни, доколко, както самият първоинстанционен съд е посочил, не подлежи на съдебен контрол оценъчната дейност на работната група за оценка. Законосъобразно в мотивите на съдебното решение са развити доводи, че оценъчната дейност се осъществява в рамките на административно установени правила, но сама по себе си тя няма административен характер, а експертно-оценъчен. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВАС, обективирана в множество съдебни актове, в т. ч. е тези, посочени от първоинстанционния съд.
В сезиращата касационна жалба са развити възражения относно начина на структуриране на СКН, начина на определяне на работната група за оценка, правомощието на министъра на регионалното развитие и благоустройството да упълномощи заместник-министъра за председател на СКН.
Настоящият касационен състав намира така заявените възражения за неоснователни, като в подкрепа на този извод намира за нужно да посочи следното:
Съвместният комитет за наблюдение по Програмата е създаден и функционира в съответствие с изискванията на чл. 8 от Меморандума. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Меморандума, съставът на СКН се одобрява от държавите-участнички, като той включва представители на съответните органи и организации в съответствие с параграф 2 на член 38 от Регламент (ЕС) № 447/2014. В съответствие с така цитираните норми, със Заповед № РД-02-14-84/ 29.01.2019 год., министърът на регионалното развитие и благоустройството е определил състава на българската част в СКН по Програмата, като в същият са включени представители на държавната администрация (МРРБ, МТИТС, МС, МОСВ, Областните администрации Бургас, Хасково и Ямбол), на неправителствени организации (Национално сдружение на общините в Р. Б. Българска асоциация на агенции за регионално развитие и бизнес центрове) и др. По отношение на другия партньор по програмата – Р. Т. по идентичен начин са определени представителите в състава на СКН. С оглед на това, неоснователно е твърдението, обективирано в касационната жалба, че СКН не съставлява наднационален орган, доколкото в същия са включени различни органи и организации, определени от участващите държави – Р. Б. и Р. Т. СКН изпълнява функциите си в съответствие с разпоредбите на член 38 от Регламент (ЕС) № 447/2014 и членове 49 и 110 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, като отговорностите и процесът на вземане на решения от СКН се определят от Процедурен правилник, изготвен съвместно от УО и НО.
По отношение възраженията за структурата и състава на работната група за оценка следва да се има предвид, че процедурата за оценка и подбор на кандидатите е регламентирана в текста на чл. 6 от Насоките за кандидатстване, одобрени с решение от 09.01.2018 год. на СКН. Съгласно установените правила, оценката на проектните предложения се извършва от оценителна работна група, включваща в състава си председател, секретар и членове с право на глас. Процедурата по оценка на проектните предложения включва три етапа – подготвителни дейности и проверка на подадените предложения; проверка на административното съответствие и допустимост; техническа и качествена оценка. Резултатите от всеки етап от дейността на работната груба се обективират в нарочен доклад, който подлежи на одобрение от СКН. Съгласно въведените правила, председателят отговаря за организацията и провеждането на техническите срещи на работната група, като работния език е английски. В т. 1.1 от Правилата за оценка, работната група за оценка се назначава с административни заповеди, издадени от заместник-министъра регионалното развитие и благоустройството или Ръководителя на Управляващия орган – съответно за състава на работна група за административно съответствие и проверка за допустимост и работна група за техническа и качествена оценка. В съответствие с така въведените правила, със Заповед № РД-02-14-344/16.04.2018 год. на заместник-министъра на РРБ е определен състава на работната група за оценка на проектните предложения по втора покана за набиране на проектни предложения по Програмата.
Отново в съответствие с разписаните процесуални правила, с Решение на СКН от 13.07.2018 год. са одобрени докладите на работната група, както следва: Доклад за оценка Стъпка 1 – Предварителна сесия и проверка на подадените предложения и Доклад за оценка Стъпка 2 – Административно съответствие. С доклада за оценка Стъпка 2 са определени проектите, които ще бъдат изключени от последваща оценка и тези, които са административно съответстващи и допустими. В решението на СКН от 13.07.2018 год., с което е одобрен доклада на работната група е прието, че проектно предложение № СВ005.2.12.029 на кандидата СНЦ „Черноморски институт“ отговаря на изискванията за административно съответствие и допустимост, поради което същото е допуснато до техническа и качествена оценка по процедурата.
В изпълнение на регламентираните правила, със Заповед № РД-02-14-840/23.08.2018 год., изменена със Заповед № РД-02-14-913/14.09.2018 год. на заместник-министъра на РРБ е определен поименния състав на работната група за техническа оценка и оценка на качеството на проектните предложения. Съгласно оценителния доклад на работната груба, одобрен на 01.11.2018 год. от Ръководителя на Управляващия орган, проектно предложение № СВ005.2.12.029 на кандидата СНЦ „Черноморски институт“ е оценено с 50 точки. По отношение на конкретния размер на присъдените точки, от представения по делото оценителен доклад на работната група и таблици за оценка, проектното предложение по критериите за техническа и качествена оценка е получило съответните оценки, за които са изложени подробни и обстоятелствени мотиви. В допълнение на това, до СНЦ е изпратено и нарочно писмо, в което подробно и обстоятелствено са му разяснени причините, поради които проектното предложение е получило присъдения размер точки.
В съответствие с горните фактически установявания се налага извода, че липсват данни, въз основа на които да се приеме, че при осъществяване на дейността и функциите си, работната група за оценка или СКН са нарушили регламентираната процедура. Не са налице и данни за допуснати нарушения на правилата за структуриране на работната група за оценка и на правилата за организация на дейността й. С оглед на това, развитите в касационната жалба доводи и аргументи в противния смисъл се явяват неоснователни.
Неоснователни се явяват и заявените от касатора възражения относно определянето на председателя на СКН и по-конкретно, че неправомерно за такъв е определен заместник-министъра на РРБ. По отношение на това възражение следва да се има предвид, че съгласно т. 7 от Решение № 156/21.03.2014 год. на Министерски съвет за определяне на органи за управление, контрол, одит и изпълнение на програмите на Европейския съюз (ЕС) за териториално сътрудничество, в които Р. Б. участва за периода 2014-2020 год. в съответствие с приложимите документи и установените процедури по съответните програми на ЕС за териториално сътрудничество, именно министъра на регионалното развитие определя поименно българските представители в Комитетите за наблюдение и в Направляващите комитети. Именно въз основа на така вменените му задължения министъра на РРБ разполага с надлежни правомощия да определи председател на СКН.
Без опора в доказателствата по делото е и твърдението на касатора, за липса на необходимия кворум за приемане на процесното решение. Видно от разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Процедурния правилник, при необходимост решенията могат да се приемат по писмена процедура. В ал. 3 на посочения текст е предвидено, че всеки член на СКН може да отговори по електронна поща или чрез информационната система за мониторинг на програмата в 10 работни дни от датата на стартиране на писмената процедура. Ако писмен отговор не бъде представен в определения срок, гласуването на съответния член с право на глас се счита за положително.
От доказателствата по делото се установява, че в случая с електронно писмо до членовете на СКН, последните са уведомени за откриване на писмена процедура. Обстоятелството, че в хода на тази процедура само двама членове са изразили становище не обосновава твърдението на касатора за липса на необходимия кворум, доколкото, съгласно цитираните процедурни правила, липсата на изразено становище в определения срок се приема за положително гласуване.
Изцяло несъстоятелни се явяват и възраженията на касатора, съгласно които, Правилника за функциониране на СКН не е бил предмет на оценка и съгласуване по реда на Закона за нормативните актове, а първоинстанционния административен съд не е подложил същия на дължимия косвен контрол за законосъобразност. В развитите по-горе мотиви е разяснен реда, механизма и приложимите общностни разпоредби за приемане на Правила за функциониране на СКН, в които липсват изисквания от категорията на тези, заявени в касационната жалба.
По изложените съображения, настоящият касационен състав приема, че касационната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а оспореното съдебно решение, като законосъобразно следва да се остави в сила.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на МРРБ следва да се присъди сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1011/09.07.2021 г., постановено по адм. дело № 1418/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас.
ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел „Черноморски институт“ да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, седалище: гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий" № 17 – 19, сума в размер на 100,00 (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ВАНЯ АНЧЕВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА