Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на М. С. ЕООД, гр. С., срещу решение 169 от 09.01.2014 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. 14496/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) 2101112062 от 04.04.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с решение 2372 от 03.10.2012 г. на директора на Д. О. и управление на изпълнението (ОУИ), сега Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. С..

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи за липса на собствени мотиви в обжалваното решение и за безкритично възприемане на тезата на приходните органи. Посочва, че съдът неправилно е възпроизвел практика на Съда на Европейския съюз (СЕС). Поддържа, че липсва законово изискване за писмена форма на доказване на реалност на сделките. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество на спора да отмени РА, като му присъди направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика гр. С. оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорения пред административния съд РА 2101112062 от 04.04.2012 г на орган по приходите при ТД на НАП гр. С. на касатора е отказано право на данъчен кредит (ДК) общо в размер на...