Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Д. ЧЛЕНОВЕ: И. С. Т. К. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 10249 / 2021 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Ц. Т. в лично качество и като законен представител на В. Т., чрез адвокат С. П., против решение № 4508 от 07.07.2021г. постановено по адм. д. № 4078/2020г. на Административен съд София - град /АССГ/, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.74, ал.2 от ЗЗДискр. срещу Столична община и Столичен общински съвет за заплащане на обезщетение в размер на 9349.35лв. за имуществени вреди, претърпени от В. Т. от пропуснати ползи за периода 01.01.2015г. до 31.12.2016г., обезщетение за претърпени от Троянска неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., в периода м.02.2015г. до 07.01.2020г., предвид Решение № 151/04.04.2018г. на Комисията за защита от дискриминация, заедно със законните лихви върху тази сума, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000лв., претърпени от Ц. Т. в периода м.12.2014г. до 07.01.2020г., предвид решение на ВАС за установен акт на дискриминация, ведно със законните лихви върху тези суми до окончателното им изплащане.
В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на съдебното решение, поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Относно претенцията за имуществени вреди, счита изводите на съда за неправилни, с доводи, че невключването на В. Т., поради осъществен акт на дискриминация в програмата за безвъзмездно ползване на социална услуга Асистент за независимо детство, води до причиняване на пряка и непосредствена имуществена вреда, доколкото й е била отнета законовата възможност за ползва платен от СО социален асистент, а вследствие лошото финансово състояние на семейството, не е могла да си позволи постоянно почасово гледане от трето лице. По отношение иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Ц. Т. се твърди, че същите са в резултат на незаконосъобразни действия на администрацията, в лицето на двамата ответници, а не в резултат на установената дискриминация спрямо дъщеря му В., поради което съдът погрешно е тълкувал предявения иск, като бланкетно, в нарушение на закона не е анализирал трите предпоставки по ЗОДОВ при кумулативното наличие на които, следва да бъде присъдено обезщетението. По отношение предявения иск от В. Т. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000лв., счита изводите на съда за несъстоятелни, предвид доказаност на характера и интензитета на претърпените негативни чувства и усещания, вследствие на осъществения срещу нея акт на дискриминация, установени от показанията на разпитаните свидетели Ц. Т. и А. Т.. Оспорват се доводите на съда, че дори детето да е имало негативни преживявания, то същите не са били породени, единствено от акта на дискриминация, а поради множество фактори, като тежкото финансово състояние на семейството и самото увреждане на детето. Несъстоятелни считат аргументите на съда, че негативните усещания на детето са възникнали при условие на съпричиняване от страна на родителите, които не са положили старание, детето да не усеща напрегнатото състояние на баща си. По подробно развити доводи в касационната жалба се иска отмяна на решението, постановяване на ново по същество, с което исковата молба се уважи изцяло, алтернативно да се уважи в цялост предявения иск за имуществени вреди, а по отношение на претендираните неимуществени вреди, съдът да присъди такива по справедливост. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответната страна - Столичен общински съвет, в писмен отговор и в съдено заседание, чрез процесуален представител юрк. Г., оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли решението като правилно да остане в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното от касаторите адвокатско възнаграждение.
Ответната страна - Столична община, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, счита че решението на АССГ е правилно.
Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена от надлежни страни, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Административен съд София - град е бил сезиран с предявени от Ц. Т. в лично качество и като законен представител на В. Т. срещу Столичен общински съвет и Столична община искове с правно основание чл. чл.74, ал.2 ЗЗДискр., както следва: за имуществени вреди в размер 9349.35лв. , претърпени от Троянска под формата на пропуснати ползи за периода 01.01.2015г. -31.05.2015г., когато е изключена от социалната услуга Асистент за независимо детство и за периода 01.06.2015г. -29.02.2016г., когато е включена в подобна, по - ниско платена социална програма, както и за периода 01.03.2016г. - 31.12.2016г., когато не е включена в никаква социална услуга, ведно със законната лихва до окончателно изплащане на сумата ; неимуществени вреди в размер 15000 лева, претърпени от В. Т. в периода м.02.2015г., когато баща й депозира жалба до КЗД до 07.01.2020г. - датата на постановяване на решение на ВАС за установен акт на дискриминация от двамата ответници, изразяващи се в лишаване от внимание и грижа на баща й, зает да осъществява юридическа защита пред КЗД и съдилищата, преживяването в тревожна и напрегната семейна среда в продължение на 5 години и възникване на чувство за вина, малоценност и незначителност, довело до затваряне на детето във възрастта му [възраст], ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата; неимуществени вреди в размер на 5000лв. претърпени от Ц. Т. в периода м.12.2014г., когато става ясно, че детето няма да бъде включено в социална програма до 07.01.2020г., когато е постановен краен съдебен акт - решение на ВАС за установяване на акта на дискриминация, извършен от двамата ответници, изразяващи се в необходимост от започване на втора работа, за да осигури финансови средства, лишаване от сън и полагане на много усилия да осъществи сам цялата юридическа защита на дъщеря си пред КЗД и съдилищата, което довело до влошаване на отношенията със семейството, в частност с дъщеря му и влошаване на семейната атмосфера, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното изплащане на сумата.
От фактическа страна съдът е установил, че по жалба на Ц. Т. за осъществена спрямо дъщеря му В. Т. дискриминация по признак увреждане е постановено Решение №151/04.04.2018г. на КЗД, с което на осн. чл.65, ал.1 от ЗЗДискр. е установено, че неизпълнението на чл.3 от Наредбата за предоставяне на социални услуги Асистент за независим живот и бездействието на Столичен общински съвет да осигури в пълен обем финансови средства, необходими за предоставянето на услугата по отношение на всички деца, отговарящи на изискванията по чл.6а от НПСУАНЖ, представляват нарушения по чл.10 и чл.11 от ЗЗДискр. и форма на дискриминация по признак увреждане, включително спрямо детето В. Т.; установено е, че спрямо детето В. Т. и спрямо останалите лица с увреждания на територията на Столична община, които са с право на чужда помощ, не ползват помощни технически средства и са попаднали в списъците на чакащи за получаване на социалните услуги Асистент за независим и активен живот и Асистент за независимо детство е осъществена непряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.3 ЗЗДискр. посредством въвеждане от Столичен общински съвет в Приложение №1.12 към НПСУАНЖ на критерия, свързан с ползването на помощно техническо средство ; установено е, че посредством прилагането на критерия, свързан с ползването на помощно техническо средство, при класиране на кандидатите за ползване на социалната услуга Асистент за независимо детство, Столична община, представлявана от кмета, е извършила непряка дискриминация по признак увреждане по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗЗДискр., спрямо детето В. Т.. Решението е било обжалвано от СОС и СО пред АССГ, който с решение №5490/26.09.2018г. отхвърля жалбите, това решение е оставено в сила от ВАС с решение №155/07.01.2020г. Установено е, че ищцата В. Т. с решение на ТЕЛК от 01.02.2012г. има определени 100% пожизнено намалена работоспособност - с чужда помощ, поради водеща диагноза - [диагноза]; за учебната 2014/2015г. е записана във [заличен текст], редовно обучение на СОУ за деца с [заличен текст] [наименование]. С договор от 03.06.2013г. между Столична община и майката на В. е възложено на същата да изпълнява социална услуга Асистент за независимо детство на ползвателя - детето, като за периода 01.06. - 31.12.2013г. майката е получавала 398.13лв. месечно, след облагане с данъци и осигуровки. За първото тримесечие на 2020г. на майката са изплатени по 419.53лв. месечно, след облагане . За периода 01.06.2015г. - 29.02.2016г. на детето е предоставена за безвъзмездно ползване социална услуга Личен асистент - майката, за който последната е получила по 398,13лв. месечно. Съгласно решение от 17.12.2014г. на Комисията за разглеждане на документите, подадени за ползване на социална услуга Асистент за независимо детство, В. Т. не е включена в ползването на социална услуга. За периода 01.06.2015г. - 29.02.2016г. с В. Т. е сключен договор за възлагане на услугата Личен асистент, а с решение от 21.12.2016г. В. е включена в услугата Асистент за независимо детство, считано от 01.07.2017г., с определени 131 асистентски часа месечно.
По искане на ищците е била допусната СИЕ за доказване размера на претендираните имуществени вреди, чието заключение съдът е възпроизвел в решението си, но не е направил въз основа на него както фактически установявания, така и правни изводи.
От правна страна съдът приел, че предявения иск за имуществени вреди от В. Т. е недоказан по основание и размер, сумите по социалната услуга Асистент за независимо детство и ползваната по - ниско платена услуга Личен асистент се заплащат от Столична община на майката, а не на детето и след като детето получава социална услуга, а не финансови средства, няма как да претърпи вреди от пропусната полза, представляващи разликата в изплатените суми или изцяло неизплатени суми. Предявения иск от бащата Ц. Т. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, съдът е приел за неоснователен, с доводи, че с влязлото в сила Решение №151/04.04.2018г. на КЗД са установени нарушения на ЗЗДискр. от СОС и СО, но по отношение на детето В. Т., не и спрямо бащата, поради което спрямо него не е налице първата предпоставка за основателност на иска по чл.74, ал.2 от ЗЗДискр. Относно предявения иск за неимуществени вреди от В. Т. по чл.74, ал.2 от ЗЗДискр., съдът е приел, че е налице първата предпоставка - влязлото в сила решение на КЗД за осъществена дискриминация спрямо детето, но претендираните вреди е счел за недоказани по основание и по размер. Съдът е обсъдил събраните свидетелски показания, като е взел предвид тяхната заинтересованост, поради факта, че са родители на детето, приел е че са налице противоречия в показанията им и е стигнал до извод, че претендираните неимуществени вреди от детето са недоказани. Направил е извод, че не е доказано по делото, детето да е имало негативни преживявания, които да са породени само и единствено от акта на дискриминация, установен с Решението на КЗД. В допълнение е счел, че дори да са налице такива негативни преживявания, което според съда не е доказано, то те са възникнали в резултат на съпричиняване от страна на родителите, както и че същите не са в пряка причинно следствена - връзка с установените нарушения по ЗЗДискр., а се дължат на множество други фактори, като увреждането на детето и тежкото финансово състояние на семейството. По тези съображения, съдът е отхвърлил изцяло предявените искове по чл.74, ал.2 от ЗЗдискр.
Решението в частта му, в която е постановено срещу Столичен общински съвет е недопустимо.
Столичен общински съвет не е пасивно легитимиран като ответник по иска за обезщетение за вреди, причинени от акта на дискриминация, установен с решението на КЗД. В случаите, в които се причиняват вреди в резултат на действия или бездействия на Общински съвет, пасивно легитимираният ответник, който отговаря за причинените вреди, е именно съответната община.
В настоящия случай исковата претенция правилно е била насочена срещу ответника Столична община, която съобразно чл.14 от ЗМСМА е юридическо лице с право на собственост и самостоятелен бюджет и може да отговаря по искове по чл.1 ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл.7 от с. з. искът следва да бъде предявен срещу органите по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, като съобразно чл.205 АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице (ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС на РБ). Правомощията на общинските съвети, като органи на местно самоуправление - са законодателно уредени в ЗМСМА, дадени в разгънат вид в Глава трета, като анализът на разпоредбите и по специално - разпоредбите на чл. 29а сочи, че Общинските съвети, доколкото не са: юридически лица, нито първостепенен разпоредител с бюджетни средства - то те нямат правосубектност и не са пасивно легитимирани да носят отговорност за вреди, причинени от техни актове. Отговорност за административната дейност на общинските съвети следва да се носи от Общината. Същата е юридическо лице, със самостоятелен бюджет /чл. 14 ЗМСМА/. По тези съображения, като е разгледал предявените искове срещу Столичен общински съвет, който не е пасивно легитимиран да носи отговорност за вреди, причинени от негови, актове, действия или бездействия, съдът е постановил недопустимо решение, срещу ненадлежен ответник, което в тази част следва да бъде обезсилено.
Предявените искове са с правно основание чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр., като в контекста на действащата нормативна уредба, приложението на чл. 74 от ЗЗДискр. е обусловено от приключило административно производство по реда на Раздел І, Глава ІV от ЗЗДискр. пред компетентния административен орган - Комисията за защита от дискриминация/КЗД/, в рамките на което, с влязъл в сила административен акт по чл. 65 с. з., е установен правопораждащият правото на обезщетение акт на дискриминация. Тоест задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на тези искове е наличието на приключило пред Комисията за защита от дискриминация административно производство по Раздел І, Глава ІV от ЗЗДискр. Съгласно чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр., в случаите, когато вредите са причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани (ЗОДОВ). В тази хипотеза компетентните административни съдилища изследват съществуването на вреди в причинно-следствена връзка с установен от КЗД, като специализиран административен орган, акт на дискриминация. По аргумент от чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, исковете по чл. 1, ал. 1 от с. з. се разглеждат по реда, установен в АПК. В същият смисъл е предписанието на чл. 203 АПК, според който исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на глава ХI Производства за обезщетения от АПК. В конкретния случай е налице влязло в законна в сила Решение на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено извършване на дискриминация по отношение на В. Т. от страна на Столична община и Столичен общински съвет.
Отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДОВ е невиновна, обективна отговорност за вреди, причинени на граждани и юридически лица от чужди незаконни действия или бездействия при и по повод изпълнение на административна дейност, поради което чл. 7, ал. 1 от с. з. указва, че искът за обезщетение се предявява срещу органите по чл. 1, ал. 1, от чийто незаконни актове, действия и бездействия са причинени вредите. В разпоредбата на чл. 205 АПК пък е посочено, че искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Следователно, пасивно легитимиран ответник по исковете за обезщетение е юридическото лице - Столична община, като исковете за обезщетение срещу това юридическо лице, са насочени срещу надлежния ответник, притежаващ самостоятелна правосубектност.
Административният съд е квалифицирал предявените искове по чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр, тъй като се претендира обезщетяването на вреди, настъпили в резултат на проявена дискриминация. Съдът е посочил като елемент от фактическия състав наличието на влязло в сила решение на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено извършеното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр в случаите, когато производството по установяване на дискриминационно третиране е реализирано по административен ред пред Комисията за защита от дискриминация /Раздел І на Глава четвърта/, всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите. Според, ал. 2 в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на ЗОДОВ.
В съответствие с нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. На основание чл. 4 ЗОДОВ, обезщетението обхваща всички имуществени и неимуществени вреди причинени на гражданите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Тъй като имуществената отговорност по ЗОДОВ е обективна, безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността.
Фактическият състав на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във връзка с чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр., в процесния случай включва в кумулативна даденост: 1. влязло в сила решение на КЗД, с което е установено извършването на дискриминация, изразяваща се в дискриминационен акт, действие или бездействие на държавен орган или длъжностно лице - нарушител и засегнатото лице; 2. наличието на претърпяна вреда; 3.причинна връзка между установената дискриминация и вредата. Липсата на който и да е от елементите на фактическия състав обуславя неоснователността на предявения иск за обезщетение на вреди.
Предявения иск от Ц. Т. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000лв. , причинени от незаконосъобразни действия на СОС И СО, чрез приемане и прилагане на дискриминационен акт спрямо неговата дъщеря и необходимостта от оборване на тези действия, правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд като неоснователен.
В конкретния случай, както правилно е установил АССГ, първият елемент фактически състав на чл.74, ал.2 ЗЗДискр. действително не е налице. С решение №151/04.04.2018г. на Комисия за защита от дискриминация са установени нарушения на чл.10 , чл.11, както и чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. от СО и СОС, но по отношение на детето В. Т., не и по отношение на бащата Ц. Т.. В цитираното решение тези дискриминационни действия са, установени спрямо засегнатото лице - В., като нарушенията по чл.10 и чл.11 от ЗЗДискр. и спрямо децата с увреждания на територията на Столична община, които са попаднали в списъка на чакащи за съответната социална услуга. Правилно, предвид липсата на първата предпоставка, наличие на влязло в сила решение, с което е установено извършване на дискриминация, изразяваща се в дискриминационен акт, действие или бездействие на държавен орган или длъжностно лице спрямо бащата Ц. Т., съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл. 74, ал.2 от ЗЗДискр. е неоснователен и го е отхвърлил, без да обсъжда наличието на останалите две предпоставки, касаещи основателността му.
Наведените в касационната жалба оплаквания, че съдът неправилно е квалифицирал правното основание на предявения иск от Троянски, не е взел предвид съдържанието на исковата молба, уточняващите молби, както и депозираните писмени бележки, както и факта, че не се твърди, че лично ищеца Троянски е пострадал от дискриминация или решението на КЗД и съдебните решения да касаят лично него, съдът намира за неоснователни. Безспорно е, че съдът не е обвързан с правната квалификация на предявените искове, посочена от ищеца в ИМ, а е длъжен въз основа на фактите и обстоятелствата, изложени от ищеца сам да квалифицира и посочи правното основание на исковата претенция. В касационната жалба се твърди, че се претендират вреди от незаконосъобразни действия, изразяващи се в приемане на наредба, установяваща дискриминационни критерии за предоставяне на социални услуги на деца с увреждания, от която касационния жалбоподател е пряко засегнат, поради факта, че е родител на такова дете. Същият е претърпял вреди, поради необходимостта от самостоятелна подготовка и представителство пред съответните държавни органи за установяване на осъществен акт на дискриминация. Тези твърдения обаче са направени за първи път в касационната жалба, не и в исковата молба, допълнителната такава и писмените бележки пред АССГ. В подадената искова молба изрично е посочено, че вредите за бащата, както и за детето са настъпили от продължителни чувства на напрежение, тревожност, разочарование и обида от осъществената дискриминация, както и множество часове вложено време в провеждане на разговори, размяна на писма и в крайна сметка водене на продължителни съдебни процеси, чието преживяване нямаше да се случи, ако СОС и СО не бяха извършили актове, представляващи дискриминация. Горното налага извода, че безспорно вредите се претендират от Троянски от осъществения акт на дискриминация, спрямо детето му и съдът правилно е квалифицирал иска по чл.74, ал.2 ЗЗДискр. Друг извод не може да бъде направен и от изложеното в уточняваща молба от 23. 06.2020г., в която изрично е уточнено, че вредите за Троянски се претендират в лично качество като баща на пострадало от дискриминация дете, поради нервно напрежение от осъществената дискриминация и търсене на правата на детето по съдебен ред с оглед осъществените актове на дискриминация. Едва в писмените бележки от 19.04.2021г., представени след приключване на устните състезания по делото на 07.04.2021г. са наведени от ищеца нови твърдения, относно предявения иск за вреди и тяхното възникване: необходимост от започване на втора работа от ищеца, поради невключване на детето в социалната програма. Необходимост от провеждане на защита на дъщеря му от дискриминация самостоятелно, без възможност за наемане на адвокат, поради липсата на финансови средства, както и отнето време, усилия и нерви, което го е лишило от възможността да прекарва обичайното си време със съпругата и дъщеря си. Така наведените в писмени бележки твърдения, представляват изменение на основанието на предявения от Троянски иск, което е преклудирано, предвид чл.214, ал.1 от ГПК, съгласно който ищецът може да измени основанието на своя иск в първото заседание за разглеждане на делото, което не е сторено. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция, ищецът може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен към осъдителен иск и обратно.
Ето защо като е взел предвид изложеното в исковата молба и уточняващата молба, съдът правилно е квалифицирал предявения иск като такъв с правно основание по чл.74, ал.2 от ЗЗДискр. и предвид липсата на първата предпоставка от фактическия състав на цитираната разпоредба, влязло в сила решение на КЗД, с което е установено извършване на дискриминация срещу ищеца, правилно го е отхвърлил като неоснователен.
Решението в частта, с което е отхвърлен предявения иск от В. Т. срещу Столична община за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 9349.35лв. за пропуснати ползи на осн. чл.74, ал.2 от ЗЗДискр. е неправилно, тъй като е постановено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като съдът не е установил в пълнота релевантните за спора факти, поради което изводите на съда за неговата неоснователност са необосновани. Относно този иск, съдът е счел, че по отношение на ищцата Троянска е налице първия елемент от фактическия състав на чл.74, ал.2 от ЗЗДискр., а именно влязло в сила решение на КЗД, с което е установено извършването на дискриминация от СОС и СО, като засегнато лице е именно ищцата. По отношение на втория елемент, наличието на претърпяна вреда, съдът е счел за недоказан по основание и размер. Тези изводи на съда са необосновани от събраните по делото доказателства. За доказване размера на претендираните имуществени вреди, съдът е допуснал и приел ССч.Е, която освен, че не е обсъдена в решението с останалите доказателства по делото, а заключението единствено е възпроизведено в решението, то така приетото от съда заключение не е достатъчно пълно и ясно по отношение определения общ размер на претендираната от ищцата пропусната полза за исковия период по т.В от ССЕ, както и по отношение на изчислената разлика между получаваното възнаграждение по социална услуга Нови възможности за грижа и за социална услуга Асистент за независимо детство за периода 01.06.2015г. - 29.02.2016г. В съдебно заседание на 07.04.2021г. при изслушването му, вещото лице е пояснило, че възнаграждението е изчислено на база брутно възнаграждение, а не на база нетно такова, което лицето би получило, след приспадане на данъци и осигуровки. Предвид горното, делото е останало неизяснено от фактическа страна, досежно размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди от пропуснати ползи, поради което съдебното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено като неправилно, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, за установяване на размера на претендираните имуществени вреди от пропуснати ползи, включително и при необходимост за назначаване на допълнително заключение на основание чл.201 от ГПК.
Решението е частично неправилно в частта му, с което е отхвърлен предявения иск на В. Т. срещу Столична община за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл.74, ал.2 от ЗЗДискр.
Прилагането на разпоредбата на чл.74, ал.2 ЗЗДискр. е обусловено от: приключило пред КЗД административно производство, с влязло в законна сила решение, установяващо нарушение на права по същия закон; незаконен акт и/или действие на държавен орган; причинени на гражданин вреди (имуществени/неимуществени) ; причинно следствена връзка между претендираните вреди и обстоятелствата, установени с акта на КЗД. В процесния случай, съдът е обвързан от констатациите и изводите, съдържащи се в Решение №151 от 04.04.2018г. на КЗД, потвърдено с решение №155 от 07.01.2020г. по адм. дело №13509/2018г. по описа на ВАС, ето защо правилно АССГ е приел, че е налице първият елемент фактически състав на чл.74, ал.2 ЗЗДискр., наличие на влязлото в сила решение №151/04.04.2018г. на Комисия за защита от дискриминация, с което са установени нарушения на чл.10, чл.11, както и чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. от СО и СОС, по отношение на детето В. Т. .
Неправилна обаче е преценката на съда, че вредите са недоказани по основание и размер, както и че не са в пряка причинно - следствена връзка с установените нарушения по ЗЗДискр.
Обезщетението за неимуществени вреди има компенсаторна функция - да обезщети причинените вреди в техния паричен еквивалент. По отношение на претендираните неимуществени вреди административният съд необосновано, и неправилно е приел, че са недоказани и, че негативните преживявания на детето няма как да са породени само и единствено от акта на дискриминация, установен с решението на КЗД. Юриспруденцията по прилагане на ЗЗД и чл. 14 ЕКПЧ приема, че самият акт на дискриминация обосновава като последица настъпване на неимуществени вреди. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради характера на неимуществените вреди, те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност.
В случая са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на Столична община, поради изпълнен фактически състав на отговорността, предвиден в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във връзка с чл.74, ал.2 от ЗЗДискр. и безспорно доказана, осъществена спрямо ищцата дискриминация /неравно третиране/, установена с влязло в сила решение на КЗД. В хода на първоинстанционното съдебното производство безсъмнено е доказано, че вследствие извършените спрямо детето дискриминационни действия в един продължителен период от време от почти 5 години, В. Т. е изпитала липсата на грижи и внимание от страна на своя баща, както и отсъствието му от семейните вечери, поради ангажираност със защита правата на неговото дете пред КЗД и пред съда. Детето става свидетел на прояви на нервност, тревожност и напрежение в обикновено спокойната семейна среда, както и посветеност за причината за тази промяна, а именно изключване от социалната програма. От показанията на разпитаната по делото свидетелка Троянска, както и дадените обяснения от другия ищец, е установено, че темата за увреждането на детето и последиците от него, както и, че през исковия период не е била включена в съответната социална програма, не са били спестявани на детето и в семейството се е говорело по тях открито и откровено, включително и пред детето. На една изключително крехка възраст - [възраст], детето е изпитало чувство на вина, че е в тежест на своите родители, поради извършения акт на дискриминация и невключването й в социалната програма. Видно от показанията на нейната майка, детето е изключително чувствително и притеснително, задавало въпроси с какво е по различно от другите [заличен текст] деца, които са включени в програмата, проявила е силно изразено чувство за вина, малоценност и незначителност, включително и затваряне в себе си. Тези психически болки и страдания, както и неудобства за детето В. са продължили в един много дълъг период от време от месец февруари 2015г. до 07.01.2020г., когато влиза в сила решението на КЗД и когато детето е вече на [възраст].
Настоящата съдебна инстанция не споделя нито един от аргументите на първоинстанционния съд за недоказаност на вредите, поради противоречие в показанията на разпитаните свидетели и тяхната заинтересованост от изхода на делото, поради факта, че са родители на ищцата. Показанията на свидетелката А. Т. - майка на ищцата, съдът преценява с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната нейна заинтересованост и в съответствие с разпоредбата на чл.172 от ГПК като логични, последователни и непротиворечащи на събраните по делото доказателства и преди всичко констатациите на КЗД в постановеното решение №151 от 04.04.2018г., че децата с тежки увреждания с право на чужда помощ, каквото е В. Т. се намират в най - уязвимо положение с оглед присъщите им личностни характеристики, свързани с признаците възраст и увреждане. Социалната услуга Асистент за независимо детство, от която В. е била лишена през исковия период, е необходима и съществена предпоставка за изравняване на възможностите на дете с увреждания за участие в обществения живот с тези на децата без увреждания. Доколкото именно в детска възраст се формират основните умения и познания на човешкия индивид за заобикалящата го действителност, тази услуга не се свързва единствено и само с реализирането на правото на образование и социални права от страна на детето в конкретния момент, но и с бъдещето реализиране на правото на труд и други. Показанията на свидетелката, настоящата съдебна инстанция преценява и като съответни на основните й задължения в качеството на родител - да полага физически грижи за детето си, което е с тежко увреждане - 100 % - с чужда помощ и водеща диагноза - [диагноза], както и грижи за опазване психическото здраве на детето и то в една изключително крехка възраст, когато се формират основни навици и поведение в подрастващите, породени от установения акт на дискриминация и предизвикали в едно дете чувство на вина, че е в тежест на семейството си, малоценност и незначителност, както и затваряне в себе си. В случая е налице доказана причинена неимуществена вреда, която е в пряка последица от установените с влязло в сила решение на КЗД нарушения на чл.10, чл.11 и чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. , извършени както от Столична община, така и от Столичен общински съвет, за чиито действия отговорност носи именно Столична община.
Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от установения дискриминационен акт на административен орган - чл. 4 от ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая съдът е обвързан от влязлото в сила решение за установяване на дискриминация, а имуществените вреди са пряка последица от дейността, в рамките на която е осъществена дискриминацията. Липсват обстоятелства, прекъсващи причинно-следствената верига между дискриминационното поведение и вредата както противоправен резултат.
При преценка размера на обезщетението, настоящия състав на Върховния административен съд преценява, че интензитетът на засягане на детето е значителен, в един продължителен период от време около пет години, засягането е в една много крехка възраст на детето ( [възраст]), когато се изгражда като личност, характера на вредите и предизвиканите чувства на малоценност и вина в детето.
В съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, преценявайки критерия за справедливост, съдът определя размер на обезщетението от 4000лв. Този размер е съответен на конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и отражението им върху ищцата, който според настоящия състав ще я възмезди адекватно. Обезщетението в така определения размер е съобразено с характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите при отчитане на всички установени по делото относими факти и се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Над този размер до претендирания от 15 000лв., съдът намира, че се явява завишен, спрямо вредите, претърпени от ищцата и исковата молба над 4000лв. правилно е отхвърлена от първоинстанционния съд.
При така изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено, в частта, с която предявения иск от В. Т. за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен до размер на сумата от 4000лв., ведно със законната лихва до окончателното й плащане. За разликата до претендирания размер от 15 000лв., решението е правилно и следва да остане в сила.
Съобразно изхода на спора и направеното искане на ищцата В. Т., чрез законния й представител Ц. Т., следва да се присъдят разноски, съобразно уважената част от предявения иск в размер на 823лв., дължими от Столична община.
В частта, с която делото се връща за ново разглеждане, относно предявения иск от В. Т. за имуществени вреди, съдът с решението си следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховен административен съд, на основание чл.226, ал.3 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, чл.221, ал.3 и чл.222, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №4508 от 07.07.2021г., постановено по адм. дело №4078/2020г. на Административен съд София - град, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените искове от Ц. Т. в лично качество и като законен представител на В. Т. - с правно основание чл.74, ал.2 от ЗЗДискр. срещу Столичен общински съвет, с цена на исковете 29 349.35лв., от които 9349.35лв. за имуществени вреди, претърпени от В. Т., 5000лв. за неимуществени вреди, претърпени от Ц. Т. и 15 000лв. за неимуществени вреди, претърпени от В. Т..
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4508 от 07.07.2021г., постановено по адм. д. № 4078/2020г. на Административен съд София - град, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения иск по чл.74, ал.2 от ЗЗДискр. от Ц. Т. срещу Столична община за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000лв., ведно със законната лихва до окончателното им заплащане.
ОТМЕНЯ решение № 4508 от 07.07.2021г., постановено по адм. д. № 4078/2020г. на Административен съд София - град, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения иск по чл.74, ал.2 от ЗЗДискр. от В. Т., чрез законен представител Ц. Т. срещу Столична община за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 9349,35лв., представляващи пропуснати ползи за периода 01.01.2015г. - 31.12.2016г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ в тази част.
ОТМЕНЯ решение № 4508 от 07.07.2021г., постановено по адм. д. № 4078/2020г. на Административен съд София - град, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения иск по чл.74, ал.2 от ЗЗДискр. от В. Т., чрез законен представител Ц. Т. срещу Столична община за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за периода 11.02.2015г. до 07.01.2020г. в размер на 4000лв., ведно със законната лихва до окончателното им заплащане и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Столична община, представлявана от кмета Й. Ф. да заплати на В. Т. , [ЕГН], чрез законния й представител Ц. Т., [ЕГН], сумата от 4000 (четири хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 11.02.2015г. до 07.01.2020г., причинени от допуснати нарушения на чл. 10, чл.11 и чл.4, ал.3 от ЗЗДискр., ведно със законната лихва, считано от 18.05.2020г. до окончателното й изплащане на основание чл.74, ал.2 от ЗЗДискр. във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4508 от 07.07.2021г., постановено по адм. д. № 4078/2020г. на Административен съд София - град в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения иск по чл.74, ал.2 от ЗЗДискр. от В. Т., чрез законен представител Ц. Т. срещу Столична община за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за периода 11.02.2015г. до 07.01.2020г., за разликата над 4000 ( четири хиляди) лева до пълния предявен размер от 15 000лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Столична община, представлявана от кмета Й. Ф. да заплати на В. Т., [ЕГН], чрез законния й представител Ц. Т., [ЕГН], разноски по делото в размер на 823 ( осемстотин двадесет и три) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ АННА ДИМИТРОВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА
/п/ ТИНКА КОСЕВА