Производството е по

чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ .

Образувано е по касационна жалба на А. Ц. П. от гр. Г. против решение 2/25.02.2014 г.

по адм. д. 21/2013 г. на Административен съд гр. Г.. Със същото е отхвърлен като неоснователен искът им по

чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/

срещу Областен управител на О. Г. за заплащане на обезщетение за претърпени вреди в размер на 104 778 лв. вследствие на негов незаконосъобразен административен акт Заповед РД-02-02-91/28.09.2011 г. Наведени са доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК .

Ответната страна - Областна администрация на О. Г., чрез юрк.. К. изразява становище по депозираната касационна жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Върховният административен съд, трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК

проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК

, против съдебен акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна.

Неоснователно е твърдението на касаторите, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК .

Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени всички процесуални права на страните, давани са указания в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките им доказателства и е извършен обстоен...