Производството по делото е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Г. Х. Т. против Заповед К-2023/20.02.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм. е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) по инициатива на органа по назначаването. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Иска заповедта да бъде отменена по подробни съображения, изложени в жалбата и в писмени бележки, в които се акцентира върху доводи за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, несъответствие с целта на закона и нарушения на принципа за недискриминиране. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт, а разгледано по същество е основателно по следните съображения:

С обжалваната Заповед К-2023/20.02.2014 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР отм. е прекратено служебното правоотношение на Г. Х. Т. поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО и по инициатива на органа по назначаването.

Няма спор, че Г. Х. Т. е служител на МВР от 01.09.1985 г., като последната заемана от него длъжност е началник на НТЛ (ЕКД) в "Научно-техническа лаборатория" към отдел "Криминална полиция" при Областна дирекция на МВР-Смолян. Няма спор и относно обстоятелството, че жалбоподателят към 31.01.2014 г. има 30 години, три месеца и 1 ден осигурителен стаж, от които 28 години и 5 месеца като държавен служител на МВР, поради което е придобил право на пенсия по реда на чл. 69, ал. 2 от КСО. Тези обстоятелства се установяват и от справка рег. РД-2086/06.02.2014 г. Допълнително като част от административната преписка е представена и Заповед К-349/16.01.2014 г. за временно назначаване на Е. В. за директор на ОД на МВР-Смолян, предложение рег. РЯ-2131/06.02.2014 г. и копие от акта за встъпване в длъжност в МВР на Г. Х. Т..

Основният правен спор е относно наличието на други факти и обстоятелства, от които според жалбоподателят се установява, че независимо от наличието на материалноправните предпоставки на чл. 69 от КСО, представляващи фактическия състав и на нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР отм. , при издаване на атакуваната заповед министърът на вътрешните работи е допуснал нарушения, които представляват основания за нейната отмяна.

Като доказателства в подкрепа на тези твърдения по делото са приети ангажирани от жалбоподателят и представени от ответната страна доказателства: Анализи на средата за сигурност и състоянието на МВР през 2013 г.(изготвен през януари 2014 г.) и за периода януари - юни 2014 г. (изготвен през юли 2014 г.), извлечение от протоколи от пленарни заседания на 42-рото Народно събрание от 28.02.2014 г., от 04.04.2014 г. и от 30.05.2014 г., писмо рег. I-32873/13.09.2013 г. на министъра на вътрешните работи, писмо рег. I-32873/13.09.2013 г. на директора на Дирекция "Човешки ресурси", писмо рег. 345р-2076/22.10.2014 г. на директора на ОД на МВР-Смолян, списък на всички служители на ОД на МВР-Смолян, които към 01.01.2014 г. са отговаряли на условията на пенсиониране по чл. 69 от КСО с данни дали са на работа или служебното им правоотношение е прекратено и на какво основание, данни за длъжност, звено, членство в синдикат, образование и допълнение към този списък в рег. РЯ-14902 от 22.12.2014 г., в която е отразено и членството на служителите в Синдикална федерация на служителите в МВР (СФСМВР).

Като доказателства по делото са приети и представени от жалбоподателят и неоспорени от ответната страна писмени доказателства:

удостоверение 090869 за повишаване квалификацията, издадено от ЕТ "Марчела-М. Д." - София, заповед за обявяване на споразумение между министъра на вътрешните работи и сдружение "Синдикална федерация на служителите в Министерството на вътрешните работи"(СФСМВР) и диплома за висше образование А 83 003873 на Г. Х. Т.. Останалите доказателства, представени от жалбоподателят не са относими към спора, поради което и не следва да бъдат обсъждани.

От описаните писмени доказателства настоящият съдебен състав намира от фактическа страна, че е установено по категоричен начин, че Г. Х. Т. е бил служител на МВР с висше образование, който е изпълнявал основна дейност по чл. 7, т. 3 от ЗМВР отм. - противодействие на престъпността чрез разкриване и разследване на престъпления по предвидения със закон ред, по чл. 7, т. 8б. от ЗМВР отм. - разработване и прилагане на специфични физико-химични методи и средства и извършване на взривно-техническо изследване и оценка на експлозиви или на елементи на взривни устройства. Научно-техническата лаборатория към криминална полиция е част от структурите, които пряко осъществяват основни задачи на МВР, съгласно чл. 6, т. 4 от ЗМВР отм. , а именно осигуряване на разследване на престъпления и по т. 11 - оказване на съдействие на други държавни органи.

Г. Х. Т. отговаря на условията за придобиване право на пенсия по чл. 69 от КСО, но не е упражнил сам това свое право до издаване на обжалваната заповед и не е поискал да му бъде прекратено служебното правоотношение.

Жалбоподателят не е член на синдикална организация. Видно от списъка (л. 117) на лицата, които в ОД на МВР-Смолян са отговаряли на условията на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР отм. от осемте служителя, чието служебно правоотношение не е прекратено, шест са членове на СФСМВР, седем от тях са със средно образование, а единственият служител с висше образование, чието правоотношение не е прекратено е с месторабота гр. М.. На четирима члена на СФСМВР служебното правоотношение е прекратено по тяхно искане, а не по инициатива на работодателя им. Не се установява наличие на служител, който да е член на синдикална организация и правоотношението му да е прекратено по инициатива на орана по назначаването му.

Действително в МВР не е налице изрично утвърдени и оповестени предварително правила относно начина, по който ще се осъществява оптимизация на персонала, респективно ще се пристъпва към прекратяване на служебни правоотношения и при условията на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР отм. . Но от събраните и описани писмени доказателства (например писмо на л. 59) може да се приеме за установено, че министърът на вътрешните работи е разпоредил спазването на определена поредност и критерии за достигане на целта - структурата на МВР към 01.07.2014 г. да включва 85% основни и 15% спомагателни дейности. С оглед правомощията на министърът по чл. 21, т. 7 от ЗМВР отм. да р ъководи управлението на човешките ресурси

следва да се приеме, че съдържанието на писмото от 13.09.2014 г. установява достатъчно ясно подхода, който следва да бъде спазван за постигане на целта оптимизиране на структурата на МВР, а именно: ще се извършва съкращаване само на служители, изпълняващи спомагателни дейности, като първо ще бъдат освобождавани тези, които вече са се пенсионирали, както и тези, които работят по извънщатен трудов договор, на следващ етап ще се пристъпи към освобождаване на служители, придобили право на пенсия, но служители, ангажирани с основни дейности няма да бъдат съкращавани. Очевидно в разпореждането на министъра изразите освобождаване и съкращаване са използвани като синоними, защото само по този начин е обяснимо последното изречение в т. 1 от писмото. Тези правила за достигане на заявената цел са поддържани и публично в изказвания на министъра по време на парламентарен контрол в Народното събрание, поради което може да се приеме, че са станали известни освен до адресатите на писмото и до всички, които имат интерес от начина, по който се осъществява кадровата политика в МВР. Дефинираната и поддържана цел е обоснована с изготвени анализи на средата за сигурност и състоянието на МВР, в които подробно са обсъждани факторите, които влияят и формират необходимост от реформи в структурния и персонален състав на МВР чрез установяване на личен състав от образовани, неподлежащи на корупционен натиск, професионалисти, които да изпълняват основните дейности на МВР.

Въпреки тези предварително установени правила и поредност служителите в ОД на МВР-Смолян, чиито правоотношения са прекратени не по тяхно искане, не могат да бъдат определени като лица, изпълняващи спомагателна дейност. Видно от заеманите от тях длъжности всички те, включително и жалбоподателят, са били ангажирани с основни дейности на МВР. По делото не са събрани доказателства дали първоначално са прекратени правоотношенията с други лица, които вече са били пенсионери или са работели на извънщатни трудови договори, но спрямо жалбоподателя е осъществено действие, което е изрично заявено, че няма да бъде предприемано за постигане на заявената цел.

С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните изводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР отм. орган и при спазване формалните изисквания на чл. 269 от Правника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР, отм. .

При постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидените в чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР отм. процедурни изисквания по инициатива на органа по назначаването. Съгласно установената съдебна практика фактът, че липсва предложение за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя не обосновава извод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Инициативата на органа по назначаването намира израз в предприемане на действия по издаване на индивидуалния административен акт и производството се счита за започнало с първото процесуално действие. В закона липсва императивно изискване за изготвяне на предложение, което е само една правна възможност, по аргумент от чл. 268 от ППЗМВР отм. . По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че предложението на ВНД директор на ОД на МВР-Смолян (л. 21-22) не следва да бъде разглеждано като част от процедурата, доколкото изхожда от орган, който е различен от органа по назначаването и то не може да бъде разглеждано като инициатива на органа. В този смисъл са неоснователни и доводите в жалбата и писмените бележки за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. От тази гледна точка не могат да бъдат възприети и доводите на жалбоподателя, че е налице противоречие между това предложение, което било изготвено в изпълнение на писмото на министъра от 13.09.2013 г. и обжалваната заповед като краен акт в една и съща процедура. По делото не са събрани достатъчно доказателства, че предложението е в изпълнение на разпореждането на министъра на вътрешните работи за оптимизация на структурата на МВР, за да е възможна и тази правна конструкция за нарушаване на процедурата, защото е започнала и приключела с два акта, чийто съдържания не са в синхрон.

Съгласно чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР отм. служебното правоотношение на държавния служител се прекратява при придобиване право на пенсия по чл. 69 от КСО - по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаване. Разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО регламентира, че държавните служители от МВР придобиват право на пенсия при освобождаване от служба независимо от възрастта им при осигурителен стаж от 1 януари 2012 г. - 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по ЗМВР. В конкретния случай е установено, че жалбоподателят има общ осигурителен стаж 30 години 03 месеца и 01 ден, от които 28 години, 05 месеца и 01 ден са прослужени на длъжности в МВР т. е. повече от две трети.

С оглед на изложеното съдът намира, че изискванията на чл. 69, ал. 2 от КСО са изпълнени жалбоподателят е придобил право на пенсия, но правото на органа да прекрати служебното правоотношение на това основание, съгласно чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР отм. е упражнено в несъответствие с целта на закона и при нарушение на принципа на последователност и предвидимост, дефиниран в чл. 13 от АПК, както и при допуснато неравно третиране, което отговаря на критериите по чл. 4 от Закона за защита от дискриминация на признак образование и обществено положение (от гледна точка синдикално членство).

На основание чл. 168 от АПК съдът не е ограничен само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

В конкретния случай от фактическа страна се установява ясно заявена и публично поддържана, обоснована цел: оптимизация на заетите служители в МВР чрез предварително определен и оповестен начин за достигането й. Оспорената заповед не съответства в нито една част на тази заявена цел при прилагане на закона (чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР отм. , защото е прекратено служебното правоотношение на високообразован служител, изпълняващ основна дейност, който не е упражнил придобитото право на пенсия и не е работил по трудово правоотношение. Настоящият съдебен състав намира, че целта на съществуването на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР отм. в един непродължителен период от време (аналогична норма не е включена в действащия в момента ЗМВР), е именно да бъде предоставена възможност на ръководството на МВР по негова инициатива да приведе структурните звена на МВР и заетите служители в максимална степен на съответствие с установените от извършените анализи на средата за сигурност, нужди на обществото.

Несъответствието с целта на закона представлява самостоятелно основание по чл. 146, т. 5 от АПК за отмяна на индивидуалния административен акт.

Допълнително в настоящия казус се установява и дискриминационно отношение към Г. Х. Т. по признак образование и обществено положение. При съпоставяне между лицата, отговарящи на условията на чл. 69 от КСО в ОД на МВР-Смолян се установява, че жалбодотелят като лице с висше образование и несиндикален член е поставен в по-неблагоприятно положение (прекратено е служебното му правоотношение) в сравнение с лицата, които са със средно образование и са членове на СФСВМР. Наличието на още едно лице, което отговаря на същите критерии, но чието правоотношение не е прекратено, не може да бъде използвано като събражение да се приеме, че не е налице дискриминационно отношение спрямо Г. Х. Т., доколкото това друго лице ( 45 от списъка на л. 117) е началник на РУП в друго населено място и в известна степен е поставен в несравнимо с останалите положение.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че е доказано нарушение на принципа за равно третиране, съгласно определението в чл. 4 от Закона за защита от дискриминация по признаци образование и обществено положение - членство в синдикална организация.

При така установените нарушение на материалноправна разпоредба и несъответствие с целта на закона настоящият съдебен състав намира, че обжалваната Заповед рег. К-2023/20.02.2014 г. на министъра на вътрешните работи следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и направеното искане жалбоподателят има право на разноски в размер на направените от него, а именно 810 лв. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед характера на спора, фактическите и правни основания, броя на проведените съдебни заседания и ангажираните доказателства, не е налице прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

по жалбата на Г. Х. Т. Заповед рег. К-2023/20.02.2014 г. на министъра на вътрешните работи.

ОСЪЖДА

Министерство на вътрешните работи да заплати на Г. Х. Т., гр. С., бул. България, 35, ет. 2, ап. 5 сумата 810 лв. (осемстотин и десет лева).

РЕШЕНИЕТО

може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ А. И.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. Ч./п/ И. С.

Д.Ч.