Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт София - град, против решение 1957 от 26.03.2014 г. по адм. дeло 11853 по описа за 2013 г. на Административен съд София - град, с което е отменено издаденото от касатора решение РО - 795 от 24.10.2013 г. и потвърденото с него разпореждане 213-00-4717-3 от 19.09.2013 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО, а преписката е изпратена на компетентното длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО за издаване на нов акт при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно тълкуване и прилагане на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Б. С. Адамов от гр. С. е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна.

За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното:

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение РО-795 / 24.10.2013 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София град и потвърденото с него разпореждане 213-00-4717-3 / 19.09.2013 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО, с което на Б. С. А. от гр. С. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО с мотиви, че не е упражнявал трудова дейност по...