Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)

вр. с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).

Образувано е по касационна жалба подадена от Е. Т. ЕООД, чрез адв.. Б. процесуален представител, срещу съдебно решение 16 от 19.03.2014 г. постановено по адм. дело 11 по описа за 2014 г. на Административен съд Видин.

Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона. Сочи, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че с извършването на превоза е нарушена разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). За извършването на международен превоз на пътници необходимото и достатъчно условие е превозвачът да притежава лиценз за извършването на международен превоз на пътници, какъвто Е. Т. ЕООД притежава. След като превоза се извършва от лицензиран превозвач, нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП не може да има. За да обоснове извода си за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП, първоинстанционният съд се е позовал на обстоятелството, че автомобилът, с който е извършен превоза, не отговаря на изискванията на чл. 1, пар. 1 от Регламент (ЕО) 1073/2009 г., както и че при проверката водачът е представил фотокопие, а не оригинал на завереното копие от лиценза. Посочените деяния действително са нарушения, но за извършването им не може да бъде приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. Необоснован е извода на съда, че за автомобила, с който е извършен превоза няма издадено заверено копие от лиценз на Общността. Той не е съобразен с обстоятелството, че в базата данни на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация (ИА АА) се вкарва само информацията, която се съдържа в издадените лицензи на Общността и заверените копия от тях. В посочените документи не се идентифицират превозните средства, с които могат...