чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36, ал. 1 и
чл. 230, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) .
Образувано е по жалба на А. Ж. К. от гр. С., срещу решение на Висшия съдебен съвет по допълнителна т. 12 от протокол 25 от 14.05.2015 г.
, поправено с решение по допълнителна т. 13 от протокол 31 от 04.06.2015 г., с които временно е отстранен от длъжност прокурор във Военноокръжна прокуратура - гр. С., до приключване на наказателното производство срещу него, на основание чл. 230, ал. 2 от ЗСВ. Релевирани са оплаквания за съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни норми и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че административния орган не е изяснил обективно и всестранно фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е установил дали временната мярка е пропорционална, не е обсъдил направените от магистрата възражения и по този начин го е лишил да участва в производството пред ВСС. Последният постановил немотивирано решение, което е в противоречие и с принципите на съразмерност и истинност. Нарушени били и нормите на чл. 31, ал. 3 и 4, както и чл. 129, ал. 3 от Конституцията. В съдебното заседание, процесуалният представител на жалбоподателя - адвокат Станков, развива съображения, че отстраняването от длъжност на магистрата, който е привлечен като обвиняем, го поставя в по - неблагоприятно положение от останалите граждани, тъй като той не може да осъществява никаква друга трудова дейност.Освен това издаденият документ не бил повлиял на статуса на Кръстев и той не е следвало да бъде отстраняван от длъжност. Иска се отмяна на решението.
О. В. съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Димитрова, в съдебното заседание и в писмени бележки от 14.10.2015 г., подробно излага теза за законосъобразност на обжалваният административен акт. Моли последният да бъде потвърден, както и на ВСС да бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсутско възнаграждение.
Заинтересованата страна Главен прокурор на Р. Б., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Маринова, моли жалбата срещу оспореното решение на ВСС да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава аргументирано заключение за неоснователност на жалбата и счита, че тя трябва да бъде оставена без уважение.
Жалбата е постъпила в предвидения в чл. 36, ал. 1 ЗСВ 14-дневен преклузивен срок. Подадена е от страна, за която постановеното от ВСС решение е неблагоприятно и има правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Жалбоподателят - А. Ж. К. от гр. С., е прокурор във Военноокръжна прокуратура - гр. С..
На 12.05.2015 г. във Висшия съдебен съвет е постъпило мотивирано предложение на Главния прокурор на Р. Б. за временно отстраняване на прокурор Кръстев от длъжност, на основание чл. 230, ал. 2 ЗСВ
, до приключване на наказателното производство срещу него. В цитираното предложение подробно е описано образуването на прокурорска преписка 2953/2014 г. по описа на Военноокръжна прокуратура - София, постановление за образуване на досъдебно производство от 14.01.2015 г., постановление от 20.01.2015 г. на Заместник на Главния прокурор и постановление за привличане като обвиняем от 24.04.2015 г. на прокурор от Военноокръжна прокуратура - гр. П.. В предложението е посочено, че в резултат на извършените действия по разследването е установено, че на 08.09.2014 г. Кръстев е постъпил в Клиника по ендокринология при ВМА - гр. С., с високи нива на кръвната захар и му е открито заболяване диабетес мелитус низт декомпенсата с придружаващи заболявания. Проследено е проведеното болнично и домашно лечение, консултацията с ендокринолог, назначеното лечение, направените изследвания, подадените документи в РКМЕ гр. С. и постановеното от ТЕЛК при Втора МБАЛ гр. С. експертно решение 3465 от заседание 185 от 30.10.2014 г., с което на експертизираното лице е призната 92 % трайно намалена работоспособност. На 3.12.2014 г. Кръстев не е посетил личния си лекар д-р. С., която е била в течение на заболяванията му, а д-р Х. Х.. Последният не е бил уведомен от пациента за заболяванията му, за решението на ТЕЛК и че в момента е в отпуск по болест, вследствие на което д-р. Х. отразил в карта за предварителен медицински преглед 1394 от 03.12.2014 г. в графи данни от анамнезата и данни от прегледа клинично здрав. На 05.12.2014 г. Кръстев съзнателно използвал този документ с невярно съдържание, като го депозирал в Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители - гр. С., за участие в конкурс. С постановление от 24.04.2015 г. на прокурор от Военноокръжна прокуратура - гр. П., магистратът е привлечен в качеството му на обвиняем по досъдебното производство 15-Сл/2015 г. по описа на цитираната прокуратура за престъпление по чл. 316, предложение трето във връзка с чл. 312, ал. 1 НК за това, че на 05.12.2014 г. в гр. С., пред Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители - гр. С., съзнателно е използвал документ с невярно съдържание - карта за предварителен медицински преглед 1394 от 03.12.2014 г. Постановлението е предявено на обвиняемия на 24.04.2015 г. лично и в присъствие на адвокат, което означава, че той е запознат с него.
От казаното по-горе се налага изводът, че в предложението на Главния прокурор детайлно е изяснено деянието на Кръстев, за което той е привлечен като обвиняем. Към цитирания документ са приложени постановление за образуване на досъдебно производство от 14.01.2015 г., постановление от 20.01.2015 г. на Заместник на Главния прокурор, постановление за привличане като обвиняем от 24.04.2015 г. на прокурор от Военноокръжна прокуратура - гр. П. и справка от 24.04.2015 г. относно разследването по досъдебно производство 156-Сл./2015 г. по описа на Военноокръжна прокуратура - гр. П.. Изложените от Главния прокурор в предложението от 12.05.2015 г. факти и обстоятелства изцяло кореспондират с цитираните прокурорски актове и справката, които са представени от вносителя като приложение. От последните се установяват и други съпътстващи заболявания на Кръстев, както и издадени във връзка с тях болнични листове.
Съдържащите се на стр. 22 до стр. 35 от делото постановление за образуване на досъдебно производство от 14.01.2015 г., постановление от 20.01.2015 г. на Заместник на Главния прокурор, постановление за привличане като обвиняем от 24.04.2015 г. на прокурор от Военноокръжна прокуратура - гр. П. и справка от 24.04.2015 г. относно разследването по досъдебно производство 156-Сл./2015 г. по описа на Военноокръжна прокуратура - гр. П., категорично установяват, че срещу прокурор Кръстев е образувано наказателно производство от общ характер и същият е привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ характер.
Предложението е направено от компетентния орган по чл. 230, ал. 3, ЗСВ.
Разгледано е на 14.05.2015 г. в редовно заседание на ВСС при наличен кворум по чл. 34, ал. 1 ЗСВ. Кръстев е бил изслушан от кадровия орган на съдебната власт, независимо че такова изискване не съществува в чл. 230 и чл. 231 от Закона за съдебната власт. Ето защо правноирелевантно е обстоятелството, че той е положил подпис върху писмото за призоваването му едва на 14.05.2015 г. В тази връзка се съобразява също така, че пред ВСС Кръстев е заявил изрично, че е запознат с предложението, не е направил възражения относно срока за призоваването му за заседанието, състояло се на същата дата, нито е формулирал доказателствени искания. Заявил е желание само относно обединяването на производството по отстраняване от длъжност с образуваното срещу него дисциплинарно производство. Членът на ВСС Ю. К. изрично е отправила питане до Кръстев по съществото на предложението, на което той е отговорил, че повдигнатото обвинение е тенденциозно и е последица от сигнал, подаден от него срещу административния му ръководител.
В заседанието на ВСС, състояло се на 14.05.2015 г., Главният прокурор е подкрепил предложението си, като се е позовал на неговото съдържание и представените доказателства. Изяснил е, че дисциплинарното производство срещу Кръстев е образувано във връзка с негови процесуални действия, осъществени от същия като наблюдаващ прокурор по образувано досъдебно производство срещу български офицер от контингента в Афганистан за кражба на електрическа енергия. Изразил е становище, че няма връзка между производствата по временно отстраняване от длъжност и дисциплинарното производство. Членът на ВСС С. П. и председателстваща заседанието е изказала становище, че искането за присъединяване е недопустимо и не следва да се подлага на гласуване. След това нейно изказване няма други такива по този въпрос и е пристъпено към гласуване на предложението на Главния прокурор.
В тази връзка се съобразява, че текстовете на чл. 230 и чл. 231 ЗСВ се намират в
глава девета Статут на съдиите, прокурорите и следователите, раздел шести
Временно отстраняване от длъжност от специалния закон. С вземането на мярка по чл. 230, ал. 2 от ЗСВ
, магистратът не се привлича към дисциплинарна отговорност, поради което не се образува дисциплинарно производство и не се налага дисциплинарно наказание. Разпоредбите на глава шестнадесета Дисциплинарна отговорност
нямат субсидиарно приложение. В този смисъл е Решение 5681 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. 315/2013 г., VI отделение. Освен това в случая деянието, за което срещу прокурора е образувано наказателно производство от общ характер, не е във връзка с правораздавателната дейност на магистрата и с обичайните му функционални задължения. В този смисъл искането за присъединяване на дисциплинарното производство към това за временно отстраняване от длъжност, правилно е било отклонено.
Юридическият факт от хипотезиса на
- образувано наказателно производство от общ характер срещу прокурор Кръстев е било безспорно установено. Към момента на постановяване на решението на ВСС не са били налице данни за прекратяване на наказателното производство или постановяване на оправдателна присъда срещу магистрата. В съдебното заседание, пълномощникът на жалбоподателя изрично заявява, че процесуалните действия по досъдебно производство 15-Сл/2015 г. по описа на Военноокръжна прокуратура - гр. П. продължават.
Предвид изложеното не може да бъда споделени оплакванията на Кръстев, че ВСС не е изяснил обективно и всестранно фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е обсъдил направените от магистрата възражения и по този начин го е лишил да участва в производството пред ВСС, както и че последният постановил немотивирано решение. Съгласно чл. 34, ал. 3, предложение второ ЗСВ, за мотиви на решението на Висшия съдебен съвет, с което се приема направено предложение, се смятат и съображенията на вносителя на предложението.
След проведено явно гласуване, резултатът е 16 за, 0 против и 4 въздържали се. Следователно налице е мнозинството, визирано в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 ЗСВ.
С решението на Висшия съдебен съвет по допълнителна т. 12 от
протокол 25 от 14.05.2015 г.
, А. Ж. К. - прокурор във Военноокръжна прокуратура София, е отстранен временно от длъжност, до приключване на воденото срещу него наказателно производство по досъдебно производство 15-Сл/2015 г. по описа на Военноокръжна прокуратура - гр. П., на основание чл. 230, ал. 3 ЗСВ.
Изказването на члена на ВСС Р. Г. е след вземането на решението и цели да мотивира личния му вот. С него не се прави предложение за ново гласуване.
Решение на Висшия съдебен съвет по допълнителна т. 12 от
протокол 25 от 14.05.2015 г.
е поправено с решение по допълнителна т. 13 от протокол 31 от 4. 06. 2015 г. ВСС, което е в смисъл, че вместо на основание чл. 230, ал. 3 ЗСВ да се чете На основание чл. 230, ал. 2 ЗСВ.
Що се касае до оплакванията на жалбоподателя за наличие на процесуални нарушения в досъдебното производство, както и че ВСС не е преценил материалите по това производство, следва да се имат пред вид разпоредбите на чл. 117, ал. 2 и чл. 132 от Конституцията, както и чл. 2, 3, чл. 11, ал. 1, чл. 16, ал. 1 ЗСВ. От тях се налага изводът, че е недопустимо ВСС да преценява неприключило с влязъл в сила правораздавателен акт наказателно производство. Това би означавало вмешателство в работа на прокуратурата, което е законово недопустимо. Казаното се отнася и до правомощията на настоящия тричленен състав на Върховния административен съд.
Неоснователни са и оплакванията за противоречие на чл. 230, ал. 2 ЗСВ с разпоредбите на чл. 31, ал. 3 и 4 от Конституцията. Съгласно първия текст, обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Член 31, ал. 4 от основния закон предвижда, че не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието.Следователно разпоредбите се отнасят до права на Кръстев в наказателното производство и до съразмерност на наказанията по чл. 37, ал. 1 НК.
Що се касае до твърдението на жалбоподателя, че решението на ВСС противоречи на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от Конституцията, в частта й относно несменяемостта на съдиите, прокурорите или следователите, то тази теза не следва да бъде споделена, тъй като в нея се съдържа смесване на институтите на освобождаването от длъжност и отстраняването от длъжност. При освобождаването от длъжност магистратът престава да бъде такъв, а при отстраняването, тъй продължава да е магистрат, но временно е лишен от възможността да изпълнява функционалните си задължения, по силата на принудителна административна мярка, която е законово регламентирана. Законодателят я е признал пропорционална при наличие на предвидената в чл. 230, ал. 1 ЗСВ хипотеза, а при тази по чл. 230, ал. 2 ЗСВ е предоставил отстраняването от длъжност в рамките на дискреционната власт на ВСС, но принудителната мярка отново е отстраняване от длъжност.
В случая дискреционната власт не е превратно упражнена, предвид характера на престъплението (от общ характер), за което на Кръстев е било повдигнато обвинение.
В решение 13349 от 19.01.2011 г. по адм. дело 16315/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, е прието, че решението на ВСС за временно отстраняване от длъжност по своята правна същност има характер на принудителна административна мярка и цели препятстване упражняването на функционалните права и задължения на магистрата до приключване на наказателното производство. В тази насока като аргумент за разликата в правните последици на акта за налагане на дисциплинарно наказание и този по
чл. 230 от ЗСВ
за отстраняване от длъжност следва да се посочат текстовете на
чл. 226
и
, които уреждат правата на лицата при незаконно освобождаване от длъжност и при отпадане на основанията за отстраняване от длъжност. Разпоредбата на
урежда правото на обезщетение и неговия размер на незаконно уволнения магистрат, а
чл. 231 ЗСВ
регламентира правото му да получи трудово възнаграждение за периода на отстраняването след отпадане на основанията за това. Цитираното решение е оставено в сила с
решение 3632 от 13.03.2012 г.
по адм. дело 213/2012 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. В този смисъл е и по - новата практика на ВАС решение 53 от 27.05.2014 г. по адм. д. С-2/2014 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, с което е отменено посоченото от жалбоподателя решение 111 от 25.11.2013 г. по адм. д С-85/2013 г. по описа на ВАС, V отделение. Независимо от обстоятелството, че цитираното решение на ВАС петчленен състав, е подписано с особено мнение от двама от членовете на състава, то последният е единодушен, че решението на ВСС по чл. 230, ал. 2 ЗСВ представлява налагане на принудителна административна мярка.
Административната принуда в една правова държава е правова принуда. Основанията за налагането й, органите които я прилагат, правните субекти, спрямо които се прилага, мерките за въздействие и редът за прилагането й са нормативно установени. В случая това са разпоредбите на чл. 230 - 232 ЗСВ. Текстовете на чл. 230, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ съдържат виждането на законодателя за несъвместимост между изпълнение на функционалните задължения на магистрата и качеството му на страна в наказателно производство от общ характер, от което той е зависим. Това законодателно решение несъмнено е в защита на обществения интерес, който изисква в правораздавателната дейност да участват само независими магистрати и този обществен интерес е толкова значим, че оправдава ограниченията, които отстранените от длъжност търпят до приключването на наказателното производство.
По отношение на липсата на възможност за упражняване на трудова дейност, то следва да се имат пред вид изключенията, предвидени в чл. 195, ал. 1, т. 4 ЗСВ. Дали този кръг от дейности следва да бъде разширен за временно отстранените от длъжност магистрати е въпрос на законодателно решение, което не е правомощие на ВАС.
С оглед на тези мотиви настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение на ВСС е издадено от компетентния орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съблюдаване на материалния закон и целта му.Ето защо подадената срещу него жалба подлежи на отхвърляне.
Пред вид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на ответника и заинтересованата страна се присъждат разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв. за всеки от тях. Жалбоподателят не е доказал имотно състояние, лишаващо го от възможността да заплати разноски.
Водим от горното и на основание чл. 36, ал. 2 ЗСВ, Върховният административен съд, V отделение,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Ж. К. гр. С., срещу решение на Висшия съдебен съвет по допълнителна т. 12 от
протокол 25 от 14.05.2015 г.
, поправено с решение по допълнителна т. 13 от протокол 31 от 04.06.2015 г., с които временно е отстранен от длъжност прокурор във Военноокръжна прокуратура - гр. С., до приключване на наказателното производство срещу него, на основание чл. 230, ал. 2 от ЗСВ.
ОСЪЖДА А. Ж. К. от гр. С., бул. С. С. 43 да заплати на Висшия съдебен съвет - гр. С., ул. Е. Й. 12 сумата 350 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА А. Ж. К. от гр. С., бул. С. С. 43 да заплати на Прокуратурата на Р. Б. гр. С., бул. Витоша 2 сумата 350 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред петчленен състав на Върховния административен съд.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Н. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Р. П./п/ Н. Г.
И.В.