Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на З. Н. П. срещу Решение № 1702/27.10.2011 г., постановено по адм. дело № 597/2011 г. по описа на Административен съд – гр. П., с което е отхвърлено оспорването на Ревизионен акт № 161002709 от 03.12.2010г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив и жалбоподателката е осъдена да заплати на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението" гр. П. при ЦУ на НАП разноски в размер от 1 113.85 лв.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че атакуваният съдебен акт няма мотиви, както и, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и релевираните от оспорващата аргументи. Счита, че по отношения на нея не са налице предвидените в чл. 122, ал.,1 т. 7 от ДОПК предпоставки за облагане по особения ред на чл. 122 от ДОПК, а формираният в решението обратен извод е необоснован и не съответства на събраните по делото доказателства. Сочи, че по силата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК образуваното ревизионното производство за установяване на данъчни задължения за 2003 год. е недопустимо. Намира, че при съществено нарушение на процесуалните правила са игнорирани както събраните по делото доказателства във връзка с твърдяните заемни правоотношения за съответните данъчи периоди, така и заключението на вещото лице по проведената ССчЕ. Поддържа, че предоставянето на процесните заеми се установява от предствените доказателства, в резултат на което не е налице превишение на разходите над доходите. Навежда довода, че по отношение на нея е неприложима разпоредбата на чл. 19 от СК отм....