Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. П. - кмет на община К., против решение № 168 от 10.11.2011 г., постановено по административно дело № 2 от 2011 г. на Административния съд - Кюстендил, в частта с която е изменен ревизионен акт № 26/09.11.2009 г. на орган по приходите към Дирекция "Местни приходи" при община К., установяваща задължения на "Кюстендилски строител" АД - град Кюстендил, за данък върху превозните средства за периода от 01.01.2004 до 31.12.2008 г., като е намален от 19 447, 59 на 12 549, 26 лв. и лихвите върху него - от 6718, 27 на 4661, 95 лв.; както и в частта, установяваща задължения на дружеството за пътен данък за периода от 01.01.2004 до 31.12.2008 г., като е намален от 982, 50 на 794, 44 лв. и лихвите върху него - от 729 на 589, 26 лева.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касация - "Кюстендилски строител" АД със седалище и адрес на управление гр. К., чрез процесуалния си представител адв. Д. Д., с писмено становище оспорва касационната жалба.

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване.

Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно.

Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за основателна.

Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред Административния съд - Кюстендил, в производството по чл. 145 и сл. от АПК е оспореният от "Кюстендилски строител" АД - гр. К., ревизионен акт № 26 от 09.11.2009 г. на орган по приходите към Дирекция "Местни приходи" при община К., потвърден с решение № 01/07.01.2010 г. на кмета на община К., в частта, установяваща задължения за данък върху превозните средства и пътен данък и лихвите върху тях за 38 МПС за периода от 01.01.2004 до 31.12.2008 г. - за първия данък, и 01.01.2004 до 31.12.2004 г. - за втория. С РА са установени задължения за данък върху превозните средства в общ размер за ревизирания период 19 447, 59 лв. и лихва върху тази сума 6718, 27 лева. Пътният данък е установен в размер 982, 50 лв. с лихва за просрочие 729 лева.

При последвалото оспорване по административен ред, с решение № 01 от 07.01.2010 г., касаторът е е отхвърлил жалбата на дружеството и е потвърдил атакувания ревизионен акт. За да отхвърли жалбата срещу него, кметът на община К. се е мотивирал с липсата на доказателства за прекратяването на регистрацията на ППС, за които са установени ДПС и ПД. Позовал се е на нормата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ и е направил разграничение между спирането от движение и прекратяването на регистрацията. С последния юридически факт е обвързал отпадането на задължението за ДПС, а като условие за прекратяване на регистрацията е посочил предаването на ППС за разкомплектоване, удостоверено писмено. В мотивите на административното решение е отречено служебното прекратяване на регистрацията като основание за погасяване на задължението за местен данък. За ППС с рег. № КН 0939 ТВ и КН 1871 ТВ е отхвърлил жалбата по съображения, че представянето на писмени доказателства, обективиращи отчуждителна сделка, било недостатъчно без прекратяването на регистрацията. Според касатора към фактурата за продажба и договора за покупко-продажба на превозните средства не били приложени удостоверения от компетентния орган, че на същите е била прекратена регистрацията в "КАТ-Пътна полиция" - Кюстендил, в резултат на извършената продажба. Административният съд - Кюстендил е изменил

ревизионен акт № 2 от 09.11.2009 г. на органа по приходите към Дирекция "Местни приходи" при община К. в частта, установяваща задължения на "Кюстендилски строител" АД - гр. К., за данък върху превозните средства за периода от 01.01.2004 до 31.12.2008 г., като го е намалил от 19 447, 59 на 12 549, 26 лв. и лихвите върху него - от 6718, 27 на 4661, 95 лв.; както и в частта, установяваща задължения на дружеството за пътен данък за периода от 01.01.2004 до 31.12.2008 г., като го е намалил от 982, 50 на 794, 44 лв. и лихвите върху него - от 729 на 589.26 лева. Отхвърлил е

жалбата на "Кюстендилски строител" АД - гр. К., срещу ревизионния акт за разликата от изменения до пълния размер на установените със същия данък върху превозните средства и пътен данък.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че в случая данъкът бил недължим поради наличието на условията по чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ (в приложимата за 2007, 2008 г. ред. на ДВ, бр. 105/2006 г.) . Извел е извод, че редуцирането на установените задължения следва да се извърши за 11 от ППС поради прекратена регистрация, считано от 01.06.2006 година. Позовал се е на удостоверяването от органите на МВР, че 19 от притежаваните от дружеството ППС са с невалидни табели, и на частни свидетелстващи документи, каквито са протоколите за разкомплектоване (бракуване) на МПС, от които е установил загубването на качеството ППС на вещите - предмет на протоколите - ППС с номера 12, 19, 20, 21, 22, 23, 25, 27, 28 и 29 по номерацията от РД. Счел е, че притежаването им не било източник на данъчни задължения. Решението е необосновано.

Спорът, с който е сезиран съдът, е правен и се свежда до преценка за прилагането на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ (ред., ДВ, бр. 105/2006 г.) от страна на административния орган. Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Р. Б., а според чл. 53 от ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. По силата на тези правни норми ответникът се явява носител на задължението за данък върху превозните средства, които притежава - а именно посочените в РА 38 бр. ППС. Съгласно чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ (в ред., ДВ, бр. 105/2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) за превозно средство, което няма да се ползва, данък не се събира, при условие че до края на предходната година собственикът му е върнал свидетелството за регистрация и е представил удостоверение за разкомплектоване. Обсъжданата разпоредба, която урежда освобождаването от заплащане на данък върху превозните средства, като материалноправна има действие занапред, считано от влизането й в сила - 01.01.2007 г., т. е. тя се явява приложима за процесните 2007 и 2008 г., когато се явява реализиран съответно данъчният състав на посочените чл. 52 и 53 от ЗМДТ, в които норми от своя страна са уредени материалноправните предпоставки за възникване на това данъчно задължение, както и съответно неговият носител. Тази правна норма има едно и също съдържание - това, посочено по-горе, като тя в тази редакция има действие за времето от 01.01.2007 (ЗИДЗМДТ, ДВ, бр. 105 от 2006 г.) до 01.01.2010 г. (ЗИДЗМДТ, ДВ, бр. 95 от 2009 г.), което съвпада с процесния период от време и изисква едновременното реализиране на двете условия, за да е налице освобождаване от задължението за заплащане на данък върху превозните средства. По повод първото, а именно собственикът да е върнал свидетелството за регистрация, то в случая не е налице.

По повод второто условие - да се представи удостоверение за разкомплектоване на лекия автомобил, притежаването на частни свидетелстващи документи (протоколите за бракуване), на които съдът се е позовал, не са документи, издадени от съответния компетентен орган, за унищожаване на автомобилите, същите не са били представени и пред съответния административен орган. Ответникът по касация не може да се позовава на протоколите за бракуване, които не водят до несъществуване на ППС в правния мир като предмет на облагане по ЗМДТ, тъй като процедурата по прекратяване на регистрацията на ППС не е била завършена. В тази връзка неоснователно се поддържа, че условие за недължимост на данъка по чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ е прекратяването на регистрацията на превозното средство, каквото в случая за 2007 и 2008 г., както беше отбелязано, не е установено. За да се прекрати регистрация на ППС, трябва да се върне регистрационният талон за всяко ППС в КАТ съгласно цитираната норма. От посочените разпоредби е видно, че законодателят е обвързал възникването на данъчното задължение с момента на регистрацията, а освобождаването от данък - с изискванията за връщане на регистрационния талон, а впоследствие и с представянето на удостоверения за разкомплектоване, а не с прекратяването на регистрацията.

Изводът на решаващия състав, че "без да е валидна табелата - материален носител на номера, следва да се считат за отпаднали и последиците на регистрацията като административно разрешение", е в противоречие освен с чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, и с условията за прекратяване на регистрацията на МПС, уредени в глава втора, раздел трети на Наредба № І-45 от 24.03.2000 година. В цитираната норма изрично е указано, че при прекратяване на регистрацията се представят табелите с регистрационен номер и свидетелството за регистрация, като табелите се изземват и унищожават, а върху свидетелството за регистрация се правят съответни отбелязвания (арг.: чл. 19 вр. с чл. 18 ). Част първа от свидетелството за регистрация се маркира като невалидна и след това се връща на собственика, а част втора се прилага към заявлението за прекратяване на регистрацията. Копие от свидетелството за регистрация се прилага към заявлението за прекратяване на регистрацията. Компетентният орган да прекрати регистрацията на ППС в случая е структурното звено "Пътна полиция" при ОД на МВР - Кюстендил. Неизпълнението на задължението по чл. 19, ал. 1 от наредбата за представяне на табелите с регистрационен номер и свидетелството за регистрация на притежаваното от лицето ППС означава, че регистрацията на автомобила не е прекратена. В конкретния случай описаната процедура за прекратяване на регистрацията на притежаваните от ответника ППС е извършена едва след издаването на съставения РА. Между изчерпателно регламентираните основания, свързани с освобождаването от данък на ППС, не е предвидена хипотезата за бракуване на ППС, респ. за разкомплектоване на части на ППС, отнемане на ППС от владението на собственика и т. н. Безспорно се установява, че регламентираната в ЗМДТ, в ЗДвП и в Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. процедура не е спазена, поради което "Кюстендилски строител" АД - Кюстендил, не е излязло от кръга на данъчно задължените лица за притежаваните от него регистрирани ППС.

Не водят до друг извод и представените от ОДМВР - Кюстендил, писма. В писмото от 26.05.2011 г. е посочено, че за изброените 19 бр. ППС служебно е прекратено действието на табелите с регистрационен номер, неотговарящи на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591 и Регламент № 2411/98ЕО, а не е прекратена регистрацията на същите ППС. Видно от писмо на ОД на МВР - Кюстендил от 24.06.2011 г., регистрацията на изброените 16 ППС е прекратена със заявление от собственика на 23.04.2010 г., т. е. след датата на издаване на РА № 2 от 09.11.2009 г., а за останалите 3 бр. ППС - също с прекратено действие на табелите, промяна в тяхната регистрация не е извършена поради наложен запор.

С нормата на § 3 от ПЗР на наредбата е определен срокът, до който продължава действието на старите регистрационни номера и в който собствениците на превозни средства следва да извършат подмяна на същите, а с ал. 3 от текста е регламентирана принудителна административна мярка при неизпълнението на това задължение. Следователно с § 3 се определят сроковете, в които следва да бъдат изпълнени задълженията за собствениците на МПС, създадени по силата на чл. 10 от наредбата, респ. въвеждат се мерки за обезпечаване на изпълнението им. При неспазване на указаните срокове следва служебно прекратяване на действието на табелите с регистрационен номер, неотговарящ на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591 и Регламент № 2411/98ЕО, а не прекратяване на регистрацията на ППС. При установеното в случая бездействие на адресата на нормативно установените задължения (настоящ ответник по касация) не биха могли да настъпят и желаните правни последици. Следователно всички превозни средства, които нямат прекратена регистрация в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР поради брак или промяна на собственост, подлежат на облагане с данък върху превозните средства.

Не могат да бъдат споделени аргументите на съда, че "щом положителна материална предпоставка за възникване на данъчното задължение е наличието на регистрация на ППС, то с прекратяването й отпада задължението за в бъдеще". Законът за местните данъци и такси не урежда прекратяване на данъчното облагане в резултат на служебно прекратена регистрация по аргументите на § 3 от ПЗР на Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., т. е. поради служебно прекратяване на действието на табелите с регистрационен номер, неотговарящ на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591 и Регламент № 2411/98ЕО. В този смисъл съдът неправилно е приел, че от последиците от служебното прекратяване на регистрацията следвало отпадането на данъчната тежест.

Решаващият състав не се е съобразил с изложените обстоятелства и неправилно е приел, че в посочените по-горе случаи протоколите за бракуването на ППС и прилагането на § 3 от ПЗР на цитираната наредба от органите на МВР са достатъчни основания за освобождаване от данък за процесните ППС, и е отменил частично оспорения административен акт. Предвид тези съображения следва да се приеме, че установените задължения за данък върху превозните средства в общ размер за ревизирания период 19 447, 59 лв. и лихва върху тази сума 6718.27 лв. и пътният данък, установен в размер 982, 50 лв. с лихва за просрочие 729 лв., с обжалвания акт са законосъобразно определени.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение на Кюстендилския административен съд в атакуваната му част е неправилно. Същото подлежи на отмяна и тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна, при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Кюстендилски строител" АД срещу оспорените части на ревизионен акт № 26 от 09.11.2009 г. на органа по приходите към Дирекция "Местни приходи" при община К., потвърден с решение № 01 от 07.01.2010 г. на кмета на община К., в изменителната му част, установяваща задължения на "Кюстендилски строител" АД - Кюстендил, за данък върху превозните средства за периода от 01.01.2004 до 31.12.2008 г., като е намален от 19 447, 59 на 12 549, 26 лв., а лихвите върху него - от 6718, 27 на 4661, 95 лв.; както и в частта, установяваща задължения на дружеството за пътен данък за периода от 01.01.2004 до 31.12.2008 г., като е намален от 982, 50 на 794, 44 лв., съответно лихвите върху него - от 729 на 589, 26 лв., като неоснователна и недоказана.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 168 от 10.11.2011 г., постановено по адм. дело № 2 от 2011 г. на Административния съд - Кюстендил, в частта, с която е изменен ревизионен акт № 26 от 09.11.2009 г. на органа по приходите към Дирекция "Местни приходи" при община К. в частта, установяваща задължения на "Кюстендилски строител" АД - гр. К., за данък върху превозните средства за периода от 01.01.2004 до 31.12.2008 г., като е намален от 19 447, 59 на 12 549, 26 лв., а лихвите върху него - от 6718, 27 на 4661, 95 лв.; както и в частта, установяваща задължения на дружеството за пътен данък за периода от 01.01.2004 до 31.12.2008 г., като е намален от 982, 50 на 794, 44 лв., съответно лихвите върху него - от 729 на 589, 26 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ

жалбата на "Кюстендилски строител" АД със седалище и адрес на управление гр. К. срещу ревизионен акт № 26/09.11.2009 г. на органа по приходите към Дирекция "Местни приходи" при община К. в обжалваните му части.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ С. П.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Н. М./п/ Т. Т.

В.О.