Образувано е по касационни жалби на „Витоша ски” АД, гр. С., ул. „Л. К.” №4 срещу решение №64 от 03.11.2009г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №239/2009г., в частта, в която е отхвърлена жалбата му, и на директора на дирекция „Природен парк Витоша”, гр. С., ул. „Антим I” №17, срещу същото решение, в частта, в която е обявена нищожността на негова заповед №45 от 13.11.2008г.

Касационният жалбоподател - „Витоша ски” АД, счита решението в обжалваната му част за нищожно. Съдът не е сравнил съдържанието на отменените с оспорената заповед предишни заповеди на директора на Дирекция „Природен парк Витоша”. Ако беше сторил това щеше да установи идентичност на съдържанието в т. 2 и 3 на оспорената в настоящото производство заповед и на отменените заповеди. С оглед на това, и тъй като отменените заповеди са предмет на съдебен контрол, съгласно чл. 130, ал. 2 АПК, съдът е следвало да ги обяви за нищожни. Като не е сторил това е постановил едно нищожно решение, което моли да бъде отменено. Претендира направените по делото разноски.

Касационният жалбоподател - директорът на дирекция „Природен парк Витоша”, счита решението в обжалваната част за неправилно. Съдът е нарушил принципа на равенство на страните. Неправилно е приел, че жалбата на „Витоша ски” АД срещу негови заповеди №32 от 03.10.2008г. и №37 от 06.10.2008г., е подадена по реда на чл. 152, ал. 1 АПК. Подаването на жалбата направо в съда е довело до уведомяването му за образуваното съдебно производство едва на 25.11.2008г., т. е. след издаването на 13.11.2008г. на оспорената заповед. С оглед на това, към датата на издаване на оспорената заповед, той е имал компетентност да отмени или оттегли свои предишни актове. Съдът е позволил на „Витоша ски” АД да черпи права от незаконосъобразното си действие – нарушението на чл. 152, ал. 1 АПК и по този начин е отнел правото на административния орган по чл. 156 АПК. Моли съда да отмени решението в обжалваната част.

Ответникът по касационната жалба на „Витоша ски” АД –директорът на дирекция „Природен парк Витоша”, счита същата за неоснователна. Съдът правилно е приел, че не е налице идентичност на съдържанието по т. 2 и 3 на отменените и оспорената в настоящото производство заповеди. Налице е разлика в териториалния обхват и в обхвата на забранените дейности. Счита, че чрез оспорването на заповедите му се осъществява незаконосъобразен начин на обжалване на установените с плана за управление на природен парк „Витоша”, приет с решение №305 на Министерския съвет от 22.04.2005г., режими на ползване на планината. Моли съда да остави без уважение жалбата.

Ответникът по касационната жалба на директора на дирекция „Природен парк Витоша” – „Витоша ски” АД, счита същата за неоснователна. Твърди, че по един недопустим начин, директорът на дирекцията се стреми да избегне съдебен контрол на актовете си. Моли съда да остави без уважение жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Решението на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд счита касационните жалби за допустими – подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Съдът, като разгледа касационните жалби на посочените в тях основания счита жалбата на „Витоша ски” АД за основателна, а жалбата на директора на дирекция „Природен парк Витоша” – за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че т. 1 от оспорваната заповед № 45 от 13.11.2008г. на директора на дирекция „Природен парк Витоша”, с която са отменени негови предишни заповеди №32 от 03.10.2008г. и №37 от 06.10.2008г. е нищожна. Същата е издадена след като спорът за тяхната законосъобразност е отнесен в съда и е образувано съдебно производство. С образуването на съдебното производство органът вече не е компетентен по време. Т.2 и 3 от заповедта съдът е приел, че са издадени в рамките на компетентността на органа – в съответствие с правомощията му по чл. 78, ал. 3 и 4 от Закона за горите и чл. 52 и 79, ал. 3 от Закона за защитените територии. Доколкото жалбата е само относно нищожност на оспорения акт съдът не е обсъждал релевираните доводи за неговата незаконосъобразност. Тези изводи на съда са частично правилни.

По делото е нямало спор за факти. Безспорно е, че директорът на дирекция „Природен парк Витоша” е издал заповеди №32 от 03.10.2008г. и №37 от 06.10.2008г., с които е забранил и спрял извършването на определени дейности в определени територии на природен парк Витоша. Безспорно е също така, че тези заповеди са обжалвани от „Витоша ски” АД с жалба, подадена в съда на 17.10.2008г. и по която на 20.10.2008г. е образувано съдебно производство. Не се спори, че на 13.11.2008г. директорът издава оспорваната в настоящото производство заповед, с която отменя своите две предишни заповеди и забранява и спира определени дейности в парка. Спорен по делото е бил въпросът компетентен ли е бил директорът да издаде оспорваната заповед, т. е. нищожна ли е заповедта.

Административнопроцесуалният кодекс регламентира по различен начин възможността административният орган сам да отмени издаден от него акт с оглед на това дали същият е влязъл в сила или е обжалван.

Директорът на дирекция „Природен парк Витоша” твърди, че към датата на издаване на оспорената заповед – 13.11.2008г. не е знаел, че предишните негови заповеди са оспорени по съдебен ред. Заповеди №32 от 03.10.2008г. и №37 от 06.10.2008г. са били съобщени чрез интернет страницата на дирекцията на 07.10.2008г. и едномесечният срок за тяхното обжалване, съгласно чл. 179 АПК, е изтекъл на 07.11.2008г. Следователно заповед №45 от 13.11.2008г. е издадена след срока за обжалване на двете заповеди. При положение, че жалбата е подадена директно до съда логично е органът да не е знаел за жалбата. За него обаче, с оглед изтичането на срока за обжалване и липсата на подадена чрез него жалба, заповеди №32 и 37, са били влезли в сила. В този случай, и съгласно разпоредбата на чл. 99 АПК, той може да ги отмени, но само, когато е налице някоя от изрично предвидените в нормата хипотези, а не произволно, по своя воля. В настоящия случай, не е налице нито една от хипотезите на чл. 99 АПК, а и органът не се е позовал на тази разпоредба в заповедта. Не е проведено и производството по чл. 100 и сл. АПК. С оглед на това директорът на дирекция „Природен парк Витоша”, в хипотезата, в която приема, че заповеди №32 и 37 са влезли в сила, тъй като не е знаел за обжалването им, не е имал право да издаде заповед, с която да ги отмени. Действал е без да има компетентност и поради това издаденият акт е нищожен.

С подаването на 17.10.2008г. в съда на жалба, „Витоша ски” АД задвижва съдебното обжалване на заповеди №32 и 37. С оглед на това, и по аргумент от разпоредбата на чл. 130, ал. 2 АПК, никой друг орган няма право да разглежда акт, който вече е предмет на разглеждане от съда. Нормата определя изключителната подведомственост на административния съд по административни дела и лишава от компетентност други органи да се произнасят по административния спор, който съдът е приел за разглеждане. Това важи и за органа, издал акта, предмет на съдебен контрол. Както правилно е посочил в мотивите си съдът времевите предели на материалната компетентност на органа, с образуването на съдебното производство, са изчерпани. Компетентността е обективен факт и не зависи от субективната преценка на органа или от неговото знание за релевантните факти. В случая не става въпрос за неправомерно упражняване на права, както твърди административният орган, визирайки чл. 152, ал. 1 АПК. Действително, съгласно тази норма жалбата се подава чрез органа, издал оспорвания акт, но подаването й директно в съда не означава, че съдът не е релевантно сезиран. Други са изискванията, които правят производството недопустимо и сред тях не е фактът, къде е подадена жалбата. Напротив, съгласно чл. 127, ал. 1 АПК съдилищата са длъжни да разгледат всяко подадено до тях искане. Видно от изложеното в хипотезата, когато заповеди №32 и 37 са обжалвани по съдебен ред и е образувано съдебно производство, директорът на дирекция „Природен парк Витоша” също не е имал компетентност да отмени сам своите заповеди. Като е сторил това той е издал нищожен акт.

Първоинстанционният съд, като е достигнал до същия правен извод, е постановил в тази част правилен съдебен акт. На базата на този извод съдът е приел, че оспорената заповед в т. 2 и 3 не е нищожна, а издадена от компетентен орган. По принцип, ако се преценява компетентността на директора на дирекция „Природен парк Витоша” да издава заповеди по 78, ал. 4 във вр. с ал. 3 от Закона за горите и чл. 52 и 79, ал. 3 от Закона за защитените територии и в случаите на чл. 73 АПК, безспорно, той има компетентност да издаде заповед със съдържание, визирано в т. 2 и 3 на оспорения акт. Въпросът в случая е не дали въобще има такава компетентност органът, а дали с оглед на нищожността на акта му за отмяна има право отново да издаде акт със същото съдържание. Нищожният административен акт не поражда и никога не може да породи целените правни последици. Т.е. той не може да доведе до отмяна на визираните в него актове, поради което в правния мир заповеди №32 от 03.10.2008г. и №37 от 06.10.2008г. продължават да съществуват и да действат. Нищожният административен акт не може да бъде годна правна основа за издаването на друг акт със същото съдържание, а в случая точно това е целял административният орган – да отмени предходните два акта, за да издаде новия. Основателни са твърденията на директора на дирекция „Природен парк Витоша”, че има различие в съдържанието на т. 2 и 3 по заповед №45 и съдържанието на заповеди №32 и 37 в материалния и териториалния им обхват. Това различие обаче е в намаляване на обхвата на дейностите и на териториите с втората заповед, т. е. обхватът на втората заповед е идентичен с част от този на първата. При това положение, и с оглед на факта, че заповедта за отмяна на предходните заповеди е нищожна, не е налице годно основание за издаване отново на заповед със същото съдържание. Нищожността на заповедта, в частта за отмяната, влече нищожност и на останалата част от заповедта. Именно защото цялата заповед е нищожна, съдът следва да констатира и прогласи нейната нищожност и по този начин да осигури правна сигурност – да е ясно на адресатите на общия административен акт, кой акт е валиден и с кой от актовете трябва да съобразяват поведението си.

Като не е съобразил изложеното, а е приел, че т. 2 и 3 на заповед №45 от 13.11.2008г. са валидни, съдът е постановил в тази част неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна. Не е необходимо установяването на нови факти и в хода на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което настоящата инстанция следва да реши делото по същество като прогласи нищожността и на т. 2 и 3 от заповед №45 от 13.11.2008г. на директора на дирекция „Природен парк Витоша”. Като прогласи нищожността на цялата заповед съдът ще премахне създадената правна несигурност. Административният орган, с оглед отменените поради незаконосъобразност заповеди №32 от 03.10.2008г. и №37 от 06.10.2008г., и ако са налице основания за налагане на съответните забрани и предписания, ще следва да проведе административно производство при спазване на разпоредбите на АПК и в резултат на това да издаде съответния акт.

С оглед изхода от оспорването и направеното от „Витоша ски” АД искане и на основание чл. 143, ал. 1 и чл. 144 АПК във вр. с чл. 78 ГПК Дирекция „Природен парк Витоша” следва да бъде осъдена да заплати на „Витоша ски” АД направените по делото разноски в размер на 90 лв. – 50 лв. държавна такса за обжалване на административен акт, 15 лв. за съобщение в Държавен вестник и 25 лв. за касационно обжалване.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение №64 от 03.11.2009г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №239/2009г., в частта, в която е отхвърлена жалбата на „Витоша ски” АД срещу т. 2 и 3 на заповед №45 от 13.11.2008г. на директора на дирекция „Природен парк Витоша” и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОБЯВЯВА

нищожността на т. 2 и 3 на заповед №45 от 13.11.2008г. на директора на дирекция „Природен парк Витоша”. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

ОСЪЖДА

Дирекция „Природен парк Витоша”,

гр. С., ул. „Антим I” №17

да заплати на „Витоша ски” АД,

гр. С., ул. „Л. К.” №4 90 (деветдесет) лева

разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Ю. К.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Р./п/ С. Я.

С.Я.