Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско

отделение в закрито заседание на девети април две хиляди и девета година в

разгледа докладваното от съдия Е. В. частно гражданско дело 212 по описа

за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 278, във връзка с чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. И. Д., чрез адвокат К, срещу определение № 56 от 26.02.2009 г., по ч. гр. д. № 76/2009 г., на Смолянски окръжен съд.

Ответникът по жалбата К. И. Ш. не е подала писмен отговор.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се потвърждава първоинстанционен съдебен акт, с който се дава разрешение по същество на други производства – касационно основание по чл. 274, ал. 3, т. 2, предложение първо ГПК. Частната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна, редовна е и е допустима.

С определението си от 20.01.2009 г., по гр. д. № 176/2008 г., Районен съд – гр. З. е назначил В. И. Д. и К. И. Ш. за управители на наследствено имущество, останало от Е. И. Д. , починал на 16.11.2008 г., като е приел, че и двамата наследници по закон имат право да бъдат управители. Постановеният съдебен акт е потвърден с определение № 56 от 26.02.2009 г., по ч. гр. д. № 76/2009 г., на Смолянски окръжен съд, който е приел, че и двамата наследници по закон са с известно местожителство и са поели управлението на наследственото имущество, поради което не е било необходимо изричното им назначаване за управители.

Частната жалба на В. И. Д., чрез адвокат К, срещу определението на Смолянски окръжен съд е с оплаквания за незаконосъобразност, като се твърди, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона. Поддържа се, че приемането под опис на наследственото имущество от единия наследник по закон е предпоставка за допустимостта на заявлението за приемане под опис от останалите, както и че само първият приел под опис наследник може да бъде назначен за управител по чл. 65, ал. 1 от Закона за наследството /ЗН/.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите за разглеждане материалноправни и процесуалноправни въпроси не са съществени и не обуславят съдържанието на съдебното определение. Допустимостта на молбата за приемане под опис на наследствено имущество се обуславя от наличието или липсата на предпоставките по глава четвърта от Закона за наследството, в полза на лицето, комуто законът признава това право. Правото на приелия под опис да управлява наследствените имущества възниква с оглед необходимостта да не се разпилява наследството, в интерес на кредиторите на наследодателя и на заветниците. Когато лицата, които имат право да наследяват са с известно местожителство и от действията им е явно, че са приели наследствено имущество, няма основание само единият от наследниците да се приеме за управител на цялото наследство. Отношенията следва да се разрешат като такива между сънаследници, на основата на съществуващото наследствено правоприемство.

В конкретния случай, поставените въпроси не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, не се разрешават противоречиво от съдилищата и нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1 т. 1, 2 и 3 ГПК).

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 56 от 26.02.2009 г., по ч. гр. д. № 76/2009 г., на Смолянски окръжен съд.