Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на И. П. против решение № 1592 от 19.10.2011 г. по адм. дело № 999/2011 г. на Административния съд - Пловдив, като неправилно поради нарушение на приложимия материален закон.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба, е неоснователна.

С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 46, ал. 5 ЗОС във вр. с чл. 145 АПК, съдът е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател против заповед № ЗРИ-53/07.03.2011 г. на кмета на район "Източен" при община П., с която е прекратено наемното правоотношение за общинското жилище поради неплащане на наемната цена за срок повече от три месеца. Съдът е изложил съображения, че оспорената заповед освен, че е издадена от компетентен административен орган и в писмена форма, е в съответствие с посоченото в нея правно основание - чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС. Решението е правилно.

Съдът е осъществил следващия се съдебен контрол в изпълнение на задълженията си по чл. 168 АПК във вр. с чл. 146 АПК, като е изложил изключително подробни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция.

Безспорен е фактът, че жалбоподателят към момента на издаване на оспорената заповед не е плащал наем за наемания от него общински имот за времето от 01.09.2009 г до месец юли 2010 г. в размер на 459, 54 лв. и допълнително до 05.01.2011 г. общо дължи наем в размер на 881, 29 лева. Следователно налице е правното основание на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС за прекратяване на наемния договор. Законосъобразно съдът не е възприел довода на жалбоподателя, че частичното плащане на дължимия наем, не опорочава законосъобразността на оспорения административен акт.

Водим от горното, Върховният административен съд - ІІІ отделение, ...