Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Д. Н. срещу решение № 44 от 11.11.2009 г. на Административен съд - Русе по адм. дело № 391/2009 година. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Жалбоподателят е подал и частна жалба срещу определение от 02.11.2009 г., с което АС -Русе е оставил без разглеждане искането му за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповед № 1893/28.09.2009 г. на

заместник директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" гр. Р. Ответникът по касационната жалба -

заместник директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" гр. Р. не е изразил становище по касационната и частната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната и частната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба и частната жалба са процесуално допустими като подадени в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото им, прие за установено следното: По частната жалба:

С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 1893 от 28.09.2009 г. на заместник директора на РДГП гр. Р., на жалбоподателя Д. Н. е наложена принудителна административна мярка - "принудително отвеждане до границата на Р. Б.". Административният орган е допуснал предварително изпълнение на акта при условията на чл. 60, ал. 1 от АПК - поради опасност да бъде осуетено или затруднено изпълнението на акта. С жалбата си срещу заповедта Д. Н. е поискал да се отмени допуснатото предварително изпълнение на акта.

С определение от 02.11.2009 г. АС - Русе е оставил без разглеждане жалбата на Николоз срещу допуснатото предварително изпълнение на процесната заповед. Съдът е приел, че жалбоподателят е бил надлежно уведомен за разпореждането като част от заповедта по чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ на 29.09.2009 г., като жалбата му до съда е подадена на 05.10.2009 г. Към този момент е изтекъл тридневният срок по чл. 60, ал. 4 от АПК за обжалване на разпореждането по чл. 60, ал. 1 от АПК пред съда, поради което искането му е просрочено.

Определението е правилно. Законосъобразно съдът е приел, че не е спазен срокът по чл. 60, ал. 4 от АПК, в рамките на който жалбоподателят е имал възможност да сезира съда с искане за отмяна на допуснатото предварително изпълнение. Поради това правилно е оставил същото без разглеждане като процесуално недопустимо. По отношение на съобщаването на разпорежданията по чл. 60, ал. 1 от АПК правилото на чл. 140, ал. 1 от АПК във връзка с удължаване на сроковете за обжалване на административните актове не намира приложение. След като искането не е направено в тридневен срок от уведомяването на жалбоподателя за допуснатото предварително изпълнение, същото се явява просрочено и не подлежи на разглеждане по същество. Поради това определението следва да се остави в сила.

С обжалваното решение АС - Русе е отхвърлил жалбата на Д. Н. срещу заповед № 1893 от 28.09.2009 г. на заместник директора на РДГП гр. Р., с която му е наложена принудителна административна мярка - "принудително отвеждане до границата на Р. Б.". Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила. От фактическа страна е приел за установено, че жалбоподателят на 26.09.09. на ГКПП Дунав мост, трасе изход Гюргево, е направил опит да излезе през границата на страната, ползвайки неистински официален чуждестранен документ за самоличност - португалско разрешително за престой, издадено на 02.03.2009 г. в гр. П., Португалия. За това деяние, с което е осъществил състава на престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 2 от НК, Д. Н. с одобрено споразумение от Русенски районен съд е признат за виновен и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието изтърпяване е отложено при условията на чл. 66 от НК. В предложението за налагане на ПАМ по реда на Закона за чужденците в Р. Б. е посочено, че чужденецът е влязъл в страната с редовен грузински паспорт и оригинална българска виза, като при направената проверка е установено, че визита е с изтекъл срок на валидност, а португалските разрешителни са цялостна фалшификация, поради което се предлага да му бъде наложена ПАМ по чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ, при която хипотеза ограничителната мярка се прилага, когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в сроковете по чл. 39б. В нея са посочени фактическите обстоятелства относно документите за легитимация на жалбоподателя, но липсва изрично отразяване на факта на изтичане срока на издадената му българска виза към този момент. Съдът, след като е обсъдил фактическите и правни основания, посочени в оспорената заповед, е достигнал до извод, че административният орган неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ, доколкото релевантните обстоятелства сочат на състава по чл. 41, т. 3 от ЗЧРБ - а именно, че чужденецът е влязъл и пребивава в страната с неистински или с преправен документ за задгранично пътуване или със заместващ го документ. Счел е обаче, че водещи при преценка на законосъобразността на акта са изложените обстоятелства в съдържанието му, поради което допуснатата неточност на правното основание за налагане на мярката не е съществено в степен, която да обуслови нейната незаконосъобразност. Приел е, че мярката е наложена законосъобразно и е отхвърлил като неотносими към предмета на спора доводите за противоречието й с разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. В тази връзка е изтъкнал, че производството по Закона за убежището и бежанците е самостоятелно и инициирането му от жалбоподателя не съставлява основание за отмяна на приложената ПАМ. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат.

Решението е правилно като краен резултат, при следните допълващи и коригиращи мотиви:

Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ

. В предложение рег. № 20421/28.09.2009 г., изготвено от началника на ГПУ - Русе за налагане на принудителна административна мярка на жалбоподателя е посочено, че представените паспорти и български визи в тях са оригинални, като визите са с изтекъл срок на валидност, а португалското разрешително е неистинско, което съставлява основание за налагане на ограничителна мярка по чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ и такава по чл. 42з, ал. 2 и ал. 3 вр. чл. 11, т. 5 от ЗЧРБ - има данни, че целта на влизането му е да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава, за срок от пет години. Настоящата инстанция намира, че тези обстоятелства правилно са били подведени от административния орган към фактическия състав на чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ, поради което не може да бъде споделен изводът на решаващия съд за неточна квалификация на акта. Обратно, мотивите на съда за наличие на фактическия състав по чл. 41, т. 3 от ЗЧРБ не могат да бъдат споделени. Няма данни чужденецът да е влязъл и пребивавал в страната с неистински или с преправен документ за задгранично пътуване, а обстоятелството, че се е опитал да я напусне с такъв документ не съставлява основание за прилагане на мярката по чл. 41, т. 3 от ЗЧРБ. При положение, че към този момент издадената българска виза е изтекла, законосъобразно е наложена ограничителната мярка, визирана в чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ. Останалите правни съображения, изложени от първоинстанционния съд за законосъобразност на обжалваната заповед като издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и наличие на предвидените в закона условия за прилагането й са правилни и се споделят изцяло от касационната инстанция. В хода на съдебното производство не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, както се поддържа в касационната жалба. При положение, че жалбоподателят е бил надлежно представляван от назначения му пълномощник по реда на ЗПрП и липсата на изискване за лично явяване в съдебно заседание, обстоятелството, че съдът е разгледа спора в негово отсъствие не обективира нарушение на процесуалните правила.

Предвид изложеното, не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

определение от 02.11.2009 г. по чл. 60, ал. 4 от АПК на Административен съд - Русе по адм. дело № 391/2009 година. ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 44 от 11.11.2009 г. на Административен съд - Русе по адм. дело № 391/2009 година. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. С. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Ю. К./п/ И. Р.

Ю.К.