Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.Образувано е по касационната жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение по адм. д. №1919/2011 г. по описа на АС-Варна. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение с доводи за неправилност - необоснованост и нарушения на съдопроизводствените правила. Развива подробни съображения по същество на спора относно неправомерността на извършеното плащане и неотносимостта към предмета на спора на добросъвестно поведение на лицето. Твърди се още, че основната цел на ЗПЗЗП,е да се подпомагат само земеделски стопани, които ползват земеделска земя, съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗСПЗЗ,като в случая е установено, че лицето е заявило площи, които не е ползвало.

Ответната страна - ЕТ "БГ - Агро-А. К.", в писмено становище по касационната жалба, счита същата за неоснователна. Поддържа доводи, че в решението си първоинстанционния съд подробно е изследвал приложимите норми, за да стигне до правилния извод, че правомощията на директора на фонда за издаване на АУПДВ не са предоставени от Управителния съвет, а произтничат директно от закона.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че на основание чл. 20, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 11 от Устройствения правлиник на ДФЗ,управителния съвет е дал възможност на ИД на дФЗ да делегира свои права на заместник - изпълнителния директор, което е и строрено. Затова в конкретния случай административния акт е издаден административен орган за който делегираните права произтичат от нормативен акт, поради което следва да се приеме, че не е нищожен.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение №2639/ 10.11.2011 г. по адм. д.№ 1919/2011 г. по описа на Административен съд - Варна...