Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Ч. С. Ч., адвокат от Пазарджишката адвокатска колегия като пълномощник на П. А. В. в качеството и на Директор на ОД "Земеделие" Пазарджик против решение № 510 от 28.10.2009 г. на Административен съд Пазарджик, І състав по адм. дело № 183/2009 г.

С него се отменя протоколно решение от 08.10.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № РД - 06 - 23/27.02.2009 г. на Директора на ОДЗ гр. П. в частта му за имоти № 030081 и № 011051, находящи се в землището на с. Р., О. Б. и отразени в раздел І на приложението и върната преписката на административния орган за решаване на въпроса по същество при съобразяване на указанията в решението.

Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК поради което се иска отмяната му ведно с последиците.

На първо място се поддържа, че неправилно съдът допуснал, приел и кредитирал заключение на СТЕ след като е безспорен факта, че комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ се е съобразила с влезлите в сила регистър на имотите към КВС и КВС. Обстоятелството относно правилно ли са отразени процесните имоти в КВС и представляват ли гори по смисъла на ЗГ са въпроси относими към спор за собственост между държавата и общината, но са неотносими към законосъобразността на обжалвания административен акт в настоящето производство.

На следващо място се поддържа, че директорът на ОДЗ е назначил комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, определил е състава и в нея са участвали определените от закона представители и в работата си е разгледала представеното извлечение от регистъра на имотите към КВС след което е приела, че процесните имоти следва да бъдат отразени в приложение 1, раздел 1 от него. След като комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ се е съобразила изцяло с КВС и е взето решение в предвидената от закона форма и съдържание, одобрено с последваща заповед от Директора на ОДЗ не са налице нарушения съставляващи основания за отмяна по чл. 146 от АПК.

Ответната страна, Изпълнителна агенция по горите чрез процесуалния си представител Е. М. взема становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба.

Заинтересованата страна, Министърът на земеделието и храните чрез пълномощника си В. В. взема становище в писмен вид за основателност на жалбата.

Заинтересованата страна, Кметът на О. Б. не се представлява и не взема становище по жалбата.

Заинтересованата страна, Агенция по геодезия, картография и кадастър не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава закслючение за неоснователностна жалбата. Решението е правилно тъй като съдът се е съобразил с установените факти по делото, че процесните имоти са гори по смисъла на чл. 2 от ЗГ и поради това неправилно са били причислени към земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. С разпоредбата на чл. 19, ал. 12 ЗСПЗЗ законодателят се стреми да отстрани пропуски при приложението на чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, а не да разширява приложното поле на ал. 1. Тезата за безусловно съобразяване с КВС влиза в противоречие с основните принципи на законност и истинност по смисъла на чл. 4 и чл. 7 от АПК предвид изрично регламентирано задължение по чл. 45в, ал. 6 от ППЗСПЗЗ и води до неправилното отразяване на гори като пасище - мера. Законодателят не е регламентирал условия за допускане на изменение или поправки на ОФГ в КВС за да бъде приложен чл. 45в, ал. 6 от ППЗСПЗЗ и с последната се възлага проверка на основанията по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ с оглед предвидените последици от определянето на тези имоти.

Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в 14 дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба от Държавна агенция по горите/сега Изпълнителна агенция по горите/ срещу протоколно решение от 08.10.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № РД - 06 - 23/27.02.2009 г. на Директора на ОДЗ Пазарджик в частта за имоти № 030081 и № 011051 в землището на с. Р., О. Б., които били определени като земи по чл. 19, ал. 1 и включени в приложение №1, раздел 1 от решението.

Възраженията са били за незаконосъобразност на решението, одобрено със заповедта на Директора на ОДЗ, тъй като имотите представляват гори по смисъла на чл. 2 от ЗГ и неправилно са отразени в КВС в друго качество.

Съдът е разгледал жалбата по същество и от доказателствата на страните, тези представени с административната преписка и от заключение на СТЕ е установил че процесните имоти представляват гори, поради което неправилно са отразени в КВС като пасище - мера. При тези фактически констатации съдът е приел, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно и като такова го е отменил и върнал преписката на административния орган за разрешаване на въпроса съгласно мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона.

Така постановеното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Приложимата нормативна уредба се съдържа в разпоредбите на чл. 19 от ЗСПЗЗ и в чл. 45в и чл. 45г от ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ "общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост". Съгласно чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ "общинската служба по земеделие предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и осигурява достъп за заседанията на комисията до картата на възстановената собственост в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ". От тази разпоредба следва, че определянето на имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ се извършва въз основа на данните от картата на възстановената собственост (КВС) и регистъра на имотите към нея, а не въз основа на данните отразени в лесоустройствения проект (ЛУП).

Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49 от 05.11.2004 г., картата на възстановената собственост (КВС) обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, както и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. Според чл. 6, ал. 1 от наредбата, създаването на картата на възстановената собственост обхваща: 1. обединяване на цифровите данни от плановете и картите по чл. 1, ал. 2 за възстановената собственост върху земеделските земи, горите и земите от горския фонд; 2. отстраняване на констатирани при обединяването несъответствия във: а) общата граница между земеделските, горските, териториите по § 4 ЗСПЗЗ и стопанските дворове на прекратените организации по § 12 ЗСПЗЗ, защитените, нарушените и транспортните територии, водните течения и водните площи; б) землищните граници; 3. отстраняване на несъответствия, непълноти и грешки в местоположението и данните за имотите, засегнати от дейностите по т. 2; 4. коригиране на кодове за: трайно предназначение на териториите, начина на трайно ползване на поземлените имоти, вид собственост, начин на възстановяване на имотите и др.; 5. въвеждане и актуализиране на данни за собственици в регистрите към КВС.

Лесоустройственият проект не фигурира в КВС и не е част от тази карта. Лесоустройствените проекти, Лесоустройствените планове и Лесоустройствените програми се създават по реда на чл. 25 от Закона за горите (ЗГ), като съдържанието им е посочено в § 1 от ДР на ЗГ. В чл. 45в, ал. 2, а и в ал. 3 от ППЗСПЗЗ няма изискване съществуващия лесоустройствен проект за землището да се предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Меродавно по отношение на имотите, за които се твърди, че са гори, а не земеделски земи, е отразяването във влязлата в сила карта на възстановената собственост. Въпросите относно характеристиките на поземлените имоти - кадастрални единици са относими към спора за вида на собствеността - държавна или общинска, но разрешаването на този спор е недопустимо в административното производство. Правнорелевантните факти са дали процесните имоти, които жалбоподателят пред първата инстанция, определя като гори, са включени в картата на възстановената собственост и дали тя е влязла в сила. В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, че плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници на територията на О. Б. са влезли в сила и че комисията се е съобразила изцяло с предоставените й писмени данни, като е описала в протоколното решение спорните имоти по номер на имота, площ, и начин на трайно ползване, идентично с описанието им в КВС и в регистъра на имотите към КВС. Именно такова е и изискването на разпоредбата на чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ.

Заключението на вещото лице от назначената по делото съдебно-техническа експертиза, в което са описани процесните имоти като гори е неотносимо. Първо защото за настоящото производство са релевантни данните за имотите, отразени в КВС, а не данните за имотите по ЛУП и на второ място, ако има грешки в самата КВС или закононарушения, допуснати при възстановяване на собствеността на земеделските земи, горите и земите от горския фонд, то редът за отстраняването им не е чрез обжалване на протоколните решения на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрени със заповед на Директора на съответната Областна дирекция "Земеделие".

При изложените съображения решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата на Изпълнителната агенция по горите гр. С. срещу протоколно решение от 08.10.2008 г. на Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № РД - 06 - 23/27.02.2009 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. П. в частта за имоти № 030081 и № 011051 в землището на с. Р., О. Б. бъде отхвърлена като неоснователна.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 510 от 28.10.2009 г. на Административен съд Пазарджик, І състав по адм. дело № 183/2009 г. и В. Н. П.:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата, подадена от Изпълнителната агенция по горите гр. С. срещу протоколно решение от 08.10.2008 г. на Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № РД - 06 - 23/27.02.2009 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. П. в частта за имоти № 030081 и № 011051 в землището на с. Р., О. Б.. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Б. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Г. М./п/ Г. Г.

Г.Г.