Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ [населено място] против решение № 1040/19.05.2016 г., постановено по адм. дело № 1043/2016 г. по описа на Административен съд гр. П., с което е отменена заповед № ЗД-3/16/28.04.2016 г. на директора на дирекция „СП” [населено място] за временно настаняване по спешност на детето Н. И. Н. в Кризисен център за деца, преживели насилие в [населено място]. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт.

Ответната страна по касационната жалба – Т. З. Д. от [населено място], чрез пълномощника адв. Н. М, оспорва жалбата. В писмен отговор от пълномощника се излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендира присъждане на разноските за тази инстанция, като представя списък по чл. 80 ГПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът правилно е отменил заповедта, като е приел, че същата не съответства на материалния закони и на целта на закона.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд гр. П., по жалба на Т. З. Д., е отменена заповед № ЗД-3/16/28.04.2016 г. на директора на дирекция...