Образувано е по касационна жалба на П. Х. В. от [населено място], срещу Решение № 28 /08.03.2016 г, постановено по адм. д. № 225 /2015 г, по описа на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № РД/02-00920/24 ноември 2015 година на кмета на [община].
В касационната жалба не са посочени конкретни основания за отмяна, но от съдържанието й може да се направи извод, че решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът - кметът на [община], заявява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира разноски.
Ответникът – Р. С. Т., заявява становище за недопустимост и неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред Административен съд - Ямбол е образувано по жалба на П. Х. В. от [населено място] срещу Заповед № РД/02-00920 /24.11.2015 г, на кмета на [община], с която на основание чл. 194, ал. 1 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) на П. Х. В., като собственик на имот с административен адрес [населено място], [улица], му е наредено да осигури свободен достъп през имота си за изработка на хидроизолация в основи до калкален каменен зид и топлоизолация на калкален тухлен зид по северната фасада на сградата, по границата с имота с адрес [улица]. Съдът е приел, че при издаването на оспорената пред него заповед не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи – със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол. Доколкото за конкретната хипотеза липсва законово предписание, заповедта следва да е издадена от кмета на общината. Единственото условие е съответните работи е да са разрешени или предписани. От анализа на доказателствата първоинстанционният съд правилно е приел, че действията са предприети за извършване на текущ ремонт на строеж, по смисъла на §5, т. 43 от ЗУТ, за извършването на който не е необходимо издаването на разрешение за строеж или инвестиционни проекти.
По делото е доказано, че северната стена на сградата, намираща се в имота на Р. Т. се нуждае от полагане на хидроизолация и топлоизолация. Представени са и доказателства за опитите на Т. да получи съгласие от жалбоподателя за осигуряване на достъп, чрез изпращане на нотариална покана. Предвид разположението на стената, правилно е прието, че няма друга техническа възможност за извършване на ремонта, което е потвърдено и от съдебно-техническата експертиза.
В касационната жалба се повтарят мотиви изложени пред първоинстанционния съд. Същите не са насочени към индивидуализиране на касационно основание, а повторно атакуват действия на административните органи. Възражението на жалбоподателя за отнемане на част от имота му, чрез поставянето на 10см. изолация, също е неотносимо към настоящия спор. По делото е установено, че тя е нужна за опазване на калкалния зид и е в минималния възможен размер, видно от заключението на вещото лице. Освен това в чл. 194, ал. 4 от ЗУТ законодателят е предвидил процедура по обезщетение за причинени вреди от осигурения достъп.
Предвид изхода на спора и направеното искане на кметът на [община] за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, същото следва да бъде уважено. Следва да се възложи в тежест на жалбоподателя заплащането на разноски в размер на 600, 00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Направеното искане на Р. С. Т. за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция също следва да бъде уважено, до доказания реално заплатен размер с Договор за правна защита и съдействие №0000058531 (стр. 19). Следва да се възложи в тежест на жалбоподателя заплащането на разноски в размер на 450, 00 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 28 /08.03.2016 г, постановено по адм. д. № 225 /2015 г, по описа на Административен съд - Ямбол
ОСЪЖДА П. Х. В. от [населено място] да заплати на [община] разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 600, 00 (шестстотин) лева.
ОСЪЖДА П. Х. В. от [населено място] да заплати на Р. С. Т. разноски, в размер на 450, 00 (четиристотин и петдесет) лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.