Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на В. К. П., представляван от адв.. Г, против решение № 98/28.03.2016 г. по адм. д. №328/2015 г. по описа на Административен съд Смолян с молба за отмяната му като неправилно. В съдебно заседание се претендират разноски.

Ответникът началник на Служба по геодезия, картография и кадстър /СГКК/ -С. в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.

Ответникът И. К. П., представляван от адв.. П, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира разноки. Ответницата В. К. Щ. не взема становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира:

Пред първата инстанция касаторът е оспорил заповед № 18-9458/02.12.2015 г., с която по заявление на И. К. П. началникът на СГКК С., на основание чл. 54, ал. 4, вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закон за касастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е одобрил изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-57/28.08.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ С. с нанасяне на нов обект -сграда с идентификатор 80371.241.934.5 с площ 20 кв. м. без данни за собственост.

С постановеното по делото решение Административен съд Смолян е оставил в сила обжалваната заповед. Приел е, че задължението за заснемане на съществуваща сграда произтича от нормативен акт, като същевременно е скрепено със санкция по чл. 96, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 54а, ал. 2 ЗКИР, предвид което без значение е дали сградата е съществувала при одобряване на кадастралната карта или...