Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ).

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. С., в качеството й на пълномощник на ГДИН при МП против Решение № 92 от 17.09.2015 г., постановено по адм. дело № 37/2015 г. от Административен съд Ямбол. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и да реши спора по същество като отхвърли иска, алтернатовно – ако приме иска за основателен – да намали размера на обезщетението.

Ответната страна – М. С. И., действаща лично за себе си и като законен представител на малолетния Й. И. И., в качеството им на наследници на починалия ищец – И. Й. И., чрез пълномощника им адв. М. А., оспорват касационната жалба, а по изразяват становище за правилност на атакуваното с нея съдебно решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че не се доказва по делото незаконосъобразно бездействие на администрацията на З. [ място] да осигури достъп до санитарен възел и до тоалетна, както и достатъчно жилищна площ и легло в исковия период от 06.06.2013 г. до 18.08.2014 г., поради което исковете са били неправилно уважени.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията, посочени в чл. 218 АПК, същата е частично основателна при следните съображения:.

Пред решаващия съд починалия понастоящем И. И....