Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.
К. [] моли да бъде отменено решение № 2011/06.10.2015г. по адм. д. № 1208/2015г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-03-1401446-091-01/15.01.2015г. на ТД на НАП-В. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. В защита по същество поддържа нищожност на РА поради противоречие на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Подробни съображения излага в жалбата и в защита по същество. Моли РА да бъде отменен изцяло и да му бъдат присъдени разноски.
Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „ОДОП”-В., редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-03-1401446-091-01/15.01.2015г. на ТД на НАП-В., с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит за периода м. 10.2009г. по фактури на [фирма], [фирма] и [фирма] на основание чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1, чл. 6, чл. 9 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като доставките на стоки и услуги по фактурите на тези доставчици не са осъществени.
Доводът за нищожност на РА е неоснователен предвид тълк. р. № 5/13.12.2016г. по тълк. д. №10/2016г. на ОСС на ВАС.
Съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне в РА на данъчните задължения по ЗДДС за м. 10.20009г. на ревизираното лице. Съдът е обсъдил подробно доводите на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба и е достигнал до обосновани изводи за тяхната неоснователност. Правилно съдът е преценил доказателствената стойност на представените кантарни бележки за износ със дописвания на ръка, че зърното е от партидата на [фирма] – зърнопроизводител. Правилно е преценена доказателствената стойност на представените товарителници за транспорт на зърното от [населено място] до [населено място] предвид липсата на подпис на изпращач и получател и чл. 61 от ЗАвтП (ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ), според който товарителницата удостоверява условията на договора и получаването на товара от превозвача и чл. 64 и чл. 65 от ЗАПр, според които получателят получава един от трите екземпляра на товарителницата и стоката. След като е договорено транспортът да е за сметка на ревизираното лице, последното следваше да представи товарителниците за извършен транспорт на зърното, екземпляр от които е получил, ако транспорт е осъществен. По договора между ревизираното лице и прекият доставчик е уговорен транспорт на стоката до склад, определен от купувача, от името и за сметка на купувачът. Представен е приемо-предавателен протокол за предаване на стоката в [населено място], в зърнобаза на [фирма]. За предаване на стоката в зърнобазата не са представени товарителници, а само кантарни бележки за приемане на зърно в количества, за производството на които от прекия доставчик не са представени доказателства. При тези данни влагането на зърно от [фирма] във зърнобазата в [населено място] не е доказано, нито предаването на 379, 21т. от това зърно на ревизираното лице по приложените кантарни бележки за износ от базата с дописване „от партидата на [фирма] или [фирма]. Към товарителниците за транспорт на зърното от [населено място] до [населено място] са представени кантарни бележки от [фирма]-З. Р., някои от които от м. 7.2009г. за транспортирано на 6.10.2009г. зърно. В справката-декларация на л. 714 от преписката управителя на ревизираното лице е декларирал, че дружеството няма своя зърнобаза, а под наем ползва силози и склад в зърнобаза в [населено място]. При тези противоречиви и непълни доказателства обосновано съдът е приел, че не е доказано осъществяване на доставките от прекия доставчик на ревизираното лице на фактурираните количества царевица. Правилно съдът не е възприел изводът на вещото лице, че цялото доставено количество зърно от [фирма] и [фирма] до края на 2009г. е доставено от касатора на [фирма], тъй като към 31.12.2009г. счетоводната наличност от царевицата е 0кг. По договора и анекса между ревизираното лице и [фирма] договореното количество царевица е следвало да се достави до 30.11.2009г. При налични към 1.10.2009г. 873, 628т. царевица, закупени 5610, 98т. през м. 10.2009г. и продадени 4000т. и остатък от 2484, 608т. изводът на вещото лице е необоснован и правилно не е възприет от съда. Обосновано съдът е приел, че липсват доказателства за транспорта на зърното до мястото на предаване в [населено място] по доставките на [фирма], които да подкрепят представения приемо-предавателен протокол. За предаването на 70, 9т. по фактурата на [фирма] са представени пътно-прехвърлителни разписки, с посочено име на лице, чрез което се предава стоката и № на камион, без товарителница, която да потвърди данните в пътно-прехвърлителните разписки.
По фактурата на [фирма] от 12.10.2009г. за доставка на транспортна услуга по маршрут Д. – Г. -75т. и единична цена 9лв са представени една товарителница с превозвач [фирма], която не може да се отнесе към фактурата и товарителница с превозвач [фирма], с изпращач „АТЗ”-Д. от 6.10., без посочена година, която правилно съдът е възприел като неотносима към фактурата. Представена е и товарителница от 5.10.2009г. с превозвач [фирма] с изпращач „А.” и „БГ агро”-В., която не е подписана за получател и не установява осъществяване на транспортната услуга и предаване на товара.
Правилен е изводът на съда, че за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена облагаема доставка. Обосновано съдът е приел, че не е доказано приемо-предаване на стоките и услугите от доставчиците на ревизираното лице. Правилен е изводът на съда, че счетоводното отразяване на получени стоки и услуги от вида на фактурираните на ревизираното лице не е достатъчно, за да се приеме, че осчетоводените стоки и услуги са получени по спорните фактури.
За да постанови решението си административният съд е взел предвид относимата практика на СЕО и СЕС, която, за да се признае правото на приспадане на данъчен кредит изисква получателят да разполага с фактура и да е осъществена доставката, описана в нея. В съответствие с практиката на СЕС и обосновано съдът е приел, че доводът за добросъвестност на ревизираното лице, получател по доставките на тримата доставчици не е основателен. Позоваването на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС от касатора не е основателно, тъй като в процеса ревизираното лице не е доказало осъществяване на доставките по спорните фактури на тримата доставчици. В цитираното решение на СЕС в т. 1 от диспозитива ясно е поставено условие данъкът да е платен „за предоставените му услуги”, а в т. 2 от диспозитива е поставено условия „да са изпълнени, предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняване на правото на приспадане”. Тези условия включват изискуемост на данъка поради настъпило данъчно събитие – осъществена доставка по спорната фактура.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2011/06.10.2015г. по адм. д. № 1208/2015г. на Варненския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.