Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДДОДОП) [населено място] срещу решение № 2209 от 13.11.2015 г. на Административен съд (АС) [населено място], постановено по адм. д. № 215/2015 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт (РА) № Р-13-1401406-091-01 от 20.10.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 1266 от 23.12.2014 г. на ДДОДОП [населено място].

Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи предвид факта, че за ревизирания период едноличният търговец (ЕТ) не е отчел в счетоводството си закупени стоки по фактури от 14 доставчици, респ. не е отчел приходи от продажбата им. В хода на ревизията органите по приходите подробно били обсъдили всички представени от доставчиците доказателства, които установявали получаването на стоките от ревизираното лице (РЛ). Поддържа, че в хипотезата на ревизия по чл. 122 ДОПК доказването на реалността на доставките по смисъла на чл. 6 ЗДДС е неотносимо. Акцентира върху начина на осъществяване на доставките при разносната търговия, при който единствен документ за прехвърляне на собствеността се явява издадената фактура, а плащането се извършва в брой и на място. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени съдебното решение и да постанови друго за потвърждаване на РА, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Ответницата К. Х. К., действаща като ЕТ с фирма „Краси – К. К.“ със седалище и адрес на регистрация [населено...