Р Е Ш Е Н И Е

№ 459

гр. София, 27.09.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Р. Б. …. Второ наказателно отделение,

в публично заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ПЕТЯ ШИШКОВА

при секретаря Г. И. в присъствието на прокурора Д. М. изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА касационно дело № 295 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по касационна жалба на служебния защитник на подсъдимия Т. М. К. – адвокат Х. К., против въззивно решение № 23/19.02.2024 г. на Апелативен съд – Пловдив, НО, I състав, постановено по ВНОХД № 577/2023 г., с което е потвърдена присъда № 22/21.11.2023 г. по НОХД № 376/2023 г. на Окръжен съд – Кърджали.

С тази присъда Т. М. К. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, за което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК подсъдимия е осъден на 8 години лишаване от свобода (определено наказание 12 години, редуцирано с 1/3), както и в извършването на престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. чл. 152, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, за което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на 6 години и 8 месеца лишаване от свобода (определено наказание 10 години, редуцирано с 1/3).

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е наложено едно общо наказание лишаване от свобода в размер на 8 години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

В жалбата, поддържана пред ВКС единственият посочен довод е за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Претендира се намаляването му при правилно съобразяване на обема и значението на констатираните по делото смекчаващи обстоятелства.

Прокурорът от Върховна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намира следното:

Касационната жалба е неоснователна.

Подаденaтa от защитника на подсъдимия касационна жалба е аргументирана с това, че съобразно наличните по делото смекчаващи обстоятелства въззивният съд е следвало да определи по – нисък размер на наказанията за извършените престъпления по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. чл. 152, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.

ВКС намира, че наложените на подсъдимия наказания за двете извършени престъпления, най-тежкото от които е за престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК и то е определящо за общо наказание, покриват критерия за справедливост, с оглед индивидуалната тежест на деянията, начина на извършването им и правилното отчитане на данните за личността на дееца. Коректно и последователно въззивната инстанция е откроила обема на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, както и е оценила тяхната тежест и значение. В категорията на смекчаващите обстоятелства съдилищата оправдано са включени направените от подсъдимия частични самопризнания още от началото на досъдебното производство (извън признанието на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт при проведеното съкратено съдебно следствие пред първата инстанция по реда на чл. 371, т. 2 от НПК), ниската стойност на отнетите при грабежа чужди движими вещи, както и изразеното от подсъдимия съжаление за извършените престъпления. Като отегчаващи обстоятелства правилно са оценени обремененото съдебно минало на подсъдимия, извън квалифициращото обстоятелство „опасен рецидив“, престъпната му упоритост при опита за осъществяване на деянието по чл. 152, ал. 3, т. 5 НК, интензитета на упражненото върху пострадалата насилие, недобрите му характеристични данни по местоживеене, извършването на две тежки умишлени престъпления в реална съвкупност, както и фактът, че престъпните деяния са извършени под въздействието на алкохол. Съобразени в нужната степен са и данните за начина и времето на проникване в жилището на пострадалата възрастна жена, причинили й стрес, изненада и шок.

Съпоставката между обема и значението на констатираните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и тяхната тежест не налагат извод за явна несправедливост на наложените наказания. В определения размер те съответстват на извършените деяния и са достатъчни за реализация на целите по чл. 36 от НК.

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото в жалбата на подсъдимия касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 23/19.02.2024 г. на Пловдивски апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 577/2023 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: