Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от [община], подадена срещу решение № 716 от 07.12.2015 г., постановено по адм. д. № 719/2015г. по описа на АС - Пазарджик.
Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Поддържа още недопустимост на решението, тъй като се претендират вреди от решение издадено от ОбС - П., тъй като съгласно чл. 205 АПК искът по ЗОДОВ се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са настъпили вредите. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици.
Редовно призован за съдебно заседание, касаторът по касационната жалба на [община], чрез процесуалния си представител, развива съображения за основателност на същата.
Ответникът, редовно призован, не се представлява.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба относно присъдения размер на обезщетението.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.
По съществото на касационна жалба Върховният административен съд, трето отделение, приема следното:
Производството пред АС - Пазарджик е образувано по искова молба на М. С. П. срещу [община], с която същата на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ претендирала обезщетение в размер на 5000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и гняв от незачитане на влезлите в сила съдебни решения - възмущение, напрежение, разочарование, чувство на несигурност, нервност, причинени от обявеното за нищожно с влязъл в сила съдебен акт Решение № 237 от 25.11.2013 г. на Общински съвет – П., ведно със законната лихва върху претендираната обезвреда, считано от 25.11.2013 г....