Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" [населено място] обжалва решение № 2650/04.12.2014 г. на Административен съд, [населено място], постановено по адм. дело № 984/2014г. с което е отменен ревизионен акт № 261303439/03.12.2013 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 208/28.02.2014 г. при обжалването по административен ред.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради противоречието му с доказателствата по делото, което има за последица неправилно приложение на материалния закон – ЗДДС и ЗДДФЛ. По отношение на задълженията за осигурителни вноски жалбоподателят поддържа доводи за процесуален характер на нормата на чл. 124а ДОПК във връзка с чл. 122 – 124 ДОПК.

Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски. При условията на евентуалност се прави възражение за намаляване на претендирани разноски за адвокатско възнаграждение от другата страна до минималния предвиден от закона размер.

Ответникът – В. Д. Р. от [населено място], в качеството й на ЕТ В. Д., чрез адв. М. Ф оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в устните състезания по делото и в представени писмени становища.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата – относно задълженията по ЗДДС. В останалата част – относно задълженията по чл. 48 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски, определени на основание чл. 124а ДОПК счита жалбата за неоснователна.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При разглеждането й по същество, съдът съобрази, че с оспорения ревизионен акт...