О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5054
гр. София, 06.11. 2024 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 1167 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника по делото „Н Оптимус” ЕООД срещу решение № 5245/17.10.2023 г., постановено по въззивно гр. дело № 5482/2023 г. на Софийския градски съд (СГС). Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 766/17.01.2023 г. по гр. дело № 3554/2022 г. на Софийския районен съд, като краен резултат дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на ищцата К. Й. К., на основание чл. 200 от КТ, сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от настъпила на 08.06.2021 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от 08.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежаща на касационно обжалване част от въззивното решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулиран следните въпроси: 1) не е ли „груба небрежност“ при изпълнение на трудовите задължения от страна на работника, чиято работа се изпълнява на високорискова машина, свързана с електрическо захранване чрез електрически кабел, липсата на елементарна грижа относно неговото местоположение, когато той видимо виси на около 60 см. от нивото на пода и създава реална опасност от спъване и скъсване, което ще предизвика електрически удар; 2) поддържането на работното място не включва ли задължение на работника да следи за правилното и безопасно местоположение на електрическия кабел, който захранва машината, на която работи; 3) с оглед спецификата на работата, която е осъществявала К. К., нейният опит, проведения инструктаж, записаното в „Инструкцията за безопасна работа с автоматично устройство за отрязване на настила“ задължение да подреди и почисти работното си място, да провери за повреди и наранявания по електрическите кабели, и ако има такива, незабавно да се обърне към квалифицирано лице за тяхната подмяна, не включва ли обязаност да извърши проверка по неговото местоположение, и ако то е нарушено – да сигнализира за повреда съответното техническо лице; 4) допустимо ли е задължението за почистване и подреждане на работното място да се тълкува стеснително, за да се омаловажи задължението на работника да положи елементарна грижа за безопасна работа, т. е. такава грижа, която би положил и най-небрежният човек при работа с уред, захранващ се с електрически ток; 5) работничката проявила ли е необходимото старание и внимание при работа с уред, захранващ се с електрически ток, след като не е проверила дали кабелът, който го захранва, е позициониран безопасно, вместо да виси произволно в пространството и да представлява опасност от препъване и скъсване; 6) необходимо ли е в инструкцията за техническа безопасност да бъде вписано и всяко задължение за елементарна грижа, внимание и старание, а също така и съблюдаване на житейските правила за безопасност, които нормално спазва всеки човек, за да се опази от злополуки дори в обичайния ежедневен бит при работа с електрически уред, който се захранва с ток; 7) след като е била запозната с основните правила за безопасност, К. била ли е длъжна да предвиди последиците от неспазването на правилото относно местоположението на кабела, което би спазил и най-небрежният работник на машина, задвижвана с електрически ток; 8) представлява ли справедливо определено обезщетение при условията на чл. 52 от ЗЗД сумата 15 000 лв. от заявен частичен иск от 30 000 лв. за претенция от 60 000 лв. за получено увреждане от трудова злополука – пукване на петелата на левия крак, без разместване, при което движението на ставата е изцяло възстановено и всички последици са преодолени; 9) не следва ли да се отчете компенсаторната функция на обезщетението, което се заявява по частичен иск от вземането за обезщетение за неимуществени вреди, след като е установено, че травмата е напълно отшумяла и че болките и страданията са търпени в един кратък първоначален период; 10) дори ако не се признае наличие на съпричиняване при груба небрежност от страна на работника на преживяната от него трудова злополука, при определяне на справедливия компенсаторен размер на обезщетението не следва ли да се съобразят конкретните и обективно съществуващи обстоятелства, включващи освен обичайните – степен, интензитет и продължителност, физическите и психологическите последици за увредения, възраст на увреденото лице, и начина на извършване, обем, характер и тежест на увреждането; и 11) не следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, и присъденото обезщетение да не води до неоснователно обогатяване на пострадалото лице. Жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като по отношение на първите седем въпроса поддържа противоречие на въззивното решение с решение № 510/30.11.2010 г. по гр. д. № 1923/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 45/08.04.2021 г. по гр. д. № 1580/2020 г. на III-то гр. отд. на ВКС и решение № 291/11.07.2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, а по отношение на последните четири въпроса, които жалбоподателят сочи като такива относно характера на дължимото обезщетение и при какви критерии за справедливост то се определя, се твърди противоречие с решение № 55/21.06.2023 г. по гр. д. № 3556/2022 г. на III-то гр. отд. на ВКС и решение № 136/01.03.2012 г. по гр. д. № 414/2010 г. на III-то гр. отд. на ВКС.
Насрещната страна – ищцата К. К., в отговора си на касационната жалба излага становище и съображения, че не са налице сочените от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване; при условията на евентуалност излага и подробни доводи за неоснователност на жалбата.
Съдът намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно задължителните указания по приложението на чл. 280, ал. 1 от ГПК, дадени с т. 1 от тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към това тълкувателно решение, материалноправният или процесуалноправният въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело и дали е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК са различни от касационните основания (основанията за касационно обжалване) по чл. 281 от ГПК.
В случая първите осем въпроса, формулирани от страна на касатора, съдържат негови правни доводи, свързани с конкретната фактическа обстановка по делото, поради което те не предполагат извеждане на принципен отговор – с по-висока степен на абстрактност – относно тълкуването на приложими по делото материалноправни и/или процесуалноправни норми. Изложеното от страна на касатора във формулировките на тези осем въпроса изисква обсъждане на събраните доказателства и на установяващите се от тях правнорелеватни факти по делото, както и извършване на конкретна правна преценка дали ищцата К. К. е допуснала груба небрежност, с която да е допринесла за настъпването на процесната трудова злополука, по смисъла на чл. 201, ал. 1, т. 1 от КТ (първите седем въпрос), както и конкретна преценка дали възприетият от въззивния съд размер от 15 000 лв. представлява справедливо определено обезщетение, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД (осмият въпрос). Такава преценка няма отношение към допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК, а към разрешаването на правния спор по същество и проверката на правилността на въззивното решение по реда на чл. 290 от ГПК. Поради това тази преценка за законосъобразност не може да бъде извършвана във фазата на селектиране на касационната жалба, тъй като, както вече беше посочено, основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК. Оплакванията и съображенията за неправилност на обжалвания съдебен акт, респ. – свързаните с тях доводи по съществото на правния спор по делото, както и становището на страната по събрани по делото доказателства и установяващите се от тях правно-релевантни факти, дори когато са формулирани във въпросителна форма, каквито в случая са постановките на първите осем въпроса в изложението към касационната жалба, не представляват материалноправни или процесуалноправни въпроси – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, а могат да се квалифицират само като касационни доводи (основания за касационно обжалване) по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Останалите три правни въпроса, поставени от страна на касатора, осъществяват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК – формулирани са достатъчно ясно и точно и с достатъчна степен на абстрактност, обуславящи са правните изводи на въззивния съд относно размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди и са от значение за изхода на правния спор по делото. Обобщени, тези три правни въпроса са относно критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както и сам касаторът сочи в изложението си. Разрешение на тези въпроси е дадено в трайно установената практика на ВКС, каквато е посочената както в изложението на жалбоподателя, така и в мотивите към обжалваното въззивно решение, и която е основана на задължителните указания и разяснения, дадени с т. 11 и мотивите към нея от ППВС № 4/23.12.1968 г. Съгласно тази константна практика на ВКС, понятието „справедливост“, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а винаги е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът и степента на увреждането, начинът и обстоятелствата, при които е получено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, произтичащите от увреждането физически и психологически последици, тяхната продължителност и интензитет, възраст и социално положение на увредения и пр. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им по свое вътрешно убеждение, да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
В случая, при определяне размера на процесното обезщетение въззивният съд е взел предвид и е обсъдил конкретно установените по делото релевантни обстоятелства, а именно: Характера на телесното увреждане, причинено вследствие процесната трудова злополука – счупване на капачката на лявата коленна става в долния край. Вида и продължителността на предприетото лечение – извършена пункция на лявата коленна става за евакуация на кръвоизлива, както и имобилизация на ставата – поставена ортеза, първоначално за 45 дни, след това на два пъти за още по една седмица – общо около 60 дни, след което е проведен курс на рехабилитация в продължение на две седмици. Общият период на възстановяване – около 4-5 месеца. Търпените от ищцата болки през този период – много силни в деня на злополуката и такива с по-голям интензитет през първите два месеца. Вида и продължителността на неудобствата и другите страдания на ищцата – обездвижване на легло и необходимостта от чужда помощ – от съпруга `и – за къпане и ходене до тоалетна – през първите 10 дни; придвижване с патерици за период от една седмица и след свалянето на ортезата. От друга страна съдът е отчел констатираното възстановяване в пълен обем на движението на лявата коленна става, но и продължаващите оплаквания на ищцата от болки при промяна на времето, носене на тежести и движение по стълби. Съобразил е и икономическата конюктура в страната към момента на увреждането.
Настоящият съдебен състав намира, че при така обсъдените обстоятелства, като критерии относно размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е дал разрешение на последните три правни въпроса, поставени от касатора, което не е в противоречие, а е съобразено с практиката на ВКС, основана на задължителните указания и разяснения, обективирани в т. 11 и мотивите към нея от ППВС № 4/23.12.1968 г., респ. – не е налице сочената от жалбоподателя допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Предвид гореизложеното, касационното обжалване на атакуваната част от въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведенитe от касатора основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съдът намира, че не е налице и хипотеза по чл. 280, ал. 2 от ГПК за служебно допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 5245/17.10.2023 г., постановено по въззивно гр. дело № 5482/2023 г. на Софийския градски съд, – в частта, с която „Н Оптимус” ЕООД е осъдено да заплати на К. Й. К., на основание чл. 200 от КТ, сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от настъпила на 08.06.2021 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от 08.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
В останалата част въззивното решение не е обжалвано.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: