Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Коалиция за устойчиво развитие"/КЗУР/ [населено място], [улица], [жилищен адрес]Булстат[ЕИК], представлявано от Д. И. - председател на УС, против решение № 5719 от 14.05.2016 г. по адм. дело № 5641/2015 г. на Върховния административен съд/ВАС/, тричленен състав, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата на сдружението против решение № 2-ПР/2015 г. на Министъра на околната среда и водите за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение "Проектиране, доставка, изграждане и въвеждане в експлоатация на вътрешна газопроводна мрежа и газорегулиращи пунктове (ГРП) за Блокове от 1 до 8 на Т. „М. Изток-2” [населено място], общ. Р., и са присъдени разноски.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното решение поради нарушени на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че са налице предпоставките за допускане на преценка за ОВОС. Твърди се, че липсват фактическите основания за издаване на административния акт, като без ОВОС съществува заплаха за живота и здравето на гражданите. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде бъде уважено оспорването. Алтернативно се иска отмяна на решението в частта за разноските, които сдружението е осъдено да заплати на МОСВ и Т. [фирма].

Ответникът – Министъра на околната среда и водите чрез юрисконсултите Петков и Митова изразява становище за неоснователност на оплакванията в приложеното възражение, и в съдебно заседание. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Ответникът - Т. [фирма] чрез юрисконсулт Х. изразява становище за неоснователност на оплакванията.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страни, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение ВАС, тричленен състав на пето отделение, е отхвърлил жалбата на Сдружение "Коалиция за устойчиво развитие"/КЗУР/ против решение № 2-ПР/2015 г. на Министъра на околната среда и водите за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение "Проектиране, доставка, изграждане и въвеждане в експлоатация на вътрешна газопроводна мрежа и газорегулиращи пунктове (ГРП) за Блокове от 1 до 8 на Т. „М. Изток-2” [населено място], общ. Р., и е присъдил разноски. За да постанови този резултат, съдът е изложил правните си доводи и е приел, че преценката на компетентния орган е извършена в съответствие с критериите на чл. 16 от Наредба за ОС и при спазване на административнопроизводствените правила. Отчетено е обстоятелството, че ИП не е свързано с усвояване на нови площи и изграждане на нова инфраструктура, няма да се усвояват допълнителни природни ресурси, а генерирането на отпадъци и емисии няма да се измени в сравнение с досегашното. Отчетено е и отстоянието от най-близко разположените защитени зони, като в тази връзка няма да се засегне площта и да се фрагментират местообитания и популации на видове. Не се очаква отрицателно въздействие върху качеството на атмосферния въздух, не се предвиждат дейности, които водят до наднормени шум и вибрации, светлинни, топлинни или електромагнитни емисии, не се увеличава водопотреблението и генерирането на отпадъчни води. Не се очаква неблагоприятно въздействие върху здравето на работниците при спазване на здравословни и безопасни условия на труда. Предвид спецификите на предложението тричленният състав на ВАС е приел, че в случая са спазени изискванията на Наредба за ОС. Решението е правилно.

Установено е от фактическа страна, че с писма изх. №№ 33118 от 15.09.2014 г. Т. [фирма] е уведомила общините Нова З. и Р. и кметство [населено място] за инвестиционното си намерение: проектиране, доставка, изграждане и въвеждане в експлоатация на вътрешна газопроводна мрежа и ГПР за Блокове от 1 до 8 на дружеството. [община] на сайта си е публикувала обява за инвестиционното намерение, като е определила 14 дневен срок (от 23.09.2014 до 06.10.2014 г.) за изразяване на становище от заинтересувани страни по постъпилата информация. След изтичане на този срок с писмо изх. № ех-05-26-00-458/07.10.2014 г. [община] е уведомила РИОСВ С. З., че през посочения в обявата период няма изразени становища. На 31.10.2014 г. с вх. № ОВОС-76 в Министерство на околната среда и водите е прието уведомление за инвестиционното намерение изх. № 38649/30.10.2014 г. от [фирма].

С писмо изх. № ОВОС-76/04.11.2014 г. Началник отдел „ОВОС и ЕО” при дирекция „Превантивна дейност” на МОСВ е изпратил копие от уведомлението до Директора на дирекция „Национална служба за защита на природата” за изготвяне на становище съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 4 ЗБР и чл. 40 НУРИОВОС. Становището е предоставено с писмо изх. № ОВОС-76/09.11.2014 г.

С писмо изх. № ОВОС-76/18.11.2014 г. Министърът на околната среда и водите уведомил [фирма], Изпълнителна агенция по околна среда, Регионална инспекция по околна среда и води (РИОСВ) С. З., общини Р. и Нова З. и кметства [населено място] и [населено място], че инвестиционното предложение попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от НУРИОВОС и са дадени указания във връзка с изпълнение на разпоредбите на чл. 6 НУРИОВОС и чл. 31 ЗБР. Последните са изпълнени от дружеството с подадено с вх. № ОВОС – 84/02.10.2014 г., към което е представено и приложение № 2 към чл. 6 НУРИОВОЗ и писма с изх. № 42080/28.11.2014 г. до общини Нова З., Р. и кметства [населено място] и [населено място].

С писмо изх. № ОВОС-84/05.12.2014 г. дирекция „Превантивна дейност” е изпратила искане за становища от МОСВ-Дирекция „Национална служба за защита на природата” и Министерство на здравеопазването. С писма съответно с изх. № ОВОС-84/16.12.2014 г. и вх. № ОВОС-84/19.12.2014 г. Министерство на околната среда и водите-Дирекция „Национална служба за защита на природата” и Министерство на здравеопазването са представили исканите становища.

С писма вх. № 08-00-4569/23.12.2014 г.; 18-00-310/14.01.2015 г. и 08-00-.531/24.01.2015 г. МОСВ е уведомено че в общини Нова З. и Р. и кметства [населено място] и [населено място] са поставени на обществено достъпни места и са обявени в Интернет, като в определените срокове няма постъпили възражения и мнения от населението на тези общини и кметства.

На 09.02.2015 г. е постановено обжалваното пред ВАС решение №2-ПР/2015 г. на Министъра на околната среда и водите, с което е прието да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение "Проектиране, доставка, изграждане и въвеждане в експлоатация на вътрешна газопроводна мрежа и газорегулиращи пунктове (ГРП) за Блокове от 1 до 8 на Т. „М. Изток-2” [населено място], общ. Р.,, като съобщение за постановяването му е публикувано същия ден на интернет страницата на МОСВ, а вносителя на инвестиционното предложение (ИП), Изпълнителна агенция по околна среда, РИОСВ - С. З., общини Нова З. и Р. и кметства [населено място] и [населено място] са уведомени с писма с изх. № ОВОС-84/11.02.2015 г.

По делото заинтересованата страна [фирма] е представила Решение № 755 от 21.09.2004 г. за утвърждаване на Списък на стратегически обекти от национално значение в енергетиката, като в раздел ІІ. Електропроизводствени обекти под. 3. е включено [фирма]. Същото фигурира и в Списъка на стратегически обекти и стратегически дейности от значение за националната сигурност.

Въз основа на така установеното от фактическа страна правилно тричленният състав на ВАС е приел, че Решение № 2-ПР/2015 г. е издадено на основание чл. 93, ал. 2, т. 4 и 5 от ЗООС, според която министърът на околната среда и водите преценява необходимостта от извършване на ОВОС за ИП, техни разширения или изменения, които са определени като обекти с национално значение с акт на Министерския съвет, какъвто е [фирма], съгласно т. 1, II от приложението на Решение № 755 от 21.09.2004 г. на Министерския съвет. Процесното ИП е за изменение на обект по Приложение № 2 на ЗООС, т. 3 Енергийно стопанство, б. „б” промишлени съоръжения за пренос на газ (невключени в приложение 1), а именно изграждане на вътрешна газопроводна мрежа и 8 броя газорегулиращи пунктове за блокове от 1 до 8 на централата, при което обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган - министърът на околната среда и водите. Същият е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, както и предвидените такива в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 НУРИОВОС. Органът е изложил обосновано съображенията си в подкрепа на извода, че в случая не се налага извършване на ОВОС по въведените в ЗООС, НУРИОВОС, ЗБР и Наредба за ОС критерии.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че са спазени разпоредбите на чл. 93, ал. 2 т. 4 и т. 5 от ЗООС във връзка с чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 4 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда/Наредба за ОВОС/, на чл. 31, ал. 4, ал. 6 и ал. 8 от ЗБР (ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ), и чл. 40, ал. 4 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. От събраните по делото доказателства не се налага извод, че реализирането на ИП ще доведе до съществено нарушаване нормите за качество на околната среда.

В случая са изпълнени и предпоставките по чл. 2, ал. 1 т. т. 1 и 2 НУРИОВОС. Спазени са изискванията по чл. 4 НУРИОВОС за уведомяване на най-ранен етап за ИП, като предоставената от възложителя информация съдържа реквизитите по чл. 4, ал. 3 ОВОС. Въз основа на последната в изпълнение на задълженията си по чл. 6 НУРИОВОС компетентният орган е извършил преценка на вида и характера на ИП и е приел, че в случая са налице предпоставките по ал. 1, т. т. 1, 2 и 4, на цитирания законов текст, за което възложителят и компетентните органи са уведомени и съответно са дадени указания за представяне на необходимите документи и предприемане на законоустановените процедури. От представените с административната преписка документи се установява, че са изпълнени процедурите предвидени в чл. 6, ал. 9 и чл. 9 НУРИОВОС, след което актът е издаден от органа при изпълнена хипотеза на чл. 7 НУРИОВОС, като съдържанието на решението изпълва изискванията на чл. 8 от същата.

В хипотезата на чл. 93 ЗООС компетентния административен орган разполага с оперативна самостоятелност да прецени дали да реши да се извърши ОВОС или да приеме, че не е необходимо извършването на подобна оценка. Съгласно чл. 8, ал. 3 НУРИОВОС при преценка на необходимостта от извършване на ОВОС независимо от заключенията по останалите критерии по чл. 93, ал. 4 от ЗООС компетентният орган задължително се произнася с решение да се извърши ОВОС когато: а/ са налице обстоятелства по чл. 31, ал. 8 ЗБР, или б/ със становището си съответният специализиран компетентен орган - в случая Министерство на здравеопазването ("МЗ"), мотивира предположение за значително въздействие и възникване на риск за човешкото здраве от осъществяване на ИП. В конкретния случай е безспорно, че и двете хипотези не са налице, което обосновава преценката на МОСВ, че не е необходимо извършване на ОВОС. В случая административният орган е съобразил характеристиките на инвестиционното предложение/ИП/, които са потвърдени с приложените становища от МОСВ-Дирекция „Национална служба за защита на природата” и Министерство на здравеопазването.

Неоснователни са оплакванията, че с постановяване на „разрешение без ОВОС има заплаха за живота и здравето на гражданите”, както и за отрицателно въздействие върху градската среда. Направена е преценка, че инвестиционното предложение не засяга защитени със закон територии и местообитанията; планински и гористи местности; влажни и крайбрежни зони; силно урбанизираните територии; защитени територии на единични и групови културни ценности, определени по реда на ЗКН (ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО); териториите и/или зоните и обектите със специфичен санитарен статут или подлежащи на здравна защита. Направена е характеристика на потенциалните въздействия, като е съобразен факта, че ИП касае изграждането на вътрешна газопроводна система на дружеството, същото ще се реализира изцяло в пределите на площадката на Т. [фирма]. При това всички строителни дейности и експлоатацията при реализация на ИП не са свързани с действия извън тази площадка и съответното въздействие върху урбанизирани територии. Инвестиционното предложение предвижда използване на съвременни строителни материали, със сертификати и лицензи за производство и същото не е свързано с увеличение на газовите мощности на самата централа, а с него се цели използване на газ като гориво за разпалване на котлите.

Неоснователни са наведените оплаквания в насока, че е налице формалност в начина на взаимодействието с обществеността по реализацията на ИП. Процедурата по преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС не включва обществено обсъждане, а само отчитане на обществения интерес към ИП, ако такъв е бил проявен. В случая нормата на чл. 99, ал. 2 от ЗООС е неотносима, тъй като се обжалва решение за преценяване на необходимостта от ОВОС, а не решение по ОВОС. Изпълнението на изискванията за информиране на засегнатото население и осигуряване на обществен достъп до информацията за преценяване необходимостта от ОВОС са описани в част V на обжалваното решение. Видно от посоченото, възложителят е спазил изискванията на чл. 4, ал. 2 и чл. 6, ал. 9 от Наредба за ОВОС.

Неоснователни са поддържаните оплаквания, че в случая е налице необходимост от извършване на пълен ОВОС за конкретното ИП. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ЗООС, процедури по реда на глава шеста, раздел трети от ЗООС се извършват на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии или техни изменения или разширения, при чието осъществяване са възможни значителни въздействия върху околната среда. В конкретния случай, заявените от възложителя дейности проектиране, доставка, изграждане и въвеждане в експлоатация на вътрешна газопроводна мрежа и ГПР за Блокове от 1 до 8 на дружеството, се считат за ИП по смисъла на т. 17, буква "а" от § 1 на Допълнителните разпоредби на ЗООС - предложение за изграждане на инсталации и подлежи на процедура по преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС съгласно чл. 93, ал. 1, т. З от ЗООС. В представените становища от МОСВ-Дирекция „Национална служба за защита на природата” и Министерство на здравеопазването изрично е посочено, че при реализацията на ИП няма вероятност да се окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда.

Неоснователни са наведените доводи, че „преди издаване на разрешението не са уведомени екологични НПО, участващи в работата на Експертните съвети към РИОСВ и МОСВ. Законодателят не е поставил такова изискване в процедурата по преценяване необходимостта от извършване на ОВОС. Тази процедура не включва обществено обсъждане, а само отчита обществения интерес към ИП, ако такъв е бил проявен. От доказателствата по делото е видно, че процедурата е спазена, спазено е изискването за информираност на засегнатото население и за осигуряване на обществен достъп до информацията за преценяване на необходимостта от извършването на ОВОС. В указания срок не са постъпили възражения.

Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено като обосновано, законосъобразно и правилно, а касационната жалба оставена без уважение като неоснователна.

При този изход на спора искането на ответниците по касацията за присъждане на разноски по делото следва да бъде уважено. На Министерството на околната среда и водите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 350, 00/триста и петдесет/ лева. На Т. [фирма] също следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 350, 00/триста и петдесет/ лева. Тези суми представляват минималния размер по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия

РЕШИ: