Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Ю. Я. срещу решение № 1194 от 21.06.2016 г. постановено по адм. дело № 809 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) - Б..

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага, че съдът неправилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган. Не е изяснено дали началникът на Гранично полицейско управление (ГПУ) - М. Т. е сред оправомощените със заповед № 1919 от 19.08.2014 г. лица. Посочената заповед е без положен подпис от административния орган и независимо от това дали е оспорена от жалбоподателя съдът е длъжен да се произнесе по действителността й. Не споделя констатациите в съдебното решение, че не е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. От заповедта не става ясно как е установено, че е направен опит и е налице умисъл от страна на жалбоподателя да въведе чуждестранното лице, тъй като не го познава и не е разбрал кога и по какъв начин то се е озовало в багажното помещение. Не са описани точно и правните основания за издаване на заповедта, които си противоречат. Не е ясно какво е неизпълнението на закона от Ю. Я. – застрашаване сигурността на страната или неизпълнение на задължение за връщане. Не са налични другите правни основания посочени в заповедта – чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗЧРБ). В чл. 42з от ЗЧРБ е регламентирана забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите членки на Европейския съюз (ЕС). На Ю. Я., на основание посочената разпоредба, е забранено да пребивава на територията на Р.Б.С не е съобразил, че административният...