Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на К. А. М., гражданка на С., против решение № 6474 от 26.10.2015 г., постановено по адм. дело № 7700/2015 г., по описа на Административен съд София-град. Касаторката твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му.

Ответникът, заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение административният съд в производството по чл. 90 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ), е отхвърлил жалбата на К. А. М. срещу решение № 5365 от 09.07.2015 г. на зам.-председателят на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби.

За да постанови този резултат административният съд е намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Посочил е, че според изложената бежанска история не е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от...