Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел [ЮЛ] против решение от 11.05.2014 г., постановено по адм. дело № 9588/2014 г. на Административен съд София-град, в частта, в която е отменено решение 317/10.09.2014 г. по преписка № 25/2013 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), в частта, с което е установено, че от страна на министъра на здравеопазването е извършена дискриминация по признак „увреждане“, изразяваща се в неосигуряване на необходимите материални условия за извършване на радиохирургия на територията на Р. Б и невъвеждането на нормативен механизъм, чрез който стойността на съответното лечение да бъде заплащана със средства от бюджета на здравноосигурителната система, което се смята за дискриминация и представлява нарушение съгласно чл. 2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания и чл. 2, пар. 2 от Международен пакт за икономически, социални и културни права спрямо лицата с аденом на хипофизата. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в противоречие с разпоредбите на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс.
Ответната страна - Министърът на здравеопазването, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила.
Ответната страна - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуалния си представител поддържа становище за законосъобразност на постановеното решение на Комисията.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
С решението в оспорената му част АССГ е отменил решение № 317/10.09.2014 г. постановено по преписка № 25/2013 г. на КЗД, в частта му, с която е установено, че от страна на министъра на здравеопазването е извършена дискриминация по признак „увреждане“, изразяваща се в неосигуряване на необходимите материални условия за извършване на радиохирургия на територията на Р. Б и невъвеждането на нормативен механизъм, чрез който стойността на съответното лечение да бъде заплащана със средства от бюджета на здравноосигурителната система, което се смята за дискриминация и представлява нарушение съгласно чл. 2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания и чл. 2, пар. 2 от Международен пакт за икономически, социални и културни права спрямо лицата с аденом на хипофизата и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Съдът е приел за установени следните факти по делото:
Производството пред КЗД започва по жалба на Сдружение [ЮЛ], в която същото излага твърдения, че на Българските пациенти с тумори на хипофизата не е осигурен достъп до модерни методи за лъчелечение и радиохирургия от страна на Министерство на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, като в тази връзка е допуснато болните с тумори на хипофизата да достигат до състояние на инвалидност. С Решение № 317/10.09.2014 г. на Комисията по преписка № 25/2013 г. по описа на КЗД, установява, че министърът на здравеопазването посредством неосигуряване на необходимите материални условия за извършване на радиохирургия на територията на Р. Б и невъвеждането на нормативен механизъм, чрез който стойността на съответното лечение да бъде заплащана със средства от бюджета на здравноосигурителната система, което се смята за дискриминация по признак „увреждане“ съгласно чл. 2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания и чл. 2, пар. 2 от Международен пакт за икономически, социални и културни права спрямо лицата с аденом на хипофизата. С решението на КЗД се препоръчва още на основание чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. ответните страни, всички компетентни държавни органи и органи на местно самоуправление и местна администрация да предприемат следното: 1. да се допълни Наредба №40 от 24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, чрез включването на радиохирургията в основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК; 2. да се допълнят Наредба №40 от 24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК и Националния рамков договор за медицинските дейности, сключен между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз, така че да бъдат покрити всички разходи (вкл. и тези за поддръжка на апаратура), извършвани от лечебните заведения при прилагането както на метода радиохирургия, така и на останалите лъчетерапевтични методи; 3. да бъдат предприети мерки относно повишаване на трудовите възнаграждения в държавните и общинските лечебни заведения, извършващи дейности, свързани с лечението на аденоми на хипофизата; 4. да продължи процеса на преоборудване на лъчетерапевтичната уредба на територията на Р. Б, което да позволи съответните съвременни лечебни методи да бъдат в максимална степен достъпни съгласно изискването на чл. 25, б. "в" от Конвенцията за правата на хората с увреждания; 5. да бъдат предприети мерки с цел осигуряване на необходимия квалифициран персонал за извършване на лъчетерапевтичните дейности.
При така обсъдените доказателства, първоинстанционният съд е обосновал правни изводи за незаконосъобразност на решение № 317/10.09.2014 г. постановено по преписка № 25/2013 г. на КЗД, в частта му, с която е установено, че министърът на здравеопазването посредством неосигуряване на необходимите материални условия за извършване на радиохирургия на територията на Р. Б и невъвеждането на нормативен механизъм, чрез който стойността на съответното лечение да бъде заплащана със средства от бюджета на здравноосигурителната система е извършил дискриминация по признак „увреждане“ съгласно чл. 2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания и чл. 2, пар. 2 от Международен пакт за икономически, социални и културни права спрямо лицата с аденом на хипофизата, като постановено при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Според АССГ неустановяването на конкретното засегнатото лице, означава липса на извършено нарушение на дискриминационното законодателство по смисъла на чл. 47, т. 1 ЗЗДискр., като от събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин извършване на дискриминация по признак „увреждане“ по отношение на конкретни лица за определен период.
Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно.
С решение № 317/10.09.2014 г. по преписка № 25/2013 г. по описа на КЗД, в оспорената му част, Комисията е установила наличие на дискриминация по признак „увреждане“ по см. на чл. 2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания и чл. 2, пар. 2 от Международен пакт за икономически, социални и културни права спрямо лицата с аденом на хипофизата от страна на министъра на здравеопазването, поради неосигуряване на необходимите материални условия за извършване на радиохирургия на територията на Р. Б и невъвеждане на нормативен механизъм, чрез който стойността на съответното лечение да бъде заплащана със средства от бюджета на здравноосигурителната система.
Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. комисията за защита от дискриминация установява нарушения на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, извършителя на нарушението и засегнатото лице. В съответствие с тази си компетентност в случая, Комисията е установила, че неосигуряването на необходимите материални условия за извършване на радиохирургия на територията на Р. Б и невъвеждането на нормативен механизъм, чрез който стойността на съответното лечение да бъде заплащана със средства от бюджета на здравноосигурителната система, представлява дискриминация спрямо лицата с аденом на хипофизата. Нарушението в конкретния случай е осъществено посредством неосигуряване на необходимите материални условия за извършване на радиохирургия на територията на Р.Б.Н е в резултат както на действието на законови норми, така и на липсата на норми на законово ниво, които да конкретизират и гарантират упражняването на установените от Конституцията и международните договори, по които България е страна, основни права на тази група граждани на държавата. Тази група граждани, т. е. засегнатите лица, са лицата с аденом на хипофизата, на които не са осигурени необходимите материални условия за извършване на радиохирургия на територията на Р. Б, като същите са безспорно засегнати.
Нормата на §1, т. 1 от ЗИХУ (ЗАКОН ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ) (ЗИХУ) е дала легална дефиниция на понятието „увреждане“, а именно всяка загуба или нарушаване в анатомичната структура, във физиологията или в психиката на даден индивид. Съгласно §1, т. 2 „човек с трайни увреждания“ е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или са определили вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто. По смисъла на чл. 2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, дискриминация по признак "увреждане" е всяко правене на разлика, ограничение или изключение, имащи за цел или последица нарушаване или незачитане на равностойното упражняване на всички права на човека и основни свободи в икономическата, социалната, гражданската или всяка друга област. Конвенцията за правата на хората с уврежданията е ратифицирана, Държавен вестник бр. 12 от 10.02.2012 г., и обнародвана, Държавен вестник бр. 37 от 15.05.2012 г., поради което считано от датата на влизането й в сила – 21.04.2012 г., в съответствие с чл. 5, ал. 4 от Конституцията, има предимство пред норми на вътрешното право, които й противоречат. Определени онкологични заболявания имат, и за съжаление оказват върху човека въздействие, което има последиците, визирани в чл. 1, §2 на Конвенцията за правата на хората с увреждания, съответно на §1, т. 2 ЗИХУ. В случая не става въпрос за това дали конкретен човек, който страда от онкологично заболяване е носител на защитения признак увреждане, а става въпрос за група хора, които поради онкологичното си заболяване са носители на недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото равноправно с останалите, като не става въпрос за болестта, а за последиците от нея съгласно чл. 1, § 2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, правилно дефинирал наличието на защитения признак увреждане. Правото на здравни грижи е гарантирано от Конституцията и законите на страната право на гражданите, поради което попада в обхвата на забраната на чл. 6, ал. 1 ЗЗДискр. С разпоредбата на чл. 6 ЗЗДискр., законодателят изрично сочи, че забраната е относима за всички, гарантирани от Конституцията и законите права и свободи. В случая става въпрос за липсата на фактическа възможност определена част от лицата с увреждания, поради аденом на хипофизата, да упражнят правото си на здравни услуги по начин, който би им дал възможност да получат достъп до най-високия постижим стандарт на здравеопазване. Достъпът до този най-висок стандарт не е осигурен на всички хора с аденом на хипофизата, които се нуждаят от него. Факта, че част от хората с аденом на хипофизата не се нуждаят от лечение чрез радиохирургия е ирелевантен за фактическия състав на извършване на дискриминация по признак „увреждане“. Важното е, че за част от хората с аденом на хипофизата, които се нуждаят от адекватно, своевременно и качествено лечение той не е достъпен.
Предвид изложените съображения постановеното от първоинстанционния съд решение в обжалваната част като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго - по съществото на спора, с което бъде отхвърлена жалбата на министъра на здравеопазването срещу решение № 317 от 10.09.2014 г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка № 25/2013 г. по описа на КЗД, в частта, с което е установено, че от страна на министъра на здравеопазването е извършена дискриминация по признак „увреждане“, изразяваща се в неосигуряване на необходимите материални условия за извършване на радиохирургия на територията на Р. Б и невъвеждането на нормативен механизъм, чрез който стойността на съответното лечение да бъде заплащана със средства от бюджета на здравноосигурителната система, което се смята за дискриминация и представлява нарушение съгласно чл. 2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания и чл. 2, пар. 2 от Международен пакт за икономически, социални и културни права спрямо лицата с аденом на хипофизата.
Доказателства за направени разноски пред настоящата инстанция от касатора не са представени, но са поискани пред първоинстанционния съд, като е представен договор за правна помощ за сумата от 300 лева, които следва да му бъде заплатена от касационния ответник.
С оглед изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3230 от 11.05.2015 г. по административно дело № 9588/2014 г. по описа на Административен съд София - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на министъра на здравеопазването срещу решение № 317 от 10.09.2014 г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка № 25/2013 г. по описа на КЗД, в частта, с която е установено, че от страна на министъра на здравеопазването е извършена дискриминация по признак „увреждане“, изразяваща се в неосигуряване на необходимите материални условия за извършване на радиохирургия на територията на Р. Б и невъвеждането на нормативен механизъм, чрез който стойността на съответното лечение да бъде заплащана със средства от бюджета на здравноосигурителната система, което се смята за дискриминация и представлява нарушение съгласно чл. 2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания и чл. 2, пар. 2 от Международен пакт за икономически, социални и културни права спрямо лицата с аденом на хипофизата.
ОСЪЖДА Министерство на здравеопазването да заплати на Сдружение с нестопанска цел [ЮЛ] разноски по делото в размер на 300 /триста/ лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.