Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - [населено място] при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 1333 от 10.09.2015 г., постановено по адм. д. № 1299/2014 г. по описа на Административния съд - Б./АС/.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в обжалваната му част и по същество отхвърлена жалбата в тази часг. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Ответната страна Т. Щ. К., чрез пълномощника си адв.С. Златинов в писмено възражение излага доводи за правилност на решението в обжалваната част. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.
Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното:
Предмет на спора пред АС е била законосъобразността на ревизионен акт /РА/ № 021302682/04.02.2014г. издаден от началник сектор „Ревизии” и главен инспектор по приходите в ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 136/30.04.2014г. на директор дирекция "ОДОП", Б., при ЦУ на НАП.
С обжалваното решение съдът е отменил РА, в частта в която на Т. Щ. К. са установени задължения:
-по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009г. в размер на главницата 9 785, 96 лева и лихва в размер на 3 784, 72 лева, за 2010г. в размер на главницата...