Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на полицейски орган при 01 Районно управление на полицията при Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ против решение №3885/05.06.2015 г., постановено по адм. дело №9173/2014 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/.
Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът - Г. Н. П. от [населено място] не е взел становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното решение е отменена заповед за задържане на лице рег. №1839/07.09.2014 г., издадена от полицейски орган при 01 РУП СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наредено задържане на Г. Н. П. за срок от 24 часа. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма, но при допуснати нарушения на приложимата материалноправна норма. Според първоинстанционния съд в обжалваната заповед и съпровождащите я документи от административната преписка не се съдържат описани достатъчно фактически и правни основания за нейното издаване.
Касационната инстанция намира така постановеното съдебно решение за неправилно.
Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР включително. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането е било извършено във връзка с наличие на данни за извършване на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, като на 07.09.2014 година около 2.00 часа Г. П. е бил задържан без документи за самоличност на Паметника на съветската армия, върху който той и още лица рисували със спрей. Върху паметника имало пресни надписи със червен цвят "окупатори", "завоеватели" и "70 години подмяна". Задържането е било извършено за срок, посочен в закона, заповедта на полицейския орган е издадена в изискуемата форма.
Налице са фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението.
Обсъдените по делото доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на "данни", че задържаното лице е извършило престъпление. Понятието "данни" по смисъла ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на по чл. чл. 207, ал. 1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на ПАМ "задържане за 24 часа" по чл. 72 от ЗМВР, са необходими само данни за извършено престъпление, т. е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление. В хода на съдебното производство пред АССГ, са представени доказателства, че е образувано досъдебно производство №ЗМ2911/2014 година по описа на СГП за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК - хулиганство, което е прекратено по съображения, че не е изпълнен фактическия състав на посочената правна норма.
За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Такива данни по отношение на Г. П. са били налице, поради което изводите на АССГ, че към момента на задържането полицейският орган не е бил събрал данни за извършено престъпление от лицето са необосновани и не съответстват на представените по делото писмени доказателства.
Позоваването на българската и европейска практика /конкретно решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург: решение по делото "М. В. срещу Турция" и решение по делото "Ш. срещу Украйна"/ е неотносимо към настоящия казус. И двете дела са свързани с нарушения на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, който предвижда че "всеки има право на свобода на изразяването на мнения". Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници". Нормата от Конвенцията обаче допуска ограничения и санкции на това право, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество..... за предотвратяване на безредици или престъпления. И в двете цитирани решения фактите са различни от настоящия казус. По делото М. В. срещу Турция, лицето е протестирало срещу отказа на Министерство на образованието да го назначи за учител, изразявайки протеста си, като е залял няколко пъти с боя паметници на Ататюрк в града, в който е живеел. Осъден е на 13 години лишаване от свобода. В мотивите на решението си ЕКПЧОСе посочил, че законодателното решение за нарушения по Закон за престъпленията в Турция не държи сметка за тежестта на престъплението и продължителността на срока на лишаване от свобода, нито за личните обстоятелства на осъдените, поради което надхвърля свободата на преценка на държавата. По делото "Ш. срещу Украйна" фактите сочат, че госпожа Ш. като член на опозиционна партия в Украйна е изразила политическа позиция в защита на лидера на партията, в която членува - Ю. Т., като е откъснала публично част от лентата на венец, поставен от президента Янукович пред паметник на Т. Ш в Деня на независимостта. За тази проява на жалбоподателката е било наложено най-тежкото административно наказание - задържане за 10 дни за дребно хулиганство. В мотивите на решението си украинският съд е приел, че тя отказва да признае вината си и е изразила несъгласие да промени политическите си възгледи, т. е. отново е налице политически мотив при изразяване на мнение. ЕСПЧ намира тази санкция за непропорционална на преследваната легитимна цел.
По отношение на жалбоподателя в настоящето производство първоинстанционният съд се е позовал на посочените две решения на ЕСПЧ, като не е изследвал въпроса за пропорционалността на наложената ПАМ и наличието на нарушаване на граждански, политически или други защитими права на жалбоподателя, които да са били нарушени от държавните власти. П. е бил задържан без документи за самоличност, със спрей за рисуване върху паметник, без да посочва конкретни политически причини за изразяване на мнението си по този начин. По отношение на наложената ПАМ спрямо П. - задържане за срок от 24 часа не е налице такова несъответствие между извършеното нарушаване на обществения ред и санкцията на държавата. Още повече, че лицето не е изразявало протест за защита на свои лични права и свободи, а протестът му е бил насочен срещу режим, който не съществува в РБългария повече от 25 години. Задържането е било за по-малко от 24 часа, след което лицето е освободено. Приложимата по отношение на него правна норма е тази на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която допуска задържане на лице от органите на МВР, за което има данни, че е извършило престъпление. Тези данни са били налице, както и липсата на документи за установяване самоличността на лицето. Поради това е налице пропорционалност на мярката по смисъла на чл. 10, т. 2 от Конвенцията, и наложената ПАМ е законосъобразна. Освен това автоматичното цитиране на решенията на ЕСПЧ не отчита политическата обстановка в Украйна и Турция, която е несравнима със степента на демокрация в България.
Настоящият състав намира, че изписаните върху паметника изрази нарушават художествената стойност на скулптурната композиция, и в същото време не могат да доведат до твърдяните от жалбоподателя цели - да бъде провокиран обществен дебат върху историческото минало на РБългария. Напротив - такива дебати се водят както в научните среди, така и в медиите, където жалбоподателят би могъл да изрази свободно позицията си. С оглед на това не би могло да се приеме, че е ограничено правото му на свободно изразяване по смисъла на чл. 38 от Конституцията на РБългария и чл. 10 от ЕКПЧОС.
Предвид на изложеното, оспореното решение като необосновано и постановено при в нарушение на разпоредбите на материалния закон, следва да бъде отменено и вместо него настоящият състав да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Г. Н. П. срещу заповед за задържане на лице рег. №1839/07.09.2014 г., издадена от полицейски орган при 01 РУП СДВР на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ).
Разноски от касатора не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени в негова полза.
С оглед изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №3885/05.06.2015 г., постановено по адм. дело №9173/2014 г. по описа на Административен съд София - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Н. П. срещу заповед за задържане на лице рег. №1839/07.09.2014 г., издадена от полицейски орган при 01 РУП - СДВР на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закон за Министерство на вътрешните работи. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.